Скандални и лобистки поправки в Закона за защита на конкуренцията са на път да блокират търговията у нас и да качат цените на стоките в ущърб на потребителите.
Министерството на икономиката публикува преди две седмици последен вариант на проекта, според който се въвеждат санкции за злоупотреба с неясното понятие "значителна пазарна сила".
Срещу промените са всички от големия бизнес - Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Сдружението за модерна търговия. Забележки има и самата Комисия за защита на конкуренцията, която прилага закона. Единствено за регулацията се обявява съюз "Произведено в България" с шеф Лукан Луканов. Представителите му се срещнаха в началото на юни с министъра на икономиката Делян Добрев. Според съюза търговските вериги у нас не допускат до щандовете си стоки на малки и средни фирми.
Вместо обаче да изпише вежди, подготвяната промяна в Закона за защита на конкуренцията, която цели да регулира отношенията между търговските вериги и доставчиците им, може да избоде очи. От Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обясниха, че приемат промените, но предлагат усъвършенстване на проекта.
Идеята за написването му се роди, след като преди 3 г. антимонополното ведомство образува производство срещу няколко вериги по сигнал на доставчици, че им е оказван натиск. Към момента по него все още няма произнасяне. То бе последвано от създаване на работна група в икономическото министерство, която да прецени дали и какви промени са необходими. Направена бе анонимна анкета сред производители, в която повечето бяха посочили, че в договорите им има несправедливи условия и натиск да намаляват цени. Преди няколко месеца експертите от икономическото ведомство заключиха, че са необходими поправки в Закона за защита на конкуренцията. На 14 юни те бяха публикувани за обществено обсъждане.
С тях се въвежда нов вид злоупотреба - със значителна пазарна сила. Според определението такава има "предприятие, което не е с господстващо положение, но с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия, може едностранно да наложи на зависими от него доставчици и/или купувачи несправедливи търговски условия, с което да попречи на конкуренцията".
От КЗК препоръчват дефиницията да се промени, за да се избегнат противоречия при прилагането й. Комисарите предлагат да отпадне едностранното налагане на несправедливи условия, а вместо това да се добави, че такова предприятие "може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като негови доставчици или купувачи са зависими от него." Предложението на министерството да се включат понятията едностранни и несправедливи търговски условия измествали акцента. Същественото било пазарното положение, което дава възможност на предприятието да влияе върху конкуренцията.
Проектът въвежда шест забрани за злоупотреба, които да се отнасят, както за предприятия с монополно и господстващо положение, така и за такива със значителна пазарна сила. Предвижда се всички те да са застрашени от санкция, ако не спазят сроковете за плащане по сделки.
Те ще бъдат записани в Търговския закон и така страната ни ще въведе изискванията на директивата на ЕС за борбата със забавените плащания. Според публикувания на сайта на правосъдното министерство проект плащането по сделка ще става до 30 дни
от деня на получаване на фактурата от длъжника или на друга покана, ако не са уговорили друго.
Мотивът на икономическото министерство е, че "целта е да се уреди забрана на практики, представляващи явна злоупотреба, по смисъла на директива 2011/7/ЕС в интерес на кредиторите и конкурентите".
От КЗК посочват, че не приемат "разписването на форма на злоупотреба, която е следствие от неспазване на друг нормативен акт". Ако забраната за прилагане на други срокове за плащане залегне в закона, антимонополното ведомство ще трябва да разглежда казуси на фирми със забавено плащане от предприятия с господстващо, монополно положение или със значителна пазарна сила. Това може да означава и че ако например топлофикация не се издължи на "Булгаргаз", ще подлежи на санкция от КЗК,
която е до 10% от оборота за предходната година.
Част от останалите предвидени забрани, които ще се наказват - за налагане на цени, ограничаване на производството и търговията, фигурират и в момента в закона. От КЗК посочват, че те са примерни и обхващат най-разпространените нарушение. Сега текстът отразявал точно съдържанието на европейската забрана. Затова не се налагали
промени.
Освен това от закона отпада забраната за дискриминиране на търговски партньори чрез предоставяне на различни условия. От КЗК посочват, че не споделят премахването й, а и в мотивите към проекта не било посочена защо се прави.
Проектът предвижда още по своя инициатива или по искане на компания, подала жалба, преди да се е произнесла дали има злоупотреба с пазарна сила, КЗК да налага спиране на потенциалното нарушение. Според становището на КЗК това не е удачно, тъй като и в момента комисията има такива правомощия, а с изричния текст "се създава неяснота".
"Решението на КЗК е в полза на законопроекта - комисията приема, че към действащия Закон за защита на конкуренцията трябва да се добави "значителна пазарна сила", че злоупотребата с такава уврежда конкуренцията. Дори има предложения за допълване на разпоредбите за забранено поведение", коментираха от икономическото министерство. Оттам обясниха, че проектът ще се редактира и допълни с приетите предложения от получените становища на ведомства, неправителствени организации и други участници в общественото обсъждане. Срокът му изтече вчера.
Веригите: Допуска се произвол на пазара
Категорично несъгласие с предложените от министерството на икономиката изменения в Закона за защита на конкуренцията изразява в становище Сдружението за модерна търговия. В него влизат всички големи вериги като "Метро", "Билла", Лидл", "Кауфланд", "Карфур", "Мосю Бриколаж" и др. Организацията предупреждава, че въвеждането на регулация, която не съответства на европейските стандарти, е опасно за българската икономика и инвестиции. Предложените текстове били с неясни формулировки. Това можело да създаде произвол при прилагането и да изправи българския бизнес пред сериозни ограничения и безкрайни съдебни спорове. Ще се застраши и нормалният бизнес климат. Може да се стигне до поляризация на пазарите - големите участници ще бъдат принудени да работят предимно с големи партньори, а малките - съответно с други малки.
Опити за въвеждане на подобни регулации в други европейски държави са завършили катастрофално, твърди председателят на УС на сдружението Емилиян Абаджиев. Вместо до защита на малкия и средния бизнес се е стигнало до увеличаване на вноса и доставки само от големи и утвърдени компании за сметка на малки и стартиращи производители. Това ще доведе и до увеличаване на цените, инфлация и негативен ефект за потребителите.
"Повече от година изразяваме несъгласие с готвената регулация, но за съжаление аргументите ни не бяха чути. Изрично се разграничаваме от негативните последици, които този законопрект би имал", декларират от сдружението за модерна търговия.
В отделно становище на "Метро кеш енд кери" пък се казва, че с новия проект напълно се заличава разликата между господстващо положение и значителна пазарна сила. Нелогична промяна е и че дискриминацията между търговски партньори се редуцира до забрана за прилагане на условия за забавено плащане. Така излиза, че дори фирми с господстващо положение няма да извършват нарушение, ако дискриминират своите партньори, стига това да не е свързано със забава на плащанията над 2 месеца.
Въпреки декларираната цел, че с промените се борят нелоялни практики в търговията на дребно, реално разпоредбите били толкова всеобхватни, че засягат всички сектори на икономиката. Така почти всяко предприятие можело да бъде набедено, че притежава значителна пазарна сила, стига то да има доставчици или клиенти, които са "зависими" от него. В проекта се забранява нов вид поведение - "в противоречие с добросъвестните практики". Но това вече е забранено като форма на нелоялна конкуренция. Така можело да се стигне до налагане на двойни наказания за едно и също, което е нарушение на законовите принципи. Освен това при липса на ясни определения на практика може всякакъв вид "подозрително" поведение да бъде сметнато за нарушение. Така КЗК щяла да получи безгранични правомощия да определя кое поведение е неконкурентно.