РУМЯНА КОЛАРОВА,
ПОЛИТОЛОГ
Политическият сезон приключи с прозрението на министър-председателя от миналата седмица, че не трябва да се прибързва с твърдението, че България не е надеждна граница за Шенген, защото може да се окаже, че шенгенското пространство не е надеждна граница за България.
Тази политическа позиция може да бъде интерпретирана доста лесно в афористичен стил "Гроздето е кисело", т.е. както изпреварваща декларация, че не желаем онова, което се очаква да ни бъде отказано през септември. Премиерът просто прави репетиция за медийни извинения и обяснения на очакваното през септември поредно отлагане на присъединяването на България и Румъния към шенгенското пространство.
Също така лесно може да се направи асоциация с нарастващия евроскептицизъм на политици като унгарския премиер Виктор Орбан, който вчера прибърза да припише причините за икономическата и политическата криза на Унгария на неуправляемия Европейски съюз, който преживява тежка криза и търси изкупителни жертви сред държавите от Нова Европа. Аналогично на унгарските и българските политици може да се опитат да обяснят пробива в националната ни сигурност с атентата в Бургас с проблемите на шенгенското пространство.
И двете интерпретации са близки до ума като обяснение, а и са много лесни като план за изпълнение. Тревожното е тяхното политическо значение и неизбежните им последици. Защото те може да са последвани от сериозно отстъпление от ангажиментите за реформа в сектора на сигурността и вътрешния ред. А наистина големият проблем би бил, ако тези медийни декларации са първа стъпка към правителствен отказ от целта "присъединяване към шенгенското пространство", или казано по-меко стратегическо й отлагане.
Добре известен факт е, че освен трите все още неприсъединили се към Шенген европейски държави Румъния, България и Кипър има също и две стари държави членки, които категорично са изключили от своя стратегически дневен ред темата за присъединяване към шенгенското пространство. Това са Великобритания и Ирландия. Освен сериозните проблеми с терористичните мрежи, които двете държави системно преживяват през последните 100 г., за тях също е характерно нежеланието да въведат външната шенгенска граница по отношение на САЩ. За Ирландия това не е въпрос за партньорство в сферата на сигурността, а преди всичко въпрос за статуса на американските граждани с ирландски произход.
Наистина е опасно, ако декларацията на Бойко Борисов от миналата седмица се интерпретира като преориентиране, като присъединяване към принципната позиция на Великобритания и Ирландия. Защото това поставя България в една изключително неблагоприятна позиция.
Може и да е медийно удобно да потърсиш вината във вътрешната слабост и липсата на достатъчно гаранции за сигурност в Шенген, но политически и стратегически е изключително опасно за България да се присъедини към групата на Ирландия и Великобритания, защото двете островни държави са постигнали своята особена позиция по Шенген, отстоявайки ролята си на трансатлантически мост, гарантираща връзка с отвъдокеанските партньори. България няма как да бъде третирана по този начин. Тя бързо и лесно ще бъде определена от всички като слабо звено и като необходима буферна зона между християнска Европа и мюсюлманския Близък изток.
Вече многократно икономистите ни определят като буферна зона, но трябва ли сами да се определим като такава по отношение на най-основния принцип на ЕС - свободата на движение. Всяка държава, в която този принцип е поставен под условие, автоматично получава статута на член на Общността не втора, а трета категория.
За съжаление и интерпретацията "евроскептицизъм в стил Орбан" не ни поставя в печеливша позиция. Знаем, че евроскептицизмът е основен принцип в политиката на държави членки като Дания, Швеция, Финландия. Но също така банален факт е, че евроскептицизмът на Виктор Орбан не е неизбежна последица от изключително тежките икономически и политически проблеми на унгарската държава. Орбан избра управлението в стил "силна ръка", управление на безкомпромисно и нетолерантно мнозинство, което е готово да прокара радикални конституционни и законодателни промени, нарушавайки принципния консенсус за базисните норми, върху които са изградени всички европейски демокрации. Опитът да оправдаеш своето отклонение от стандартите на европейската демокрация, това е тежката диагноза на днешния унгарски евроскептицизъм. Той е изключително удобен за употреба, защото със сигурност стабилизира вътрешнополитически управляващите.
Но ако премиерът потърси подобен изход от управленските си проблеми в сектора "сигурност", той еднозначно ще постави под въпрос демократичната идентичност на сегашното българско правителство. Защото евроскептицизмът в Нова Европа в много голяма степен импонира на онези европейски политици, които, разколебани от неефективността на европейските механизми за управление на двете най-големи постижения на ЕС - еврозоната и шенгенското пространство - търсят лесен изход в институционализирането на модела "Европа на две скорости".
Има много особености на българското общество и българската икономика, които ни поставят в групата държави, за които европейската интеграция върви с по-бавна скорост. Но за съжаление "Европа на две скорости" е нещо повече от временно забавяне, обяснено с тежката криза, която преживява еврозоната. Това е не само последица от буксуващата евроинтеграция, а и заявка за нов модел на ЕС, в който има двойни стандарти за всичко, включително и за двата основни принципа - единния пазар и солидарността. Големият проблем при това решение е посочен в един проникновен анализ на полския депутат Волски - Европа на две скорости създава няколко изключително негативни явления, на първо място раждането на няколко нива на солидарност, или казано с известната българска поговорка: за едни Европа ще действа като майка, а за други - като мащеха.
Много по-страшна е появата на двойни стандарти в макроикономически условия спрямо големите и малките държави и икономики. И тук България ще е двойно дискриминирана - не само като малка, но и като бедна държава.
При тези две негативни последици е странно защо България трябва да прави неловки стъпки към евроскептицизма, след като за нас защитата на европейското единство е най-изгодната позиция. Затова за България е изключително важно да отстоява последователно искането за влизане в сила на вече взетото решение за Шенген. Заедно с Румъния ние сме получили оценка, че изпълняваме всички изисквания и трябва да се присъединим към зоната. За нас шенгенското пространство е гаранция за сигурност, а не заплаха.