"Заблуждение е, че присадките са по-некачествени от дините, расли на собствен корен", категоричен е 93-годишният Желязко Желязков. Той е човекът, който за първи път започва да отглежда едрите плодове, присадени върху корен от кратуна. Това е станало в началото на 60-те години на ХХ век в тогавашното ТКЗС на пловдивското село Борец.
В продължение на 27 години бай Желязко е бил бригадир там и е изпитвал на практика новите сортове, създадени от специалистите в Института по зеленчукови култури "Марица".
Целият активен живот на Желязков е минал на полето, въпреки че имал мерак да учи.
Записал гимназията в Пловдив, но успял да изкара само един клас, защото баща му нямал пари, за да го издържа. Върнал се на село и се захванал със земеделие.
В края на Втората световна война е мобилизиран и се е сражавал край река Драва. Връща се в Борец и започва работа в новосъздаденото ТКЗС. Бай Желязко е имал шанса да работи със светилата в зеленчукопроизводството по онова време.
"В Борец идваха много научни работници - академици, професори. Бяха на полето всяка седмица, а не се криеха по кабинетите. Научих много от тях, но и те доста са научили от мен", казва бай Желязко. Той допълва, че никога не се е страхувал да експериментира.
Идеята да присади диня на кратуна е изцяло негова, както и практическата реализация.
"Кореновата система на дините е слаба. Достига до 80 сантиметра дълбочина в земята. Два пъти по-силни са корените на кратуната. Те достигат до дълбочина 160 сантиметра. А това значи, че растението е по-силно, устойчиво и по-трудно се поддава на заболявания. Освен това и добивът е по-добър", обяснява бай Желязко.
Според него присаждането е проста работа и е въпрос на практика. Семките от кратуна се засаждат 3-4 дни преди тези от диня. Когато пораснат растенията кратуната се сцепва с ножче. В цепнатината се поставя стъблото на динята, което е оформено като клин. Мястото на присаждане се стяга с усукан памук.
"След 10 дни динята започва да расте като луда. Изкарвал съм дини, тежки 17-18 килограма", твърди бай Желязко. Според него в 95 процента от случаите присадките са успешни. "В началото гледаха с недоверие на дините ми", признава бившият бригадир. Веднага се появили коментари, че плодът мирише на кратуна и не е толкова сладък.
"Изпратиха хора от земеделското министерство да проверят. Взеха с камион половин тон дини. Раздавали са ги в София на хората, за да ядат и да кажат харесва ли им вкусът", спомня си старецът. Той допълва, че не само хората са одобрили дините му, но и лабораторните изследвания са доказали качествата им.
"Установи се, че захарността на плодовете от присадени растения е с един процент по-висока от тази на дините, расли върху собствен корен", казва старецът. Той е убеден, че още тогава е бил развенчан мита за по-ниското качество на дините от присадки.
"Най-важното при отглеждането на дини е поливането. Растението само ти казва кога и от колко вода има нужда. Ако не се полива както трябва, дори динята от семка започва да мирише на кратуна", твърди бай Желязко. Според него много важен е и моментът, в който трябва да се спре с поливането. Това трябвало да стане 10 дни преди беритбата, за да могат плодовете да натрупат захар. В момента имало производители, които поливат дините преди беритба, за да вдигнат теглото им, но това ставало за сметка на захарността им.
Присадката на диня върху корен на кратуна от Борец бързо става популярна. "В Пазарджишко първи масово започнаха да присаждат", казва бай Желязко. Последвали ги и производителите в Пловдивско, а след това и в Хасковско, които отглеждат и до днес присадки.
Интерес към нововъведението проявяват дори и зад граница.
"Идваха от съветско специализирано списание да видят на място как се прави присаждането", спомня си бай Желязко. И до днес той пази снимката си, публикувана в съветското издание. Старецът няма представа дали методът му на отглеждане на дини е приложен в бившия Съветски съюз.
"Всяко растение си има нужда от условия, в които да се отглежда", казва старецът. Той лично се убедил в това, защото като бригадир се е занимавал дори с промишлено производство на лимони.
"Беше в края на 40-те. Нямаше никакъв внос на лимони. Реши се да направим опит да ги отглеждаме при нашите условия", спомня си бай Желязко. В Борец изкопават един декар траншеи в земята, укрепват ги с дъски, а върху тях нареждат стъклени рамки. В траншеите засаждали лимонови дръвчета, доставени от Албания. "Няколко години събирахме плодове, но не бяха в нужното количество", казва бай Желязко. Експериментът с лимоните бил прекратен, след като се възстановил вносът от чужбина.
За разлика от експеримента с лимоните в Борец се прочули зад граница с производството на домати. В селото се е поддържал известният навремето сорт "10 по бизон". "Беше разработка на акад. Христо Даскалов. Кръстосваха се 2 сорта. Единият даваше едри, но малко на брой домати, а другият беше дребен, но родовит. Резултатът беше неповторим", твърди бившият бригадир. Някогашното ТКЗС в Борец изнасяло домати не само за Съветския съюз, а и за Израел и Великобритания. "Сега ставаме за смях. Внасяме домати от Македония", негодува бай Желязко.
Той е категоричен, че земеделските кооперации са най-удачната форма за българското земеделие. "АПК-то разсипа българското село, а за сегашното положение не ми се коментира", отсича старецът. Според него в момента арендатори и собственици се хвърляли да гледат жито, защото имало най-голяма сметка от това и нямало сеитбооборот, а продължителното отглеждане на една култура е пагубно за земята.
"Работехме с желание, защото го правехме за хората. Всичко, което подхващах, го докарвах до успешен край", твърди старецът. Той допълва, че никога не е пазил в тайна откритите от него начини за подобряване качеството на добивите в земеделието.
"Не съм връщал никого, обяснявал съм всичко и съм давал съвети на хората. Винаги пред вратата на дома ми е имало хора. Едни носеха листа от заболели растения, за да им кажа с какво да ги пръскат. На други съм разкривал тънкостите на оранжерийното производство. Никога не съм имал тайни", твърди бай Желязко.