Преди 8 дни едно дребно събитие раздвижи заспалия летен ритъм на столицата - няколко трамвайни спирки в центъра бяха облепени със статия в “168 часа”. В нея писателят Елин Рахнев предлага някоя спирка да носи името на Митко Воев.
Текстът е емоционален, с красиви думи и тези, които са развявали коси по концертите на “Контрол”, “Ера”, “Нова генерация”, са си спомнили кой е Воев. Поетът е съосновател на групата с най-смислените текстове - “Нова генерация”. Негови са стиховете и на “Кукла” на “Атлас”. Пише ги на 18 години.
По-младите обаче са подминали разлепените листове. Да започнем с най-зловещото, което би привлякло интереса на генерацията на “Хари Потър” и “Здрач”.
Клуб 27
Една от най-обаятелните градски легенди се основава на съвпадението, че много от най-известните световни музиканти умират млади, и то именно на 27 г. Връстници на Димитър Воев в смъртта са Джанис Джоплин, Кърт Кобейн, Джим Морисън и съвсем прясно отишлата си Ейми Уайнхаус. Разликата е, че повечето са се споминали след злоупотреба с алкохол и наркотици. При Митко Воев случаят е друг - рак!
Според неговите приятели той изобщо не е посягал към дрога. Цигарен дим не обичал и почти не пиел.
На 5 септември се навършиха 20 г. от кончината му.
Мнозина приписват ранната смърт на Воев на аварията в Чернобил. Вероятно всеки българин от така нареченото “чернобилско поколение” ще може да си спомни за приятел или познат, покосен в младежка възраст от някакъв вид тумор.
Раз, два, три, ла, ла, ла,/ раз, два, три, тя ми намига,/ виждам всъщност/ нейното име е "смърт". “Черно танго” съвсем не е единствената му песен, в която се говори за смъртта.
“Излязъл на разходка,/ аз виждам своя некролог./ Ех, какво да направя,/ дяволът заби в мен своя рог”, казва той в песента “Нова генерация завинаги”.
Митко Воев оставя младата си жена - фотографката и музикантка Нели Недева-Воева, с две момиченца на ръце - бебето Димитра и Магдалена, която по това време е на 2 г. и половина.
“Митко беше на 24 г., когато се оженихме. На 23 - когато се запознахме”, споделя Нели пред камера в едно от малкото си интервюта.
По разкази на майка му и баба му Митко е бил особено дете - спокойно, наблюдателно, с часове можел да си играе с едно нещо, без да се отегчава. Имал колекция от пеперуди. Събирал и пластмасови индианци. Бил послушен и отговорен, затова съседките на улица “Иван Вазов” в София спокойно му поверявали рожбите си. Бил и много срамежлив - като малък от срам дори не поздравявал възрастните.
Красив като момиче
Още един детайл - мислели го за момиче. Имал толкова дълги и извити мигли, че опирали в очилата му. В детството носел очила за далекогледство и астигматизъм, но в пубертета зрението му се оправило.
Много четял от малък. В прогимназията бил отличник. Воев и китаристът Кристиян Костов, с когото през 1980 г. създават първата си група “Парадокс”, били съученици.
Бащата на Воев, който е инженер, направил първите им инструменти – баскитара за сина си и синтезатор с клавиатура от акордеон.
Китарата на АВВА
“Беше с петолъчка, като китарата на ABBA - казва майка му пред newgeneration-forever.net. - И Кристиян се запали, но той си я направи сам. А на Митко му я направи баща му - беше електрическа.”
След престижната Седма гимназия Воев, Кирил Манчев (барабанист на “Нова генерация” и “Ревю”) и Крис са съученици в Трета сменна гимназия. Кристиян и Митко първо се записват в Техникума за обществено хранене, защото чули, че там държат учениците по-свободно и им позволяват по-дълги коси. Трета сменна е в същата сграда и Воев и Костов още след първата година зарязват готварството и се прехвърлят в училището с най-лоша слава в София.
Психиатрия, за да отърват казармата
За да не влезе в казармата, компанията минава през психиатрични клиники. “Там те тъпчеха с всякакви хапчета, докато откачиш - разказва Крис в интервю години след това. - Спомням си как ходихме на свиждане на Митко и той се оплакваше, че ставите му скърцат. Киро Манчев пък беше получил като бонус и 7 електрошока, та съвсем не знаеше къде е. Твърдеше, че не иска да свири, а ще става психиатър.”
Кристиян обаче влязъл войник и това сложило край на “Парадокс”. Тогава Воев, Васил Гюров (басист и лидер на “Ревю”) и Кирил Манчев правят легендарната постпънк група “Кале”.
Първата им сценична изява е и последна. “Кале” са избрани да участват в първия софийски рок фест в Летния театър на 15 май 1987 г. Воев излиза на сцената силно гримиран. По средата на третото парче “Епитаф на Кале” притеснените от смелите текстове организатори дърпат шалтера малко след като Воев е изпял “светът е нещо, о, любима, над което аз пикая”.
Реакцията на тълпата е истерична. Димитър казва: “Писъците на публиката заглушаваха дори микрофоните.”
От “Кале” се раждат две групи: “Ревю” и “Вход Б”, която скоро става “Нова генерация”. През 1988 г., в най-стабилния си състав (Димитър Воев, Кристиян Костов, Михаил Пешев и Алина Трингова, вокали), групата изнася концерти в страната. През 1989 г. “Нова генерация” дебютира в студио с първата грамофонна плоча от поредицата BG Rock, която дели с "Контрол".
След 10 ноември
Мишо и Крис искат да напуснат България. Предложили и на Митко, но той казал: “Не мога, чакаме бебе. Вземете Киро или Васо и тръгвайте.” Мишо, Киро и Крис заминават за Канада, Васо отива в Германия, а скоро и Алина отпътува за Монреал. С брат си Симеон Воев (китара), Екатерина Атанасова (клавир и вокали) и с барабаниста Георги Стоилов възраждат групата. Издават албума “Нова генерация Forever” (1991) и свирят на няколко митинга на СДС. Все пак Воев не се заслепява от ентусиазъм след промените. В едно интервю е скептичен: “Управляват ни все същите хора. Имам предвид Луканов, Лилов и такива. Те трябваше да си отидат, за да повярвам. Но те няма да си отидат.”
Малко преди смъртта му групата записва демото “Отвъд смъртта”. Издаден посмъртно, това е последният, най-мрачен и безнадежден албум на “Нова генерация”.
“Всичко започна
с гърлото”,
спомня си майката. Ходихме на последния концерт зад опашката на Коня и след него Митко се оплака: “Болен съм! Нещо главата ме боли, гърлото...”
Ако го бяха оперирали по-рано... Цял месец му правиха всичко друго. Главата го боли, а те казаха, че бил бял дроб, та бъбреци. Съвсем други работи правят, а не да му видят главата на скенер. А туморът е растял с дни.”
Е, това са неща отпреди 20 г.
Песните на Митко Воев, оригиналната му образна поезия все така вълнуват. Вероятно и някои от прочелите статията на Елин Рахнев “Следваща спирка “Воев”, докато са чакали трамвая.
“Воцек и Чугра”
В началото на 80-те г. на ХХ век Воев участва и в един друг проект, освен “Кале”.
Любима за всички фенове си остава “Воцек и Чугра”. Групата се създава от Димитър Воев (бас, вокал, програминг), Чугра (клавир, вокал) и Георги Маринов-Геша (китара) през 1985 г. До 1993-а записват девет албума в домашното си студио. От тях най-известни са “Соня и сала” (1987) и “Бергология” (1992).
През 1981 г. Георги Маринов и Пенчо Попов са студенти по медицина, които се събират да свирят импровизации и класически пиеси с две акустични китари. През 1984 г. Димитър Воев и Георги Маринов започват да свирят джаз като дует (бас и китара) под името “Воцек” (по операта на Албан Берг). Тримата се събират в апартамента на Пенчо Попов, на когото започват да викат Чугра, и записват песни в неговия апартамент. Първата е “Корени бесни ласкаво стенат”. За съжаление тази касетка се загубва. От този момент започват да записват “албуми” върху п разните касети, с коио разполагат в момента. Колкото е дълга касетката - толкова е и албумът. С времето записите, които започват на шега, стават по-сериозни и за отделните албуми се прави някакъв предварителен план, който определя общата тема на парчетата.