С ИЛИЯН ВАСИЛЕВ, експерт по енергийната сигурност, разговаря ГЕНКА МАРКОВА
- Искът на "Атомстройекспорт" от 1 млрд. евро за неустойки по договора за АЕЦ "Белене" провокира остри български реакции. Смятате ли, че Русия иска да ни накаже заради политиката на българското правителство да диверсифицира източниците си за доставка на енергийни ресурси?
- Вероятният замисъл е чрез натиск да се търси по-добра защита на интереси в самата Русия, в България и в ЕС. От нас зависи как ще възприемем този акт и дали ще действаме според очакванията им.
Винаги съм препоръчвал сдържаност и спазване на добрия тон, защото емоцията отшумява, а думите остават. Някак прекалено очевидна е целта на медийното разиграване на този иск и се страхувам, че е търсено да се провокира реакция на най-високо равнище в България.
- Предстои да се подпише договорът за "Южен поток" с Русия. Какви са плюсовете и минусите за България от този проект?
- Има няколко репера, по които може да се оценява целесъобразността от българско участие в "Южен поток". Първият е достоверност на бизнес предложението - равнище и вероятност на прогнозните приходи от транзит, независимо от направлението. Ако приходите се запазят или увеличат спрямо сегашните, е едно, ако, влизайки в "Южен поток", "Булгартрансгаз" ще си намали ползите - а такава хипотеза съществува, е друго. Докато няма сключени дългосрочни договори за покупка на доставяния по "Южен поток" газ, основно на Италия, приходите ще са несигурни, проектът ще е свръхрисков за инвеститорите.
Ако тарифите са ниски - доколкото знам, при сходен проект не трябваше да бъдат под $ 3,6 за 1000 куб. м на 100 км, проектът ще е губещ. Колкото и малко да бъде нашето дялово участие, то също надеждата за доходност на вложението и дивиденти изчезва. Не е утеха, че дълговото финансиране ще бъде по-голямо - тези дългове ще се амортизират от приходите.
За мен е изключително важно управлението на проектните рискове и от гледна точка запазване на нашата свобода да ползваме свободните капацитети както по частта от "Южен поток" на българска територия, така и по съществуващите магистрални газопроводи към Турция и Гърция в случай на спад на транзита по съществуващите транзитни газопроводи и при неизпълнение на прогнозната натовареност на "Южен поток", както и правата на трети страни за достъп съгласно европейските директиви.
Докато няма гаранции и ефективни обезпечения за транзита и натовареността на новия газопровод, влизането в такъв проект е риск.
Да не забравяме, че "Синият поток" е запълнен само 50%. Единствената причина "Газпром" да не го счита за губещ бяха скритите и явните субсидии от руския държавен бюджет към "Газпром". Това за сведение на хората у нас, които все още считат, че сме загубили от реализацията на "Син поток".
Лакмусовата хартия за това дали е изгоден, или не, е дали информацията ще бъде засекретена под графата "търговска тайна". Такъв е управленският инстинкт на поредица български правителства - в момента, в който се почувстват несигурни и започнат да правят "висока политика", преговорите се "засекретяват". Както стана при АЕЦ "Белене".
- Трябва ли "Южен поток" да бъде съгласуван с ЕК, преди да го подпишем?
- Да, трябва да го съгласуваме. В контекста на разследванията на ЕК срещу "Газпром" за злоупотреба с монополно положение не можем да си позволим да реализираме самостоятелна транзитна политика без одобрението на Брюксел. Маркирам два въпроса - т.нар. отстъпки, които сега получаваме от "Газпром", имат "двойно дъно".
От една страна, те не могат да компенсират разликите между средноевропейските (не най-ниските) цени на природния газ - около $ 395 за 1000 куб. м, и тези, по които ние получаваме газ от Русия - разликата е над 20%, докато отстъпката ни е само 11%. Второ, тези отстъпки се използват от "Газпром" като аргумент в преговорите с ЕК по антимонополното разследване като пример как газовият концерн доброволно самоограничава печалбите си.
- Предстоят трудни преговори с "Газпром" за нов договор за доставка на газ. Какви са печелившите ходове на България?
- Много са печелившите ходове на България, но повечето от тях са "тихи", а
най-силните са в полето на местния добив. Трябва да си даваме сметка, че "Газпром" изпадна в тежка ситуация във вътрешен и международен план не заради друго, а заради революцията на шистовия газ в САЩ, която обърна тенденциите в глобалния газов пазар. Най-силният ни ход би бил да насърчим местните проучване и добив на природен газ и нефт, в това число на шистов. Това е неизбежно - защото европейската икономика не може да остане "на крака", когато американските им конкуренти плащат 4-5 пъти по-евтин газ и газово-интензивният бизнес мигрира към Америка. Дори дълбоководните проучвания не могат да впечатлят толкова "Газпром", колкото местни аналози на революцията в неконвенционалния газ в САЩ, която срина цените на природния газ в пъти, а не с проценти.
- Трябва ли договорите с "Газпром" да станат публично достояние?
- Разбира се, че трябва. Не трябва да забравяме, че договорите са станали секретни и с наше съгласие. В този смисъл отговорността е и на нашите компании и правителства. Само в условията на секретност "Газпром" можеше да манипулира общественото мнение, като представя своите оферти като изключителна привилегия. Част от промяната ще дойде и от промяната на договорите за покупка на природен газ.
В рамките на ЕС вече над 42% от доставяния природен газ има частично или пълно репериране към газовите борси и този процент нараства. Не и у нас.
- Ако договорите с "Газпром" са все така секретни, има ли смисъл проверката, поръчана от ЕК за монополните практики на руския газов гигант?
- ЕК има пълна информация за всички договори и перфектно знае за монополните практики, има договорите, условията, формулите и цените. В Москва разчитат, че ще могат да се договорят политически и извънсъдебно, като "Газпром" заплати възможно минималната сума, като се отчетат "доброволните" отстъпки в цената на природния газ - каквато получихме и ние. Но не само ценообразуването, редица клаузи в договорите са неприемливи - като високите задължителни тавани на "вземи или плати", забраната за реекспорт (вдигната за редица страни) и особено ценовите формули.
- На световния газов пазар настъпват глобални промени. Каква политика трябва да има България за повече гъвкавост при промяна на ситуацията?
- Вече загубихме една година с мораториума за шистов газ - във време, в което дори нямаше да се използват фракинг процеси. Скоро се очаква да бъдат направени разкрития за пряко финансиране от страна на "Газпром" и други структури на екопротести срещу шистовия газ в различни страни. Другите алтернативи от местен добив и от внос, не са актуални преди 2016 г. По суаповите сделки не работим.
- Кога България ще може да разчита на нови находища на природен газ?
- Заради дългия период до извършването на самите сондажи трябва незабавно да се премахне мораториумът, още повече, че практически няма разлика в проучванията за конвенционален и неконвенционален природен газ.
Трябва много по-строг контрол върху изпълнение на задълженията на лицензиантите и концесионерите, защото не е тайна, че много от спечелилите компании са свързани с "Газпром" и едва ли биха допринесли за диверсификация на източниците. Не е тайна, годините минават без активна работа и извършване на заявената програма за проучване - което е ефективно блокиране на конкуренцията. Неустойките са малки - под 1 милион, а блокирането на находищата е за минимум 5 г. Трябва да има междинни контролни репери, строг надзор и регулации и при най-малкото забавяне да се отнемат лицензии и концесии. Не трябва да се допуска една и съща компания, особено без опит в проучване и добив и с текущи неизпълнени програми, да участва и печели търгове в други блокове. Най-добрата рецепта е повече блокове на различни участници, за да има по-силна конкуренция. Остава задължителна ролята на държавата - с гледане отстрани, без да поемаме риск и да участваме с инвестиции, няма как да получим по-големи ползи или да вземем концесионни възнаграждения по-големи от 13-15% - каквато е последната практика в региона. Трябва радикална промяна.
- Ще съжалява ли България след 20 г., че не е построила Белене, както коментира бившият премиер Сакскобургготски?
- Не съм изненадан от втвърдяването на подкрепата на бившия премиер за проекта "Белене", все пак неговият кабинет носи основна политическата отговорност за рестарта, за решения от които са настъпили значителни негативни последствия, в това число лошото структуриране. Чест му прави, че не бяга от отговорност.
Но дефекти в проектната конструкция са заложени именно тогава - тоталното объркване на последователността в проектното развитие, непрофесионалният подход и липсата на независими пазарни прогнози и обосновки, на актуализирана екологическа оценка, липсата на оценка за цялостно национално и локално социално-икономическо въздействие, от липсата на алтернативност при избора на технология, от използването на аргумента за довършване на руската технология като ограничителен критерий за допустимост, миг след което тя е продадена по скандален начин и т.н. Може би най-скандалната част е поръчването на оборудването без окончателно подписан ИДС договор. АЕЦ "Белене" е въплъщение именно на т.нар. гранд корупция. Скептик съм, че ще стигне до дъното, защото има много засегнати влиятелни среди в България и в Русия и въпросът далеч не касае само енергетиката. Дано греша. България бе спасена с прекратяването на проекта АЕЦ "Белене" от нова национална катастрофа.