С ген. Кирчо Киров разговаря Георги Милков
- Г-н генерал, като най-дълго управлявалия шеф на българското разузнаване имате ли коментар по проекта за закон и трансформирането на службата в агенция?
- Това, което видях на сайта на Министерския съвет, е вариант, който бе изготвен под мое ръководство от смесена комисия от различни юристи, специалисти и оперативни работници в службата. При разработването помогнаха колеги от американските, британските и унгарските разузнавателни служби. Тези разработки в различни вариации ги почнахме още през 2005 г. и съм ги предлагал на две правителства, това е третото. По различни съображения досега не им беше даден ход.
Сега от дистанцията на времето виждам, че има и какво да се добави, докато други неща пък могат да отидат просто към правилника за приложение. Но добрата новина е, че най-накрая ще има закон.
- Нещо важно, което трябва да бъде добавено?
- Това, което мисля, че пропуснахме в проекта, а и в проектозаконите за другите служби, е да се заложи една постановка за възможността кадри от една структура да могат да преминават в друга.
Например служители на бъдещата разузнавателна агенция да могат да преминават в служба “Военна информация” или в ДАНС. Защото сега ако хора, разочаровани от едната служба, решат да кандидатстват в другата, няма механизъм и се получава пролука в тяхната кариера. Преди министрите на отбраната и на вътрешните работи имаха възможност да преотдават на разпореждане на директора на НРС свои кадри. Добре е да има такава процедура.
Трябва да има и възможности кадри на НРС, тоест на бъдещата разузнавателна агенция, да бъдат изпращани в полицейските и военни контингенти зад граница под различна форма. Досега бе невъзможно, макар че разузнаването има интерес.
- Много ли хора от МВР искаха да станат разузнавачи?
- Има много случаи, когато от МВР кандидатстват за разузнаването. Налага се те да прекратят работата си там и да ги преназначаваме отново. По този начин се прекъсваха стаж, осигуровки. Затова казвам, че би могло да се намери чрез закона по-елегантна, по-мека форма за преминаване от едно място на служба в друго. Разговарял съм навремето с различните шефове на служби по този казус. През годините е имало доста желаещи и от МВР, и от Министерството на отбраната, назначавал съм някои. Предполагам, че това ще продължи като тенденция и занапред.
- Реално сегашният ръководител на разузнаването е пример за точно такъв обмен.
- В известна степен да.
- В проектозакона се предвижда и роднини да не могат да кандидатстват в разузнаването. Защо?
- Не мога да си спомня до кое коляно по съребрена линия го бяхме заложили, както и по сватовство. Мисля, че това е правилно. Аз лично съм гледал много внимателно този момент, защото в разузнаването има много вътрешни бракове и това нарушава баланса в кадровите разстановки Има най-различни куриозни случаи. Някой тупнал отзад в асансьора дама и тя тича на другия етаж да се оплаче на мъжа си.
Това е шега, разбира се, но извън шегата ако единият от съпрузите е изпратен на работа зад граница, при сега съществуващата ситуация другият не може да пътува с него. Отива като втори член, защото не може да бъде командирован и да изпълнява задачи. Стои 3-4 или 5 г., губи практика, губи квалификация и подготовка като служител на разузнаването, а в същото време тук в центъра мястото е празно. Така една жена, която беше от арабския отдел, замина със съпруга си и се опразни едно сериозно звено. От тази гледна точка е добре да се регламентират нещата и да няма такова събиране. На мен като директор ми се налагаше недемократично да държа разрешителен режим за вътрешните бракове. Разреших пет или шест с милозливото си сърце.
- Толкова ли много желаещи за брак има в разузнаването?
- Ами има, има. Аз помолих някои, те напуснаха. Над десет случая имаше желаещи. Мисля, че шест разреших. Но в тази ситуация вече ще се наложи една от половинките да напусне.
- Тоест законът не трябва да толерира разузнавачите да се женят помежду си.
- Не, не трябва. Както и не трябва да се назначават хора от едни и същи градове или завършили едно и също училище и т.н. Това събиране по групички не трябва да го има. Трябва да има разнообразие на кадрите.
- Значи, ако тази клауза за роднинските връзки остане, двойката или трябва да се разведе, или единият да напусне?
- Най-вероятно трябва да напусне, но не би трябвало да коментираме хипотези. Нека първо законът се приеме и влезе в сила. Казусите са различни, трябва да се разглеждат поотделно. Защото, да речем, имаме и такъв случай - наш служител е домакин на секретен обект, а съпругата му е камериера, чистачка, сервитьорка... Ако бъде махната, трябва да се търси човек отвън, пък режимът на достъп е специален. Много е специфично.
- Сигурно е нормално за такава затворена система като разузнаването хората да се залюбват и да се женят помеду си. В медиите също е така.
- Разбираемо е, като са от сутрин до вечер заедно, какво да правят хората? Минават и грешни мисли през главата на разузнавача. Пък и на разузнавачката.
- Откъде дойде предложението разузнаването да е подчинено на премиера?
- Аз направих предложението разузнаването да е на подчинение на премиера заради практиката и опита. Над 80-85% от продукцията на службата обслужва изпълнителната власт. Има и още много съображения. Но според мен трябва да има човек, от рода на министър или координатор, който да представлява вътрешната и външната служба, защото премиерът е най-натоварената личност в страната и едва ли има време да се занимава в детайли с проблемите на специалните служби. Затова ръководството на службите трябва да е професионално, а тази политическа фигура да защитава техните интереси пред правителството, парламента, както и да участва в международната дейност, когато се налага. Това е практика, която се е наложила в много страни.
- Такова предложение обаче няма в проектозакона.
- То би трябвало да е в закона за специалните служби и системата за национална сигурност.
- Инспекторът, който се предлага обаче, е подчинен на шефа на службата - каква независимост ще има?
- Инспекторът е една одиозна фигура, защото ще има право да докладва на премиера. Това е принципна позиция, но би било правилно и разумно да става със знанието на ръководителя на агенцията.
В нашето предложение аз заимствах тази фигура от англо-саксонската практика. Ролята на инспектора е да засили вътрешния контрол над операциите, финансите, различни дисциплинарни практики и т.н.
- Като казахте операции, нека да отворим скоба и да ви помоля да коментирате обвинения, че сте купували пушки и сте финансирали ловните походи на президента Първанов с пари на разузнаването. Говори се също за изчезнали пари, за милиони...
- Първо, това за пушките и лова на президента е абсолютна глупост. За мое съжаление част от глупостите бяха разпространявани и от хора в новото ръководство. Не бих желал да коментирам, защото има проверка, която е секретна и не би било коректно аз да правя разяснения. Но нямам никакви притеснения за това, което съм правил.
Няма изчезнали пари, всичко е харчено, както трябва и съм сигурен, че проверката ще го докаже. Имаше разговори в прокуратурата и те бяха достатъчно полезни и коректни. Жалки изявления на политици пък съвсем не желая да коментирам. Под достойнството ми е.
- Премиерът каза, че ви назначава за съветник, докато забравите тайните на държавата, но само след два месеца той промени решението си. Едва ли сте забравили всичко за това кратко време...
- Вие сте интелигентен човек, следите политическата конюнктура, вероятно имате отговор на някои от тези въпроси. Не желая да влизам в такива политически постановки.
- Все пак трябва нещо да се е случило, за да промени премиерът така мнението си.
- Знам много добре какво е това, какви са причините, но не бих желал да ги коментирам.
- Да се върнем пак на проектозакона. Има коментари, че гражданският контрол липсва или поне не е достатъчно застъпен.
- Граждански контрол на такива закрити структури е трудно да се упражнява по начин, по който това се прави за други публични инстанции и учреждения. Работата е специфична и ако стане твърде открита, обезсмисля съществуването на тези служби. Заложени са форми на парламентарен и финансов контрол, но това, че проектът е на публична дискусия, все пак е хубаво, защото се надявам да се обогати или да се коригира там, където е нужно. За мен е важно, че има сложени на масата проекти и политическа воля за регламентиране на работата на специалните служби по подходящ начин. Важното е да не се политизира, защото това са неща от национално значение и няма нужда от излишна партийност и политиканстване.
- А кое налага изваждането на агенцията извън разпоредбите на Закона за личните данни?
- Спецификата на работата. Там има информации, които не могат да бъдат предмет на публично обсъждане.
- Това, че агенцията ще работи вече и на територията на страната, обезпокои много хора.
- Това, което следва да се заложи в закона и да се коментира, е формулировката “от територията на страната”. Защото операциите логистично се осигуряват от територията на страната, а немалка част са започнати от тук - например от многобройния контингент чужденци на територията на страната един човек е привлечен към сътрудничество и съответно е изведен навън в регион, към който имаме интерес. Тъй че в закона трябва да влезе формулировката, че разузнаването работи и от територията на страната. Но не по проблеми от вътрешнополитически характер, защото разузнаването няма място в тях.