Койна Русева: Изкарват ме лошото момиче на българския театър и кино

Койна Русева СНИМКА: 24 Часа

Една от най-търсените актриси в театъра и киното. Режисьорите я вземат, убедени в хепиенда на своя проект. Партньорите й признават, че е желязна пред камерата и на сцената - точна, дисциплинирана, неуморима, пълна с идеи и готова на всякакви приключения заради успеха на филма или представлението. На всичко отгоре е и знатна майка сред българските актриси, отглеждайки една дъщеря и двама синове. Гледаме я в сериите на "Под прикритие", една от най-добрите роли в кариерата й е в "Три сестри", една от последните постановки на нейния учител в НАТФИЗ Крикор Азарян в Младежкия театър. Предстои да я видим в новия БГ филм "Още една мечта" с режисьор Николай Мутафчиев, където ограбва банка.

- Койна, следя излъчването на "Под прикритие". Прави ми впечатление изразът на лицето ти в близките планове с Билалов. Ясно се вижда кога се плашиш от думите му, кога надмогваш страха си, кога искаш да го омаеш.

- Когато знам какво правя, знам как да въздействам. Знам във всяка ситуация какво се преследва от сценария и какви са указанията на режисьора. Понякога въздействието на мимиката ми е по-силно, друг път не се получава така. Но винаги има основа, върху която стъпвам. Аз вече имам опит и знам какво се получава. Още в НАТФИЗ Тодор Колев, който беше асистент на професора ми Азарян, повтаряше: "Гледайте се по-често в огледалото! Хубаво е да знаете какво ви отива, а не да се хвърляте в роли, които не са за вас."

- Мислех си, че актьорите се страхуват да признаят, че играят пред огледалото. - Това е задължително! Опознай себе си, преди да тръгнеш да опознаваш някой образ и да караш хората да повярват, че ти си той. Взирането в огледалото е част от опознаването на себе си.

- Познаваше ли адвокати, преди да влезеш в ролята на адвокатката Боянова?
- След като бях заснела повечето серии, ме запознаха с една адвокатка. Атрактивна, интересна жена, която се облича екстравагантно. Но нямам прототип, не чувствах нужда от такъв. Моята професия няма нужда от типизиране на образите. Да, наистина, изисква бързо мислене и реагиране, но днес доста професии изискват същото. Аз се водя по сценария и действам според ситуацията. Това все пак е сериал, в театъра се влиза по-надълбоко.

- Коя ти е първата професионална роля?
- Бях още студентка, когато в Сатиричния театър френският режисьор Дидие Карет ме взе за спектакъла си "Крал Юбю". Участвахме три студентки, другите бяха актьори от театъра. Спомням си Йорданка Стефанова и Кирчо Варийски, лека му пръст. След като завърших ВИТИЗ, първата ми професионална роля е в Пазарджишкия театър. Георги Георгиев-Гец ми е кръстник - имаше такава церемония, не знам дали все още я правят в театрите извън София. Най-възрастният актьор в представлението представя младия дебютант пред публиката. Участвах в "Хоровод" на Шницлер с режисьор Владлен Александров. Много сладка традиция. После пак с Гец играх в "Гераците".

- Каква беше тогава?
- Дива.
- Ами ти и сега казваш, че си дива.
- Сега съм по-женствено дива. Тогава имах много страхове. Много бързо и бурно си изказвах мнението. Сега съм по-внимателна.

- Конфликтна ли беше?
- Сигурно съм била конфликтна, след като един колега напусна сцената и каза, че повече няма да репетира с мен. Казах, че не може да се реагира, без да се осмисля какво става. Не искам да ми се сервира наготово решението, трябва да виждам пътя до него. И понеже бях млада и боса в професията и исках да извървя моя си път, избухваха конфликти.

- Имаше ли неприятности?
- Като напуснах Пазарджик, за да играя в Малък градски театър "Зад канала", където ме повика Стоян Камбарев, поискаха да продължа да участвам в "Гераците". Понеже нямах и стотинка, за да се усмихна, казах, че трябва да ми плащат билета за влака. Не искам хонорар, ще играя заради Гец и заради режисьорката проф. Сейкова, която ми подари плитката си, толкова беше въодушевена от моята Елка. После до проф. Азарян достигна слухът, че съм поискала ужасно висок хонорар. Това беше една от първите несправедливости в моя живот. Разбрах, че не всичко, което лети, се яде. Избухнах пред него: "Как така!" той каза: "Спокойно, моето момиче, не съм повярвал. Но трябва да знаеш какво се говори." Беше сериозен удар, защото аз не съм това, аз съм съвсем друго нещо.

- Правила ли си опити да се промениш?
- Естествено, че съм се опитвала, но темпераментът ми е вселена, която е сложна. Доста по-различна съм сега, но съм си аз.

- Смятат те за хард актриса.
- Защо така бе, хора? Изкарахте ме, че съм лошото момиче на българския театър и кино. Такива са ми ролите - дайте ми роли на добри жени и ще видите добрите ми страни.

- Сещам се само за роли на кучки.
- Не е така, в театъра имам много различни роли. В "Три сестри" да не би да съм кучка. Там съм много ранимо същество. Влюбена до уши. И в "Патриархат" бях влюбена нещастно в Деян Донков. Журналистите често ме питат: "Кучка ли сте в живота?" Ама, моля ви се, дайте да разграничим ролята от живота. Все пак работата ми е на
професионален лъжец. Как си го представят? Връщам се вкъщи, връзвам си опашката и почвам игрите? Аз съм си напълно нормален човек. В киното е много важно какви физиономии виждат. За съжаление, ползват това, което вече са виждали. Много се надявам да се появи режисьор, който да види нещо друго у мен. И на мен ми се искат различни роли. През октомври ще излезе нов филм, в който участвам - "Още една мечта". Съвсем нова роля за мен.

- Видях кадър с четири блондинки.
- Това са перуки. Нелеп опит на четири жени да се дегизират, за да оберат банка. Четири объркани жени. Екшън комедия. Режисьор е Николай Мутафчиев, който досега е правил късометражни филми. Това му е първият пълнометражен.

- Като гледаш филми с твое участие, какво си мислиш?

- Аз съм максималистка, винаги казвам, че може още по-добре. Ужасно мазохистична съм към себе си. Сега снимам в третия сезон на "Под прикритие" и режисьорът Виктор Божинов ме пита дали искам още един дубъл. Отговорих, че не искам, защото виждам, че бързат, но веднага се зачудих на себе си. Аз винаги искам още един дубъл. Ама като са доволни от първия дубъл, е толкова приятно, защо да продължаваме.

- Сещаш ли се за сполучливи роли, когато не можеш да заспиш? Действат ли ти успокоително?
- Даваш ми добра идея. Защото не мога да заспя, като мисля за ролята, която снимам или репетирам в момента, и очевидно имам някакъв проблем. Измъчвам се да разбера защо не става и какво трябва да направя. А всъщност, като не мога да заспя, би трябвало да си мисля за хубавите роли, които вече съм направила. Ама аз кипя в това, което в момента работя, и не мога да заспя.

- Има много книги с практически съвети как да си отпочиваш и да изключваш реалността от съзнанието си.
- Не се интересувам от тях, защото все още се справям сама. Каквото и да ми коства отвътре, отвън съм желязната лейди. Ако се затрудня, имам двама-трима приятели, на които мога да споделя. Дори им давам да четат сценарии или пиеса и ги питам какво мислят за сцени или цялостно поведение.

- А с мъжа си не обсъждаш ли?
- Имала съм случаи да искам мнението му, а той отговаря: "Не разбирам за какво ми говориш." Аз повишавам тон: "Е, добре, ето ти пиесата, прочети я! Какво не разбираш! Не е толкова дълга, можеш да я прочетеш!" Случвало се е да ме завари вкъщи с шише вино и с потънали гемии.

- Може ли да те измъкне?
- А, не! Може да бъде боксова круша, върху която да се упражнявам. В преносен смисъл говоря. Той се занимава със съвсем други неща и може да ми каже неговото чисто човешко мнение, което понякога е окей, но понякога няма нищо общо с това, от което се интересувам в момента.

- Все пак той представлява масовото зрителско мнение.
- Така е, но това е резултатът, докато аз се интересувам от процеса. Като се изключат тези двама-трима приятели, май сама се справям. Да, имала по-възрастни колеги, които са ме гледали добронамерено. Защото добрият поглед също помага, а лошият притеснява, стресира. Колеги, с които дълго съм обсъждала театъра като такъв, пътя към ролята. Аз съм човек, който обича да слуша и да приема.

- Приятно или досадно ти става, когато те сравняват със световни звезди?
- Имам някои общи черти с Марлене Дитрих. Бяха ми правили фотосесия в едно списание, приликата беше голяма. И с Мадона са ме сравнявали. Наскоро ми казаха, че приличам на Камерън Диас. Отговарям по един и същи начин: "Ами да й имам и филмите!" Какво като им приличам, все тая! Златните ми години минаха, когато се търсеха убити от живота физиономии. Пък моята не е такава. Е, като спряха да търсят битови лица, започнах да снимам повече. Между другото, в българското кино има слаби женски образи. Погледни, къде са добрите женски образи! От "Една жена на 33" насам не се сещам за филм, който извайва женското присъствие, женското мислене. Само в Love.net се осмелиха да покажат силни жени. Как се справят жените, момичетата в годините на прехода? Проблем бил как с справят мъжете. А как жените успяват, как оцеляваме ние? Златните ни години минаха в безвремието на киното и театъра. С Асен Блатечки наскоро си говорихме, че трябва да ни дадат по един медал заради това, че останахме тук и не се отказахме от професията, макар че живеехме мизерно. Сега всичките ми колежки снимат или работят в театрите. Години наред никой не ги търсеше за нищо. А те са сериозни актриси, за които няма роли.

- Опитвала ли си да пишеш текст за сцената?
- Не, за съжаление. Аз съм нервен човек. Имам няколко дребни неща - хайку, стихче, плетеница. Много съм взискателна и когато го прочитам накрая, не се одобрявам.
- Като си помисли човек - актриса, която е доста ангажирана, майка на три деца, а аз искам и да пишеш пиеси.
- Вкъщи е абсурдно да се концентрирам дори за няколко минути. По-рано си четях
ролите в някое  заведение. Сядам на най-тихото място, помолвам да намалят музиката и уча текста.

- Дъщеря ти Калина не може ли да се грижи за братчетата си?
- Тя е на 15 години - ако за себе си може да се погрижи, пак е добре.

- Продължават ли да играят в театъра?
- Само най-малкият - Калоян, дълго време не искаше, макар че го канеха. Онзи ден обаче ми казва, че иска да го запиша за филм. Той си мисли, милият, че става с вдигане на ръка - вдигаш и те записват актьор. Калина има един снимачен ден в новия филм "София", който заснеха с Крисчън Слейтър. Има две-три сцени, доста добри станаха. Контантин, освен че играе в "Страхотни момчета" в Младежкия и "Снегирьов" на камерната в Народния, сега репетира "Хамлет" с Явор Гърдев. Той е духът на бащата на Хамлет. Това е решението на Явор. Казах му, че на първата репетиция трябва да отиде с научен текст, а не като майка му да учи текста, докато е на сцената.

- Значи можеш да си спокойна за пътя им - ясен е.
- Въобще не се знае какво ще стане. Два-три-пет филма нищо не означават. Но нямам нищо против, стига те да го искат. Ако имах против, нямаш да ги пусна на сцената или да снимат в киното. Защото знам, че тази зараза, като влезе, трудно излиза. Това е техен път, те решават. Аз няма да определям, мога само да ги подкрепям, да ги насочвам.

- Как се отнасяш към известността си?
- Всеки актьор се блазни от славата си. Но мисля, че я държа изкъсо, в рамки. Има обаче много приятни хора, които така искрено и с усмивка ми се радват, че ми пълнят душата. Онзи ден си купих цигари в един магазин и момичето толкова искрено ми каза, че ме харесва, че ми оправи деня. Има и досадни моменти в контактите със зрители, но аз имам късмета да срещам приятни хора. Мога обаче да живея и работя без славата. Искам все пак салоните да са пълни, когато играя.

- А влюбват ли се в теб?
- Сигурно, но не ми споделят. Страх ги е.
- Защото те смятат за ужасно недостъпна.
- Важното е аз да мога да се влюбвам - в хора, в приятелства... Това ми е по-важно.
- Дори да си внушаваш...
- Нали съм професионален лъжец. Калоян прави един жест, когато нещата са тип-топ. Ето, днес сутринта станах рано, а не ми се ставаше, за да го водя в девет часа до стадион "Славия" на футбол. И той си иска неговото. Децата си искат тяхното. Понякога вечер, когато се съберем всички вкъщи и започнат да говорят един през друг, ми идва не знам какво да направя. Но се оправям. Не без помощта на мъжа ми и на бавачката, която идва да ги гледа. Да не се правя на голямата героиня.  Аз съм обикновен
човек, който просто се справя с нещата. Тичам. И мъжът ми тича. Тичаме напред-назад като луди. Да организираме кой, къде, кога, с какво. Ама така е във всяко средностатистическо българско семейство. Само дето не го дават по телевизията.

- На какво най-много държиш в отношенията си с децата?
- Уф, въобще не знам дали съм добра майка. Държа да са самостоятелни, да мислят, да имат свои решения, да настояват и да ме убеждават. Дори за това, какво да обличат. Искам обаче, когато не са прави, да си го признават и да го обсъдим. Защото аз си признавам, когато сбъркам. След като си изпусна нервите и се развикам, се сепвам и казвам: "Съжалявам!"

- Търсят ли те, за да участваш в акции на разни организации?
- Веднъж ме поканиха да подкрепя нормалното раждане срещу раждането със секцио. Но кого да убеждавам, попитах. Всеки сам си избира. Не мога да кажа: "Ти, жено, хайде да родиш както природата ти е казала!" Ами ако има проблем? Ако я е страх? Страхът е сериозен проблем. Аз съм родила нормално трите си деца, ама това не засяга другите жени. И отказах.

- Значи, не си за лидер на феминистко движение.
- Понякога така ме е яд на мъжете, че им е лесен животът, че не полагат грижи, които жените трябва да полагат, а на мен са ми скучни! Не ми доставят удоволствие типично женските житейски сладости, като кисненето във фризьорския салон или пазаруването. Откачам, като трябва да ги правя. Искам да щракна с пръсти и да е готово. Обичам например да карам кола и тогава си почивам много добре. Веднъж един лекар ми каза, че съм стопроцентова жена с мъжко мислене. Дори към книгите не се отнасям като жена. Обичам да не чета заради сюжета. Интересува ме езикат на автора. Обичам да потъвам в това, което ми разказват. Харесват ми женски автори, които не ми припомнят непрекъснато женската си чувствителност, а ме вкарват в проблемите. Дори понякога прочитам края, за да премахна глупавото женско любопитство към сюжета. Важно е не какво чета, а как чета.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 0

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

Габриел Гарсия Маркес огорчен - в България го мамят с авторските права. Нобеловият лауреат почина на 87 г.

Преди 20-ина дни дойде вестта, че световноизвестният колумбийски писател Габриел Гарсия Маркес влиза спешно в мексиканска болница. Изписаха го. Но в четвъртък си отиде...

Карадимчев се чувствал зле преди инфаркта, но отишъл да работи

Борис Карадимчев се е почувствал зле преди да получи инфаркт на 12 април. Това разкри Мими Иванова в ефира на БНТ. Големият композитор, автор на "Бяла тишина", "Хора и улици",

Шпионската афера „Сноудън“ донесе “Пулицър” за “Гардиън” и “Вашингтон пост”

Британският “Гардиън” и американският “Вашингтон пост” са носители на тазгодишната награда “Пулицър”. Двете издания получиха най-престижната награда за журналистика в категория “в служба на

Роял от 1915 г. оживя в резиденцията на посланика на Турция в София

Роял от 1915 година доказа класата си завчера вечерта, като оживя в камерен концерт в резиденцията на турския посланик в София. Изпълнението на пиано и ударни инструменти бе организирано по идея на