Българският писател Мирослав Пенков спечели международната награда на Би Би Си за кратък разказ със своята творба "На изток от Запада".
Победителят бе обявен на церемония в Лондон, излъчена на живо по Радио 4.
Пенков ще получи 15 000 паунда. Южноафриканската писателка Хенриета Роуз-Инес е вторият отличен автор. Тя е наградена с 2500 паунда за своя разказ "Убежище".
Конкурсът на британската телевизия за разказ се провежда от 2006 година. Тази година той позволи в него да вземат участие и чуждестранни автори в чест на Олимпийските игри. Догодина той отново ще бъде само за автори, живеещи в Обединеното кралство.
Съдиите от журито заявиха, че са били единодушни в избора си за разказа на Пенков за живота в България по време и след Студената война. Според организаторите "На изток от Запада" изследва "трудностите за любовта, връзките и идентичността в регион, сполетян от конфликти".
"Исках за напиша история за онези българи, които бяха отделени от родината ни и които неизбежно ще изгубят, ако вече не са го изгубили, чувството да си българин. Същевременно исках да напиша история за себе си, в чужбина, в Америка и сам в много отношения, с огромен океан между мен и хората, които обичам", коментира авторът пред Би Би Си.
Произведението е амбициозно и успешно обединява личния и политическия живот, смята писателката и професор по творческо писане Мишел Робъртс, която бе и член на журито.
Десет творби бяха подбрани в тазгодишния списък на номинирани кандидати за наградата вместо обичайните пет. Тя бяха излъчени по Радио 4 през последните две седмици, прочетени от водещи британски актьори.
Пенков ще участва в литературния фестивал в югозападния английски град Челтнъм на 7 октомври.
Разказът "На изток от Запада" е включен в едноименния сборник на Мирослав Пенков.
"Започнах да пиша разказите в "На изток от Запада" далеч от дома, като студент в Америка. Отначало България ми липсваше силно, болезнено. Липсваха ми близките хора, дядовото село, реката дето го разсича на две махали. Липсваше ми и Балканът, и морето, заводският хляб и сладките розови домати. Но седнех ли да пиша, Атлантикът в миг пресъхваше, разстоянията се стапяха, липсите запълваха и в писането пак се връщах у дома", разказва писателят в блога си.
Ето как започва и спечелилата конкурса творба:
С Вера се запознахме през лятото на 1970-а, когато още бях на шест. По това време с нашите живеехме от българската страна на реката, в Българско село, а тя живееше с техните на другия бряг, в Сръбско. Преди много години тея две села били едно - Старо село - но след големите войни България загубила бая земя и тая земя я дали на сърбите. Реката, която деляла селото на две, послужила за граница - каквото лежало на изток от реката, останало в България, каквото лежало на запад - отишло в Сърбия.