С Веселин Иванов, директор на служба "Военна информация" на МО, разговаря Любомир Денов
- Г-н Иванов, преди дни в София завърши своята работа четвъртата конференция на ръководителите на военните разузнавателни служби от Югоизточна Европа (SEEMIC). Какви въпроси обсъждахте?
- Основната цел бе да съберем колегите от региона и да се договорим за принципите и начините на обмяна на информация от открити източници, която обаче ще предаваме по закрити канали. Открит източник например са медиите. Не говорим за информацията, придобивана по оперативен начин.
- Какво ще спечили служба "Военна информация" (СВИ) от възможността за такава обмяна на информация?
- Например възможност за по-бърза реакция при инциденти от типа на атентата в Сарафово. Това ще стане на базата на директната обмяна на информация с колегите от съседните страни и по възможност в реален мащаб на времето. Друго постижение на конференцията бе приемането на общ аналитичен документ на тема "Използването на интернет като средство за психологически операции и набиране на членове на терористични групи". Той бе изготвен на базата на наша предварителна разработка и споделени мнения на участниците. На следващата подобна среща, която догодина ще се състои в Хърватия, ще дискутираме миграционните проблеми в региона.
- Тези дни започна общественото обсъждане на проектозакона за военното разузнаване. Според вас налагат ли се сериозни промени в него?
- Мисля, че законът е добър, той дава рамката, вижданията за развитието на службата занапред. При обществените обсъждания също нямаше съществени забележки към него. От-тук нататък всичко е в детайлите - в правилника за устройството и дейността на службата, който ще бъде приет от МС.
- Как реагирате на репликата, че е обидно цивилен да оглавява военното разузнаване?
- Определено не съм съгласен да се налагат тесни рамки, които едва ли не да посочат кой точно трябва да заеме мястото. Примерно да има условие да е човек от службата с 10 или 20 г. стаж, да е заемал определени длъжности и едва ли не да е висок и със сини очи. Шегувам се, разбира се. Личното ми мнение е, че законът трябва да дава възможност за избор сред най-подготвените професионалисти независимо дали са военни, или цивилни. Днес шефът на разузнаването може да е цивилен, а утре, ако бъде решено - да е военен. Колкото до репликата на бившия началник на службата о.р. ген. Чавдар Червенков, смятам, че тя е извадена от контекста и че не е основният смисъл на статията му във вашия вестник.
- Ген. Червенков се подразни от това, че първо е записано, че шефът може да е цивилен, а на второ място - военен. Има логика в това службата, за която най-малко се спори, че трябва да се девоенизира, да се оглавява от военен. Тук не става дума за вас конкретно, защото вие сте разузнавач от кариерата, имате над 30 г. стаж само в службата.
- Това не е прецедент. В редица държави от НАТО и ЕС ръководителите на сродните служби също са цивилни. "Военна информация" е преди всичко разузнавателна служба, а не командна структура.
А дали военен или цивилен да стои на първо място в закона - не съм против редът да бъде променен.
- Тази логика обаче крие опасност някой да каже: А защо тогава са ни две разузнавания, защо не ги обединим в едно?
- Ползите от две разузнавания са много, а ефектът от обединено разузнаване е само един - че при инцидент по-лесно се осъществяват единоначалието и координацията на действията. Оттук нататък всичко е против идеята за обединяване.
- Едно обединение няма ли да спести повече средства на данъкоплатеца?
- Абсолютно не. Няма откъде да дойдат икономии. Може само ако едната служба бъде закрита.
Да допуснем, че нашата служба се влее в НРС. Какво става тогава със стратегическото планиране, с осигуряването на военния министър и контингентите ни зад граница, с военнодипломатическата дейност и с електронното разузнаване?! Не съм чувал някой досега да е дал разумен отговор на тези прекалено сериозни въпроси.
За пример ще посоча САЩ, чиито ръководни фактори са категорично против
централизираното ръководство на спецслужбите.
В тяхната разузнавателна общност членуват 17 служби и всяка е специализирана в определена област. От тях цели 8 са към Министерството на отбраната. Деветата е ЦРУ - единствената напълно самостоятелна. ФБР е към Министерството на правосъдието и т.н. Основният извод , който се налага е, че за постигането на заложените цели не би трябвало да се прилагат практики за изграждане на централизирани администрации, а да се формират мрежови структури от взаимносвързани, но автономни компоненти - всеки от които да е в състояние да провежда в продължителен период самостоятелни операции на стратегическо ниво. Важното е, че при тази ситуация се запазват разузнавателните възможности в случай на компрометиране на една от структурите и се предотвратява прекомерната концентрация на разузнавателни ресурси в един център. Никоя държава не може да си позволи в такива критични моменти да остава без разузнавателна информация.
- Как ще коментирате положението, че СВИ няма право да работи по вътрешнополитически въпроси? А по вътрешноикономически може ли?
- Задачите на службата са конкретно формулирани и не са самоцелни. В този смисъл искам изрично да посоча, че изпълняваме задачи, поставени от министъра на отбраната, на базата на заявките на държавните институции, а именно - Президентството, Министерския съвет, Народното събрание и т.н. При формулирането на функциите на дадена институция, включително и на нашата служба, по-важно е да се определят задачите, които тя изпълнява, а не това, което й се забранява. То е ясно, че това, което не ти е поставено като задача, не е в сферата на твоите компетенции и следователно не го правиш.
Конкретно на въпроса - службата не изпълнява задачи от чисто вътрешнополитически, вътрешноикономически, социални, културни и прочие аспекти от живота у нас.
- Смята се, че СВИ разполага със СРС (специални разузнавателни средства) най-малкото за да обучава своите служители. Ако се налага тяхното използване в наш контингент зад граница примерно, кой трябва да даде разрешение?
- Службата не разполага със СРС. Ако възникне необходимост от използването им,
се следва общоприетия законово установен ред.
Поради редица ограничения и чувствителността на обществото по този въпрос на практика СВИ не прилага СРС. Засега се справяме по други начини.
- Военното разузнаване работи активно за осигуряване на нашите контингенти зад граница. Как ще коментирате съобщенията в американски медии, че напоследък заради повишения риск армията на САЩ спира обучението на афганистанските войници. Това не се ли отнася и за българските OMLT-тимове, които изпълняват същите задачи?
- Нашата задача е да оценяваме обстановката и да информираме компетентните институции и най-вече Съвместното командване на силите, което отговаря за мисиите ни зад граница. То трябва да вземе решение кога опасността е реална и да заповяда на нашите тимове да не излизат на планираните занятия. Действа се според обстановката. Такъв бе случаят с нашия тим, който неотдавна попадна на готов да убива талибан. Тогава български боец с точен изстрел порази нападателя. Но всъщност инцидентът завърши благополучно без жертви и пострадали от наша страна най-вече заради това, че хората от тима знаеха, че се готви нападение.
Охраната е била особено бдителна, забелязала е афганистанеца, който притичва с оръжие до колите, и реагирала мигновено.
За този случай се писа в медиите. Едва ли обаче обществеността знае нещо повече за случая от септември м.г., когато благодарение на информация, получена по наши канали, бе предотвратена атака срещу щаба на ИСАФ в Кабул, планирана от съседна сграда. Тогава обект на обстрел бяха и няколко западни посолства. Реакцията бе бърза и коалиционните сили не дадоха нито една жертва.
- Какви са възможностите на СВИ за повече информация по актуалните въпроси на съвремието - трафик на оръжие, наркотици, хора и разпространение на оръжия за масово поразяване?
- Службата ежедневно предоставя такава информация на съответните държавни институции. Ние имаме способности и сериозна експертиза в това отношение. С наше участие бе предотвратено разпространение на изключително опасни вещества за масово поразяване, а редица други случаи не са ставали достояние на широката общественост.
- Кога, как, къде?
- Не можем да си позволим да афишираме своята дейност, тъй като това би застрашило живота на хората, които работят под прикритие. Противниковата страна пък веднага би коригирала своите методи и форми на работа, а това определено би затруднило нашата дейност.