Разказ за айфон и стържещ от глад стомах, четен над 100 000 пъти в мрежата

13-годишният Георги Ставрев получава грамота за разказа си от известния писател Калин Терзийски - член на журито на фондация "Братя Мормареви" и носител на много национални и европейски награди, който му пожела бъдещи литературни успехи. СНИМКА: АНТОАНЕТА ПЕЛТЕКОВА СНИМКА: 24 Часа

ГЕОРГИ СТАВРЕВ е на 13 години, от Пловдив. Ученик е в СОУ "Св. Паисий Хилендарски". Той е носителят на голямата награда за разказ в конкурса "Бодлите на таралежите" на фондация "Братя Мормареви", основана от социолога Кънчо Стойчев в памет на неговия баща. Творбата, с която впечатли журито, в което бяха известните писатели Бойко Ламбовски и Калин Терзийски, е "Айфон и стържещ от глад стомах".

Преди дни www.trud.bg публикува разказа на Георги и за краткото време той отбеляза рекорден интерес в интернет - над 100 000 влизания, които се увеличават лавинообразно.

Предлагаме го и на нашите читатели.

"Айфон и стържещ от глад стомах"

Георги Ставрев 

Имам айфон. Последен модел. Основание в училище всички да се пукат от завист. Виждали са вече у мен суперджаджи. Скъсват се от яд и заради колата, която ме стоварва и прибира от училище в къща, която прилича не само външно, но и отвътре на футуристичен палат. Момичетата ми се лепят - за тях съм възможност. Търсят ме за гадже и за плащане на сметки. Излиза им се. Искат да видят света. Надявам се не моя - уверявам всички - той не е привлекателен...

На тринадесет години съм. Някои момичета са ми интересни, но не чак толкова, колкото този айфон. Бързо го проучих. Нямам указание на хартийка. Впрочем досега не съм чел никакви наръчници за уреди и машини вкъщи. Справям си се просто така. Станах почти хакер. Разбивам пароли, влизам в чужди пощи, подслушвам, наблюдавам, имам информация, която обикновено струва пари. Дори много пари. Дава възможности. Носи ползи.

Следят и мен. Знам го със сигурност и съм наясно, че животът ми зависи и от невидимите очи. Но сега имам айфон. Крия се под завивката, за да го допроуча. Сам съм в стаята. Рядко се случва. Наоколо ми всичко е суперяко. Лампите са италиански, осветлението по стените е пълзящо и с разни диоди, така че при движение се осветява мястото, където вървя.

Телевизорът е последен модел. Обзавеждането е по поръчка. В училище се справям отлично. Минавам всички зубрачи. Обикновено са ми нужни не повече от два часа за училищна подготовка - уроци, домашни, упражнения, плюс два чужди езика с онлайн преподаватели. Разполагам с богата виртуална и книжна библиотека, така че не е необходимо да излизам навън освен за работа.

Откакто съм тук, съм наясно, че луксът не следва да се крепи на мързел. Даваш и тогава получаваш. Често обаче даването се случва да е тройно, а получаването - нищожно. За натрупването на дивиденти е необходимо упорство.
Имам айфон. Последен модел. Със златен кант. От днес е мой. Утре се надявам да го занеса в училище. Ще се изфукам и... няма да го имам за дълго.
Боже! Сам съм. Имам айфон за една нощ (надявам се и за един ден още). Щастлив съм. Богат съм.

Богат съм, но стомахът ми стърже от глад. Днес не донесох нищо вкъщи. Наказаха ме да не вечерям. Гладен съм. Ужасно гладен, но имам айфон. Откраднах го следобед пред хотела. Беше на някакъв глупак, на когото колата отказа. Взе ме за интелигент - говорихме си на немски и английски. Докато се суетеше, просто се раздели с джаджата си, а аз - с него. Прости се и с малко пари, но те отидоха за спрейове за раната ми на крака и хапчета, за да не загнои. Взех си от най-скъпите и надеждните. Бях на лекар в частна клиника. Биха ми инжекция. Не знаех, че подобно нещо може да отнесе 200 лева. Останаха още малко пари и ги напъхах в тайник на ботуша си. Трябва да дам утре айфона на тартора, за да ям. В междучасията няма да мога да си купя нищо от лавката.
Три деца сме в училище и се портим взаимно. Момчешка ни работа. Шофьор ни взема и връща вкъщи. Не се знае дали късметът ще ми се усмихне утре отново.
Гладен съм. Ужасно гладен и дори айфонът не ми носи удоволствието, което очаквах. Чак ме боли. Зависим съм от работата си. Крада.

Не съм циганче. Просто мама умря. Баща ми с новата (поредна) жена ме прибра. Няколко пъти му се опълчвах. Той ме наби и аз избягах от вкъщи. Три дни се крих. Откри ме една изрусена, стройна жена. Приличаше на мама. Мислех, че е като нея добра.
Доведе ме тук. Четири месеца ме обучаваха да крада. Хранеха ме. Винаги съм бил отличник и с това се справих добре. Нямах друг избор. Просто нямах. Иначе нямаше храна, удоволствия, екстри. В началото се съпротивлявах, но гладът е най-добрият приятел на рибите и учител по мълчание.

Провъзгласиха ме за златна кокошка и това ми увеличи привилегиите. Тук живеем седем момчета, като три от нас учат в моето училище. Двама сме в един клас. Вземат ни и ни връщат с джипове. Шофьорите са точни като швейцарски часовници, а сърцата им - надупчени като швейцарско сирене.

Циганските тартори отдавна не бият децата крадци, нито им режат пръстите, за да пипат по-изкусно. Това вече са митове. Наказват ги с глад, а гладът е по-силен от боя, студа, мъглата и болката. Освен това, ако не ти дават дрога, но от това съм виждал, че големите стават зависими и се влачат, тресат. Но тях не ги водят тук. Ние сме като голямо семейство. Всички сме роднини на документи. Казвам се Ангел вече, имам такова излъчване, но само за който не се е опарил от дяволското ми.
Дали съм забравил мама ли?
Не, не съм!

Просто съм гладен. Боря се за себе си и за нея. Все някога ще събера повече пари. Ще си купя билет от морето до София и ще отида на гроба й. Сигурно трудно ще го позная. Минаха вече две години. Тревата може да ме е стигнала на ръст. Надявам се да изтърпя още пет години, за да стана пълнолетен. Да избягам и да се предам на полицаите. Иначе бъдещето ми ще е в приют - там гладуват, бият ги и ги насилват. А тук имам всичко.
Единственото ми задължение е да крада и да донасям. Луксозни условия, топлина, море, джипове, частни виртуални уроци по всичко. Добра подготовка. Перфектност отвсякъде. Защо ми е да скитам по улиците и да преспивам по гари?

Имам айфон. Последен модел. Със златен кант. Само до утре. Като глада, надявам се.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 5

Сортирай по:

19
Joro naistina e roden sas zdravosloven problem i dalgo e bil po bolnici, be6e izklu4itelen matematik. ama stana kalpazanin malko.V posledno vreme maika mu ne ja vijdam na roditelski sre6ti,idva kakata a na publi4ni mesta -2-ria mu ba6ta.tova e misalta mu kakvo 6te stane ako lekarite ne pomognat na maika mu. Niama ni6to ob6to s Petia Stavreva, Stavrev e familia na parvia mu ba6ta,ama ne go znaem nie. Maikata e turisti4eski konsultant i ot 2 godini se otdrapna ot vsi4koq, mislq, 4e ima 3-to dete.Izraelskite lekari sa veliki.no vsi4ko e v racete na Gospod. Molete razkazat da ne se slu4i v realnostta i mlaknete!!!!! Stiga komentari - ne sa bedni,hubavo normalno semeistvo, Joro e gazar otvsakade,no e 4uvstvitelen i izjivqva vsi4ko - taka uzrqva, ot 1 godina e v novoto u4ili6te i si go haresva mnogo, Ba6iianov po literatura go ma4il i mu se e karal , oba4e go e ocenil. Sinat mi kazva, 4e dori go gonil 6toto Joro pre4il v 4asovete,ama bil super podgotven i govorel nqkolko ezika a i kakata sa6to.Tia kakata e kato maika sega.

24
@odin, между никнейма, който си си избрал (той дефинира психическа нестабилност) и се свърши с неграмотността ти (пише се "скУдоумен", а не скОдоумен") има много глупост. разказът на момчето е брилянтен, за разлика от простотиите в "литературна мисъл". там можеше (евентуално!) да те поместят, ако си нечий син, дъщеря или близък на корифей, който те протежира. разбира се - най-важното беше да се пише от "правилни" партийно-класови позиции. Боже, колко тъпотия има по този свят, Боже!...

17
Нека Один покаже как на 13 години е написал нещо такова, пък тогава да коментира. Щом се чете творба на дете, поне малко трябва да се уважава крахкостта на психиката му. Може на някой татко му да е бил от соц. върхушката на " литературната мисъл" и да са му давали някоя наградка, ама на такива деца родителите явно не са по редакциите и няма кой да им удари едно рамо. Сами си воюват и печелят. Днес времената са други. Децата пишат за други неща, не за чичко Ленин. Относно образованието на това дете - то говори два езика, а и сигурно не му пука от коментарите тук. Някога сестра му стана Световен лауреат, при това на английски. И тя не е търсила мнението на кибиците от соца, дето ни тема одобряват, ни някакъв успех. Кажете, че едно българче е постигнало нещо и питайте има нужда да му се помогне. Пък прочетете малко, в нета има инфо за него, особено ако ползвате чужди езици!!!!!!

-20
@odin. mnogo si prav, ako ne drugo po komunistichesko vreme imashe mnogo po-dobro obrazovanie i po-malka posredstvenost. ot men edin + imash

-17
По мое време, имаше едно списание "Литературна мисъл". Като изключа няколкото комунистически глупости, които задължително трябваше да ги има, останалите есета и стихове от 12-15 годишни деца, бяха доста по-добри, зрели, смислени и дълбоки от това скодоумие, което чета в момента. Жалко, много жалко за децата, които повредихме така...

Добави коментар

Добави коментар

Бащата на Катя Паскалева издъхва в ръцете й с думите: "Ти, ти, артистка..."

Катя Паскалева влезе в голямото кино през света на Хайтов: първо като Найме в "Краят на песента" и после като Мария в "Козият рог". И двете й роли са почти безмълвни. Жестока болест направи

Никола Анастасов: Бях жури в Каспичан, с Емил Димитров навремето купихме оттам плочки за банята

- Кольо, как се нави да отидеш чак в този край на България, награди да раздаваш? - Вярно е, че навремето Каспичан звучеше затънтено. Колегата ми от Сатиричния Божидар Лечев,

Има ли връзка между Орфей и Христос

Издателство „Труд” представя най-новата книга на една вече добре позната авторка у нас – Никол Данева. Нейно дело са пет романа – „Третият, или Реквием за един убиец”, „Черната котка”, „13 рози”,

Страноприемница от 3 век откриха в Пловдив, предполагат, че е първото казино у нас

Археолози откриха страноприемница от 3 век в центъра на Пловдив, съобщава БНТ. При разкриването на внушителната за времето си сграда те се натъкнали на над 200 монети, стъклени и глинени чаши.