Романтиката е част от живота, за нея винаги има място във всекидневието на всеки човек, независимо на каква възраст. Тя е едно добро чувство, което ни кара да се усещаме значими, забелязани. Романтиката е мигът, който ни прави благодарни за усещането "ценен съм" към човека, който ни е дарил с жест, ласка, отношение.
Трудно е да се направи разграничаване за романтичните жестове и места по полове. Всичко е строго индивидуално и зависи от ценностната система на човека, от конкретната ситуация или предистория. За едни дори и улицата би могла да бъде романтично място, обвързано с контекста на дадената ситуация.
Виж тук съботният очерк на "24 часа" за най-романтичните кътчета в България
Не може да се каже, че жените се разнежват от една роза, а мъжете от подарък кола. Материалното измерение на романтичния жест зависи от дадения човек. При едни, без значение от пола, мястото за това красиво усещане - романтиката, може да бъде край поточето на село в планината, за други - петзвезден хотел на брега на океана.
Най-добре е романтичните места да бъдат всеки път различни. Защото ако даряваме любимия човек с романтични мигове на едно и също място, остава един спомен, общ спомен за миговете. Ако пък му поднасяме или на нас ни поднасят това усещане за значимост на различни места всеки път, съзнанието трупа пълнота и богатство за романтичните усещания.
Често пъти се случва за околните даден жест да няма нищо общо с романтиката, но за дарения с чувството на значимост да бъде романтичен жест. Защото романтиката най-вече е въпрос на вътрешно преживяване.
Не е казано, че тези мигове трябва да бъдат съпроводени с говор. Но ако обектът на нашите романтични жестове не разбира, то трябва да му се обясни. Понякога обаче една дума може да бъде успешно заменена с романтичен жест, който няма нужда да бъде обясняван.
Хубаво е обаче човек да може да обяснява и гласно да обявява добрите си чувства.
Едно обаче е ясно - романтиката е усещане, което не може да се унифицира.
ДАНИ БОРИСОВА, магистър по семейна терапия