Френският министър по европейските въпроси Бернар Казньов идва в София на 25 октомври. Но освен за обсъждането на наболелите въпроси на ЕС и на двустранните отношения той ще е тук и за откриването на изложбатата "Париж 1900" на музея "Пти Пале". Така Париж ясно показва значението, което отдава на най-голямото в последните години френско културно събитие в България.
Очаква се интересът към експозицията да надхвърли дори този от гостуването на скулптурите на Едгар Дега преди 2 г. Според организаторите от френска страна става дума за най-мащабното преселение в чужбина на творби от колекциите на прочутия музей. Картините пристигат в София днес, съобщи за "24 часа" френският културен аташе Давид Вайзман.
Изложбата съдържа 141 творби от колекциите на "Пти Пале" и може да бъде видяна от българската публика до средата на януари в Националната галерия за чуждестранно изкуство. В нея са включени и 15-ина френски платна от фондовете на галерията.
Зрителите ще се докоснат до имена на творци, оставили трайна следа в утвърждаването на стила и духа на Бел епок. Освен в платната на Пиер-Огюст Реноар и скулптурите на Огюст Роден женската красота ще оживее в творбите на Шарл Жирон, Антонио ла Гандара, Антоан Бурдел. Танцьорките от операта в интерпретацията на Фернан Пеле, образът на тъжния Пиеро на Леон Комер и на митичната Сара Бернар, изобразена от Жорж Клерен, разкриват кипежа на сценичния живот във френската столица в края на XIX и началото на XX век.
Портретът на великата френска актриса Сара Бернар, наричана "божествената Сара", е знаковото изображение на изложбата. Картината, рисувана от Клерен през 1876 г., представя звездата, облечена в рокля от бял сатен, отпусната на диван с огромни възглавници, с куче, легнало в краката.
Платното е огромно - 2,5 на 2 м. Затова още в началото на годината бе направен експеримент с макет с подобни размери, за да се види дали ще може да мине по стълбите на Галерията за чуждестранно изкуство, за да бъде изложено.
По времето, когато е рисуван портретът, Сара Бернар прави триумф с ролите си в пиеси на Расин и Юго в "Комеди Франсез". Тогава тя е на 32 г. Като отражение на обществения си статус актрисата се мести в разкошна къща край парка Монсо, чийто бохемски интериор е възпроизведен в картината.
Създаденият от Клерен портрет е бил любимият на Сара Бернар и тя го запазва до края на живота си. След смъртта на майка си Морис Бернар го дарява на "Пти Пале", където той продължава да подхранва мита за една от най-магнетичните жени от миналото.
Разбира се, лаконичното име на изложбата е заредено със силна символика. Всемирното изложение в Париж през 1900 г. се превръща в най-ярката емблема на социалния, икономическия и технологичния прогрес в Европа през т.нар. Бел епок. То е посетено от близо 51 млн. души, нещо нечувано за времето. Този дух на просперитет и оптимизъм, който за жалост твърде скоро е пречупен от избухването на Първата световна война, се усеща навсякъде - по улиците и булевардите, в кафенатата, в кабаретата, на театралната и оперната сцена, в изложбените зали.
В тези блажени години френската столица се превръща в магнит за европейската бохема. Периодът на границата между XIX и XX в. е време на най-смелите творчески идеи. Художественият авангард намира в лицето на заможни ценители своите верни меценати, които вадят изкуството от усамотените ателиета и го предоставят на публиката. Промяната засяга и декоративните изкуства - ар нуво посяга към желязото и стъклото, за да превърне обикновените предмети на бита в изящни произведения. Цялата тази неповторима амалгама от индустриален напредък и духовен разцвет ще се пренесе и в София чрез експозицията на "Пти Пале".
Всъщност изложбата ще представи шедьоври не само на изобразителното, но и на приложното изкуство. Тук безспорно едно име ще привлече силно интереса на посетителите - това на изумителния майстор на стъклото и бижутата Рене Лалик. Неговият "Потир с шишарки" ще си прави компания с "Каната на опиянението" на Александър Шарпантие или сервиза за вино на Жан Бафие, със скулптираната дръжка за бастун на Франсоа-Рюпер Карабен и с много други шедьоври на френския art de vivre.
Специален акцент са художниците от групата "Наби" - Едуар Вюиар, Феликс Валотон, Пиер Бонар, обладани от амбицията да върнат на изобразителното изкуство неговия свещен характер.
"Една картина, преди да бъде изображение на боен кон, голо женско тяло или някакъв анекдот, представлява преди всичко гладка равнинна повърхност от цветове, подредени в определен ред", казва теоретикът на движението Морис Дени, който също е представен в експозицията.