"Като не искат "Седем часа разлика" по Би Ти Ви , пуснете сериала по "Дискавъри!"
Смелото предложение е на малкия Иво от медицинския център за деца с проблеми в развитието в Студентски град. Момчето го прави пред актрисите от филма Ваня Цветкова и Боряна Братоева, които във вторник гостуваха на центъра по покана на пакистанеца Сеиф Рахман. Той се снима в ролята на американския таксиджия в сериала, а в реалния си живот учи болните деца да играят крикет.
Три дни по-късно Ваня Цветкова ми обяснява, че срещата с тези трогателни деца й е помогнала да погледне на света през друга перспектива и друг обектив - да не гледа всичко откъм черната страна. Особено след депресиращите истории, които се въртят около нея
и "Седем часа разлика".
Актрисата признава, че се почувствала горда от вида и оборудването на клиниката, такива била виждала само в САЩ. Държавата няма никакво участие, десетина родители на деца с различни заболявания събират пари, купуват помещението и го обзавеждат по последна дума на техниката. Екипът от лекари и рехабилитатори е перфектен - във всеки момент през деня до всяко дете има човек, готов с любов и търпение да му помогне.
По време на паузата между двата сезона на "Седем часа разлика" Ваня Цветкова заминава за Лас Вегас - да се види със сина си Павел, който работи като програмист, и да си почине. Връща се заредена с огромна енергия и хъс за ролята си на съдийката Таня Стоева. Тук научава, че има конфликт между Би Ти Ви и продуцентите, сериалът спира, снимките са прекратени. И сега не може да си представи, че отново трябва да пътува към обратната страна на Земята и пак да обръща деня в нощ и нощта в ден...
Ваня Цветкова е една от знаковите актриси на страната през 80-те години. Талантът й блесна с особена мощ в "Бариерата" на режисьора Христо Христов, където си партнира с големия руски актьор Инокентий Смоктуновски. Тогава е първият й сблъсък с големи имена в киното - освен с тях двамата и с оператора Атанас Тасев.
Признава, че е била твърде млада, за да оцени истински и докрай техните професионални уроци. А за ролята на Доротея минава през 5 кръга пробни снимки, в които се състезава със стотици момичета - колежки и непрофесионални актриси. Христо Христов никога не й казва защо е избрал точно нея.
После се снима в обичаните от зрителите филми "Хан Аспарух", "Лавина", "Комбина", "Равновесие", "Адио, Рио". Покрива напълно образа на секссимвол, но родната кинокритика тогава не употребяваше такива термини.
Любопитен детайл е, че в първия си игрален филм "Като белязани атоми" младата актриса е изписана като Иванка Цветкова. "Така ли? Лелеее...", почти изкрещява Ваня, когато й казвам този факт.
Рожденото й име наистина е Иванка. Тя го мрази от дете, струва й се, че по-грозно от него няма на света. Сега вече не смята така, особено ако се махне буквата "к" и стане Ивана. "Би било прекрасно име - казва актрисата - ама не съм се сетила тогава".
Филмът "Комбина" (1982) преобръща живота на Ваня Цветкова. Режисьорът Никола Рударов-Руди, лека му пръст, навремето ми разказваше, че по време на снимките актрисата била с приятеля си Огнян Купенов, който бил на стаж в режисьорската група. След края на филма обаче Ваня се жени за каскадьора Павел Дойчев, който игра и малка роля във филма. Кумува им Иван Иванов.
"Руди обичаше да си измисля. А аз нямам никакъв сантимент към миналото. Все едно не се е случило с мен. Въобще не ме интересува. Срещам се със стари познати и те: "Ех, какво време беше!" Какво време беше, бе? Мисля, че сегашното време е най-добро...", отсича Цветкова.
През 1990 г. Ваня заминава за САЩ и заживява със семейството си в градчето Туин Фоус, щата Айдахо. Там обаче се развежда и отива в Лас Вегас, където няколко години работи като крупие.
От 5 години вече не работи в казино. "Дано никога повече не ми се наложи да упражнявам тази професия, много е тежка. Особено в Америка", казва Ваня с тон на човек, който не иска да разказва за неща и време, които определя като "най-ужасни" в живота си.
Не прави опити да се снима в киното. Уверява се, че в САЩ може да успееш, ако си на 18 години. А тя вече е "една жена на 33". "Но ако тогава бях останала в България, сигурно щях да се пропия, макар че не обичам алкохол, става ми лошо", предполага Ваня.
През 2003-2004 г. актрисата се връща в България за участие във филма "Другият наш възможен живот". След дълги години пак е тандем с Иван Иванов. Когато филмът е заснет, тя отново се връща в Лас Вегас.
Изборът й за ролята на Таня Стоева в очаквания "7 часа разлика" да бъде дълъг сериал може би накара хората да си мислят, че това ще върне актрисата завинаги в родната София.
"За мен няма "завинаги", когато синът ми е на другия край на света. Просто не е възможно! Особено след като две години бях ту тук, ту там. Едно е да живееш разделен с близък човек в два квартала на един град, и съвсем друго - да се разделиш с единствения човек, който ти е семейство, на другия край на планетата...", казва Ваня Цветкова.
Няма проблем тя да работи в България и да се връща за определено време при сина си. Светът стана едно голямо село, а открай време пътят е живот. Пък и през последните 22-23 години Ваня показа, че може да оцелява, където и да я посадят.
След силната й роля на съдийката Стоева поне за мен няма съмнение, че Ваня ще бъде канена за още много роли. Режисьорите трябва да са пълни бунаци, за да се възползват от такава мощна, изпълваща сцената и екрана актриса.
И тук Цветкова разголи душата си докрай, както могат да го направят само силните характери: "Колкото повече време минава, толкова повече губя самочувствие. И това при мене се превръща едва ли не в болестно състояние. Е, още не съм стигнала дотам, че да тръгна по психоаналитици... Всичко това е в сферата на майтапа, но наистина нещата са много странни.
Жените актриси имат много къс екранен живот. Докато мъжете стават много по-интересни с напредването на годините им. Не е справедливо, а?", пита през смях Цветкова.
И все пак, ако предложат на Ваня силна роля в нов филм, тя със сигурност ще приеме. Но трябва материалът "да я запали". Без да е вътрешно мотивирана, без духовна енергия, тя не може да работи истински. Смята тази своя черта за недостатък, защото не може винаги да си запален на сто процента. Но когато не е, й е безинтересно, скучно и нещата трудно се получават.
Виж, ролята на Таня Стоева - богат образ със силен характер, си е жив късмет в досегашната й кариера. И може би заради това толкова я боли спирането на сериала. От четвъртия сезон снимали само четири епизода и край.
Досега Ваня само слуша какво говори едната и какво - другата страна в спора за "7 часа разлика". Не е виждала никакъв документ. Има свое мнение за ситуацията, което засега няма да споделя, за да не обиди някого. Но когато види доказателства за нещата, тогава вече ще вземе много сериозна страна.
"И никой няма да може да ме спре да говоря нито по телевизии, нито по радиа, нито във вестниците", заканва се актрисата. Отпива от чашата със сок и поуспокоена добавя: "Не че ще променя нещата, защото виждам, че нищо, абсолютно нищо не е в ръцете на нас, творците. Нищо не зависи от нас, както и от публиката. Не го разбирам това, не го разбирам..."
Ваня държи да каже, че е страшно благодарна на хората от екипа, с който работи. Както и на зрителите и феновете - твърди, че толкова любов и нежност не е получила през цялата си досегашна кариера. И прави всичко възможно да им отвърне със същото. "Много им благодаря, ама много!", усмихва се красиво актрисата.
Но не може да разбере онези свои "колеги" и "професионалисти", които непрекъснато я критикуват. Без да знаят при какви условия се работи и с какви усилия и жертви се правят тези сериали.
"Не приемам критика и съвети от никого, който не знае цената на това, което сме постигнали и което хората гледат! Не желая да слушам препоръки, отсича Ваня Цветкова с глас и интонация със стоманени нотки и аз виждам, че за миг тя се е преобразила в Таня Стоева. И от усмивката й няма следа, а погледът й е сякаш пред нея стои Милото и я заплашва.
За финал оставям въпроса, който читателите очакват може би дори повече от продължението на сериала - има ли актрисата любим мъж до себе си сега? За момент Ваня влиза в друг образ - на спокойната, мъдра жена в "тази хубава зряла възраст". (Във филма на Хачо Бояджиев от 1985 г. с това заглавие тя играе ролята на актрисата Рина, а Коста Цонев й е любовник.)
"Не, нямам. Но абсолютно не съжалявам. Обичам да съм сама. Ако се появи някой, на който да се възхищавам и да искам да съм с него, добре. Ако не - здраве да е! Нали ние, българите, така обичаме да казваме..."