С тв водещия Виктор Николаев разговаря Паола Хюсеин
- Намери ли се колата ви, г-н Николаев?
- Не искам да оревавам света за една кола, защото в края на краищата това е една вещ. Винаги го има това раздразнение спрямо журналисти, особено телевизионни, как всички се занимават само с тях. Има много по-тежки и сериозни неща, които стават в държавата. Не правя драма от тази кола. Просто парадоксалното за мен беше, че ми се случи и то на метри от МВР в центъра на София.
Сега новият Висш съдебен съвет щял да изтрие словосъчетанието "знаково дело", защото нищо не значи. Преди ефира оня ден Николай Кокинов, който ни гостува, ми каза: "Какво значи знаково, за вас например знаков случай е вашата собствена кола."
Въпреки това случката е банална. Но като се разбра, започнаха да ми звънят всякакви познати с подобни истории. Даже се зачудих дали тези неща почваме да ги отброяваме, като ни се случат, или има бум на кражбите.
- За колко кражби научихте?
- Пет-шест човека ми се обадиха. Разбрах, че преди месец са откраднали колата на Стефания Колева, току-що изплатена, близки на мои познати са пострадали от същото.
По ирония на съдбата седмица по-рано бяхме поканили шефа на видеонаблюдението към СДВР. Той ни успокояваше, че на местата, където има видеонаблюдение, има над 70% намаляване на кражбите, а от заснетите случаи 90% са разкрити.
- Вашата кола нали е била в обсега на камери?
- Не, оказа се, че точно зад църквата "Свети Седмочисленици", където бях спрял, няма камери. Има една близка банка, сега един дознател от Първо РПУ изисква записите оттам. Полицията полага усилия. Но винаги е странно, когато на свой гръб разбереш как се случват нещата.
- Защо бяхте спрели там, наблизо ли живеете?
- Наблизо в района живея, нямаше място на нашата улица, която е съседна. Току-що бях купил на дъщеря си ролери, за които ме врънка от половин година. Тя е почти на 6 години. Там, където спрях, има гладък асфалт в градинката, за да кара ролери.
- За колко време оставихте колата?
- От петък 17,30 ч до обяд на другия ден. Сутринта в събота излизах, но не обърнах внимание. Забелязах, когато колата ми потрябва към 13,30 ч.
- Какво си помислихте?
- Реших, че не помня къде съм паркирал. Полутах се 20 минути по улиците, оглеждах всички коли като автокрадец. Отначало се притесних да ангажирам полиция, за да не се окаже, че колата е някъде наоколо. Даже им казах на полицаите и на застрахователите, а те отговориха: Спокойно, имаме всякакви случаи, обаждат се професори, паркирали 3 метра по-настрани.
На другата сутрин, когато вече се разчу, че колата е открадната, облян в пот, си помислих, че моят кошмар ще е, ако отида, и колата си е там. Извън майтапа пак обиколих, но я нямаше.
Покрай това се замислих за всички случаи, които показваме по телевизията. Дано да ги гледат повече хора. Онзи ден например показахме как при наличието на видеокамери в магазин човек в Ямбол пазарува с жена си и му изчезва портфейлът. На записите се вижда кой е извършителят и как си тръгва с колата. Въпреки това случаят е прекратен.
По селата е много по-страшно, упояват хората, за да ги окрадат. Като минаха няколко дни и се сетих за всички тези случки, ми изглежда като глезотия, че толкова много говоря за моята кола.
Усещането на хората е, че някой, като има достъп до екрана или до вестника, се ползва с привилегия за решаването на някакъв проблем. Не е така.
- Вие усещате ли да ви помагат повече заради известността?
- Няма такова нещо, а и не търсим привилегии. Дори сме си говорили с колеги трябва ли да занимаваш разни хора с проблемите си. Полагат се същите усилия, каквито и за останалите хора.
- Някой не ви ли поиска пари, за да ви върне колата?
- Казаха ми да имам готовност, че някой може да звънне, но досега не се е случило.
- Колата ваша ли е, или на лизинг?
- Изцяло моя. Събирах си пари, това май е единственото нещо, за което съм спестявал. Направих бартер със старата кола, дадох я и доплатих за новата. Взех я през март. За мен е нова, въпреки че е на 5 години и на над 130 000 км. А и обикновено почти всички коли втора ръка са превъртяни.
На нас това ни е общо взето единственото развлечение, ако можем някъде да пътуваме петък, събота и неделя. Лягаме много рано, ставаме рано, не ходим по нощни клубове и заведения. Така че тези пътувания са ни почивката.
- Как идвате на работа сега?
- Със служебна кола, а след предаването си ходя пеша. Преди също го правех, по-удобно е заради зоните за паркиране.
- В центъра всъщност сте на скъпата синя зона. Имате ли стикер за паркиране?
- Току-що си бях купил стикер. Струва 150 лв. за една година. Оказа се, че при кражба, ако имам удостоверение от полицията и си намеря временно кола, ще ми изкарат нещо като дубликат на стикера, за да не плащам отново. Ако нямаш кола, не знам дали връщат парите, не съм питал. Един приятел ми предложи стара и малка кола временно.
Главоболие и неприятности са, но вещите са, за да ни служат на нас, не ние на тях.
- Какви документи искат застрахователите?
- Разбрах няколко важни неща, които човек трябва да знае, ако си е застраховал колата. Например винаги да си пази двата ключа. Това е описано в общите условия, но човек обикновено не чете. Дори да си загубил единия ключ, ако в тридневен срок не си уведомил официално и ако колата изчезне, докато имаш един ключ, може да бъдеш отрязан от застраховка.
Другото важно нещо е малкият талон да не е заедно с другия набор от документи вътре в колата. Ако тя изчезне заедно с него, пак може да се сметне за недобросъвестно отношение.
После се вземат бележки от полицията и от прокуратурата, ако е прекратено следствието. От прокуратурата пращат известието по пощата, така че е добре да разчистиш пощенската си кутия от рекламни материали.
- Имаше мач по време на кражбата. Не е ли имало достатъчно полицаи в този район, който е близо до стадиона?
- Да, играха България и Дания. От една страна, е абсурдно, че става по време на засилено полицейско присъствие. От друга обаче, е логично, защото полицаите са ситуирани на определени места, които са по-рискови за сбивания. Някои казват, че всъщност е издебнато много удобно и там никой няма да присъства.
- Как отварят колите?
- Нямам идея, озадачени са и полицията, и застрахователите. Търсиха следи от стъкла или от разбита ключалка. И се чудят защо оттам е открадната подобна кола. Ако толкова им трябва, защо не е дръпната от някой по-краен квартал, където се очаква да е по-лесно каквото и да е криминално посегателство.
Няма драма, като си застрахован. Иначе е удар за бюджета на всеки един.
Бяха разбили мазите на блока, в който живеем. Мисля, че никой не уведоми полицията.
- Защо съществува подобно недоверие към полицията?
- В сутрешния блок направихме експеримент с колело. Колегата ни Стоян Георгиев сложи устройство за проследяване и го остави да го откраднат. Всъщност това беше най-лесната част от материала. Не е нужна кой знае каква постановка. И той показа, че за такива по-дребни неща полицията не обръща внимание.
За дребните кражби хората не очакват, че ще има резултат. Оплакването в полицията го приемат като загуба на време. По-скоро ни звънят в телевизията, както и на вас във вестниците, и обясняват, че търсят нас, защото друг няма да им обърне внимание.
Обезверяването засяга много неща. Удържат ти осигуровки за всичко, а после се оказва, че плащаш два пъти. В здравеопазване освен осигуровките даряваш, за да си спокоен, че ще те оперират примерно. Плащаме си и данък сигурност, и за СОТ. Чувал съм, че в някои държави почти не е познат варианта СОТ за домашна употреба. Няма такъв бранш, защото СОТ ползват фирмите, а за домовете нали има полиция.
Аз усещам, че ставам взискателен. Хубаво са ни разграфили в центъра за синята зона, но отгоре върху неасфалтираната уличка. Иначе нея не я пипат, защото е малка и големите са приоритет.
- Как подреждате темите в сутрешния блок?
- Приоритет са тези, които засягат повече хора и проблемите им. Понякога пускаме и забавни, куриозни истории. Да, понякога се лишаваме от някои теми, за които някой би казал, че са по-образователни. Но просто сме комерсиална медия. В същото време избягваме крайните неща само в името на комерса, например някакви жълтини или брутални драми. Например не пуснахме репортаж за човек, който си зашива устата, сниман в близък план.
- Има ли политически натиск кой да ви гостува в студиото?
- Има два вида ситуации. На някого, като му е удобно, иска да се появи. Като не му изнася в момента, не иска да е в ефира. Ние се стремим в студиото да се получи дискусия, защото има хора, които не желаят да влязат заедно в едно помещение.
- Кой например?
- Имаше един период, в който ГЕРБ не искаха да са заедно с Яне Янев, в друг период БСП не искаха с него. За да предоставим на зрителя всички накуп и да е честно и обективно, се е налагало Любен Корнезов (депутат от "коалиция "За България" - б.а.) да го сложим отстрани, откъдето се водят новините, а Яне Янев да е при нас. Така не са един до друг, но зрителите получават различните мнения. Претенции и сърдити има винаги.
- И двамата със съпругата ви сте журналисти, дъщеря ви следи ли изявите ви?
- Преди време имахме открито студио в Сливен, където бяха хвърлили яйце и част от жълтъка попадна върху мен. Дъщеря ни го видяла и питала: Защо хвърлят яйце по татко? Видяла и как телефонът в студиото не работеше оня ден и попитала защо.
Знае, че някои неща са на запис, други на живо. Веднъж ме беше видяла по телевизията, когато пускаха автореклама на сутрешния блок, а аз през това време съм до нея. Мислех, че й е странно, но тя каза, че това е на запис.