“Не ходете в махалата, опасно е. Мюсюлманите са настръхнали и може да се случи нещо лошо. Няма значение, че сте журналисти, дори е по-лошо. Настръхнали са заради този съдебен процес за проповядване на радикален ислям. Нали и техният водач е подсъдим.”
Предупреждението е отправено от полицейски служител, който работи в участъка на ромския кв. “Изток” в Пазарджик. В махалите обаче е спокойно, даже необичайно.
В централната част на квартала върви всекидневният алъш-вериш по сергии и магазинчета. Кафенетата са пълни. Изненадващо, но в тази част на квартала забулени жени и брадати мъже без мустаци няма. Обяснението е, че всъщност ромите в Пазарджик са разделени на 2 - български и турчеещи се.
Българските не проявяват интерес към исляма и живеят като предците си. Повечето не изповядват религия, а малкото, които го правят, се определят като християни. Те открито наричат събратята си с дългите бради “талибани”, въпреки че повечето от тях не са наясно със смисъла на думата.
По-голямата част от турчеещите се пък вече са приели исляма. Колко точно са те, е трудно да се каже, но вероятно са хиляди. В квартала, където са техните жилища, не може да се види изцяло забулена жена. Повечето са със забрадки. Впечатление правят еднообразните бради на мъжете.
Ислямизацията в ромския квартал може би щеше да остане незабелязана, ако през последните 1-2 г. по улиците не започнаха да се появяват изцяло забулени жени от ромски произход и мъже с дълги бради.
С течение на времето броят им видимо се увеличаваше, но на това не се отдаваше голямо значение.
Истинското състояние стана ясно на 18 септември, когато в Пазарджик започна съдебният процес срещу 13 мюсюлмани - 11 от които имами, за проповядване на радикален ислям и членуване в нерегистрираната у нас саудитска фондация “Ал Уакъф ал ислами”.
Тогава пред сградата на съда се събраха стотици мюсюлмани в подкрепа на подсъдимите. Оказа се, че голяма част от тях са от кв. “Изток”. Те видимо се отличаваха от едноверците си, пристигнали от родопските селища на Пазарджишка, Смолянска и Благоевградска област. Предимно по изцяло забулените с бурки жени и мъжете с широки дрехи, обръснати мустаци и дълги бради. В по-голямата си част все хора от 20 до 40 г.
Това накара и жителите на Пазарджик открито да заговорят, че се страхуват от ислямизираните роми. За техен духовен и идеен водач се смята 37-годишният Ахмед Муса Ахмед, въпреки че самият той категорично отрича.
Ахмед е и единственият подсъдим от Пазарджик в започналия съдебен процес. За него е известно, че вече е осъждан и има условна присъда за проповядване на радикален ислям през 2005 г.
Срокът на наказанието е изтекъл и той е реабилитиран. Ахмед Муса е завършил училището за имами в Сърница, което, преди да бъде закрито, се ръководеше от Саид Мутлу, посочен от прокуратурата като председател на нелегалната фондация у нас и също сред основните обвиняеми.
Ахмед се съгласява да говори с репортер на “24 часа”, докато пие кафе с приятели пред къщата на майка си в ромския квартал, където живее и той.
Авторитетът му в махалата е видим - за броени минути около него се събират мъже и жени, които напират да се включат в разговора и да го защитят.
“Напрежение при нас няма. Напрежението и лъжите ги създавате вие, журналистите, и политиците. Нищо от това, което се говори за нас, не е вярно. Всички събратя - мъже и жени, доброволно са приели исляма. Никой не ги е насилвал и никой не им дава пари за това”, обяснява Ахмед.
Той твърди, че атаката срещу него и другите идва от политици, защото не гласуват и отказват на партии да им съдействат с влиянието си по време на избори.
Открито заявява, че от ДПС са го обявили за предател като човек на ГЕРБ и ДАНС, въпреки че никога не е работил и за тях. В същото време твърди, че не разбира в какво го обвинява прокуратурата, защото не знаел значението на думата “радикален”.
“Аз не съм имам в джамията. Имам единствено разрешение от Главното мюфтийство да изнасям проповеди. Не работя като имам и не вземам заплата за това”, заявява Ахмед.
Той твърди, че е научил за съществуването на “Ал Уакъф ал ислами” в съдебната зала и нямал нищо общо с нея.
През 2010 г., когато фондацията беше разбита от ДАНС, бил привлечен като свидетел.
Открито се смее и отрича показанията на защитения свидетел, служител на ДАНС, споредкогото Ахмед Муса Ахмед е определен на семинар в Истанбул за ръководител на ромската общност към фондацията.Според обвинителния акт Ахмед откровено проповядвал джихад в ромския квартал на Пазарджик и в “Столипиново” в Пловдив.
“Християните и юдеите трябва да бъдат избити, защото са езичници и гяури. Държавата рано или късно ще стане шериатска държава. Не ходете на избори, защото властта идва от Аллах, а не от човеците”, проповядвал Ахмед. Думите “Поклон на тези, които режат глави” пък произнесъл на сватба. На всичко това той отговаря, че всяка дума има двойно значение. Езиково и религиозно. “Те ме тълкуват езиково, а аз говоря религиозно. Оттам идва заблудата”, разяснява Ахмед Муса. Той отрича и информацията, че е човекът, заради когото жени от махалата ходят с бурки.
Според показанията на свидетелката Людмила Борисова в кв.“Изток” бурки продавали в два магазина на Ахмед Муса, ръководени от майка му. Стоката внасял от Турция.
За да разсее обвиненията, Ахмед показва магазините. Обяснява, че само единият е негов и в него се правят и продават пици. Другият за домашни потреби е на брат му, който от 7 г. живеел във Франция.
“Вярно е, че по едно време пред магазина ми се продаваха религиозни одежди, но беше отдавна. Всеки сам решава как ще се облече. Никого не сме принуждавали”, твърди той.
В махалата открито се твърди, че за да ходят забулени жените, а и за брадите на мъжете се плаща.
Сумите варирали от 150 до 400 лв. Плащало се и за да приемат исляма. Поради това най-бедните фамилии всъщност станали и най-ревностни последователи на религията. Зарибявали ги благодарение на невежеството и бедността. Забулените жени, които бяха призовани като свидетели пред окръжния съд, признаха, че не разбират български и не могат да четат и пишат, въпреки че са учили до IV-V клас. Те твърдят, че четат Корана на турски и сами са се научили.
Людмила Борисова не скри, че се оженила на 13 г., и заявява, че се е забулила заради вярата, която сама доброволно е приела.
“Това, че ни плащат, за да носим бради и да се забулват жените, са пълни глупости. Ако е така, колко време ще ни плащат. Цял живот ли. Ние сме мюсюлмани. Приели сме вярата и правим всичко според Корана”, обяснява Асен Живков.
Гинче Моллова пък яростно обяснява, че откакто са приели исляма, станали други хора. “Момчетата вече не пият, не крадат. Какво лошо има, че се молят. В махалата спряха кражбите, убийствата, побоите. Спасихме си момичетата да не стават проститутки. Това стана благодарение на исляма”, допълва жената.
Полицейски източници обаче твърдят, че под прикритието на мюсюлманската вяра много от сподвижниците на Ахмед Муса Ахмед извършват криминални престъпления. Той пък обяснява, че ако не бил приел исляма през 1996 г. в Австрия, сега сигурно щял да бъде сводник. Вярата обаче го променила.
“Не мога да приема обаче жените вече да не ходят на пазар, защото им подвикват хората, че са терористки. Не мога да приема на децата ми в училище да викат, че баща им е терорист”, заявява Ахмед Муса. Той твърди, че не се притеснява от развитието на съдебния процес и от показанията на свидетелите срещу него.
“Ако ме осъдят, ще го приема като изпитание от Аллах.
Но не може да съдиш някого, без да е направил нещо лошо. Съдят ме, че съм говорил. Нали има свобода на словото", пита обвиняемият за радикален ислям.
Докато говори, в далечината се чува гласът на имама по уредбата на близката джамия. Тече молитвата в 14 ч. Никой от насъбралите се около него мюсюлмани не реагира.
ЛЮБОМИР ИЛКОВ
Геновева Сотирова,бивша полицайка: Съдя МВР, защото ме дискриминира
Геновева Сотирова е на 31 г. Баща й е ром, а майка й туркиня.
Приела е исляма през 2006 г.
Преди това е била християнка, но понеже не е кръстена в черква, не е било проблем да приеме исляма.
Работила е 4 г. и 8 месеца в системата на МВР. Неомъжена е и от месец живее в Рудозем.
- Г-жо Сотирова, с какво ви е навредило МВР?
- Завърших право през 2006 г. във ВТУ и започнах работа като разследващ полицай в РПУ-Ихтиман. След това ме прехвърлиха в РПУ-Правец, където имах леки проблеми с хората за това, че съм ромка. Някои ме питаха имаме ли кръвосмесителни връзки между брат и сестра.
Преместих се с надежда да избягам от расистките настроения, но като ми е писано да патя, защото съм различна - ще патя. Бях в София в Трето районно през 2009 г., през 2010-а ме изместиха в 6-о, където бях подложена на системен тормоз, защото посещавам джамия. Сезирах зам.-омбудсмана Ешар Шабан. Това наложи сериозни проверки, а и ме преместиха в друго РПУ.
Срещу мен започнаха дисциплинарни наказания. През2011 г. имах хронично заболяване, то се влоши и попаднах в МВР болница. Докато се лекувах, не спираха да ми налагат дисциплинарни наказания. На 15 април, докато пак съм в болничен, бях уволнена.
На 8 февруари 2012 г. подадох жалба в Комисията за защита от дискриминация, но досега нямам отговор. Аз се жаля срещу системата като цяло, че има тенденциозно отношение - и като произход, и като религия.
От 15 април 2012 г. вече не съм полицай. Съгласно чл. 6 от закона за адвокатурата, когато си дисциплинарно уволнен, не може да отвориш адвокатска кантора. В момента съдя системата на МВР, убили са ми професионалното бъдеще отвсякъде.
- Откога сте със забрадка?
- От месец. В София не съм слагала забрадката, все пак има инструкция на МВР, която забранява носенето на забрадки. Дойдох в Рудозем чрез приятели от фейсбук на гости по време на Рамазан. Ще живея тук, още си търся работа.
Причината да сложа забрадка не е мъж. Майка ми боледува в момента, всеки ден се моля за нейното здраве, тя е косвена причина да се обърна към исляма и я чувствам по-близка, тя е мюсюлманка.
- Как решихте да замените униформата със забрадка?
- Моята драма е, че много мисля. Някои от колегите, като ги връхлети тази болка, ги избива на пиене. Започнах да чета Корана, да плача с часове, да постя. Да си полицай, трябва да си дебелокож и неуязвим за болката.
Човек започва да си задава въпроси кой е, откъде идва. Изучих свещените книги, няма и езотерично учение, което да не ми е минавало през главата. Решението ми не е спонтанно. Обърнах се към исляма след дълбоко убеждение. Хората се плашат от забрадките, защото не ни познават.
- Очаквате ли обществото да приеме жени като вас?
- Хората със забрадки имаме души, сърца, ние сме майки, данъкоплатци. Самата религия ни задължава да сме много честни като граждани. Това повишава степента на самоконтрол и съвестност. Рано или късно обществото ще свикне и ще ни възприеме такива, каквито сме. (24часа)
Жена без забрадка е в грях, но си остава мюсюлманка
“Брадата е сунна и означава пример от Пратеника, а уаджипът (забрадката - б.а.) - задължение, повеля от Всевишния за всички жени. Жена, която не е забрадена, е в грях. Но неносенето на забрадка не я изкарва от религията, защото в исляма има степени на греховете”, казва Хайри Шерифов, имам на Рудозем.
Той е един от обвинените, че членува във фондация “Ал Уакъф ал ислами” и че прокарва радикален ислям.
Според него брадите и носенето на забрадки са част от вярата и не пречат никому. Само за брадата в Корана имало 15 изказвания.
Самият Шерифов нямал дълга брада, защото в свещената книга не се описва дължината й.
“Появата на повече мюсюлмани със забрадки и бради е, защото хората все повече се образоват от Корана”, казва духовникът.
“Коя банка или организация ще плаща милиарди, за да носят жените бурки и забрадки. Тези, които приемат пари, за да изпълняват повелите на Пратеника, е безсмислено да го правят - той няма да ги възнагради. Всичко трябва да е доброволно”, уточнява Шерифов.
Той е имам в Рудозем от 2007 г. Завършил е теология в Саудитска Арабия. Брат му Ислям е имам в Долен Рудозем, дядо му Тахир също е бил имам.
Шерифов отглежда корнишони и лешници. Според него около 1000 жени в Рудозем и двойно повече в селата наоколо носят забрадки. В Смолянско бурки не се носели. Шерифов приема за примерна жена тази, която си крие ушите, косата, ръцете до китките и краката до глезените.
“Шарените забрадки без горна дълга манта, които носят възрастните, са остатък от комунизма. Тогава така са им разрешавали и обяснявали религията и така си я знаят, но все повече млади се образоват и променят”, твърди духовникът. Забрадките и пълната униформа в Смолянско са най-разпространени в последно време сред жените в районите на Мадан и Рудозем.
Предприемчиви търговци в Рудозем се възползват и доставят части от униформите. В града има 3 магазина, предлагащи облекла за мюсюлманки. Забрадките струват от 5 до 20 лв. Мантата са от 20 до 100 лв.
“В Турция има по над 300 лв., но тук няма как да се продадат”, обяснява търговец от града. Първият магазин за такива одежди обаче е в съседен Мадан.
За разлика от мъжете жените не ходят толкова често в джамията. В Рудозем средно към 40 жени се събират всеки вторник за лекции. Към 30 пък се включват в събота и неделя в курсовете по Коран.
“Пускали са ме без забрадка дори в джамията, религията ни е толерантна”, казва Нежинка Асанлийска. Тя е завършила Пловдивския университет, в момента е в майчинство.
“Не знам дали ще ме пускат на работа със забрадка, ще видим, като започна, как ще реагират от инспектората”, добавя Нежинка. Тя праща 7-годишната си дъщеричка Рания да учи Корана.
“Нямам проблем. Работя в общината и съм технически секретар”, казва 35-годишната Жана Хаджиева. Тя излиза от заседание забрадена, облечена с дълго манто и панталон. В момента следва туризъм.
“Сама реших да се забрадя. Четох книги и материали в интернет за заръките на Пратеника и се забрадих. За вярващата мюсюлманка забрадката е морал и показател за любовта към Бог! Защото без обич, без жаждата за Създателя ти не можеш и да му се подчиняваш правилно”, обяснява Жана. Тя се моли по 5 пъти на ден и твърди, че не й е скучно да повтаря едни и същи молитви. Дъщеря й, която е на 13 г., също ходи на курсове в джамията. Съпругът й не е религиозен, не носи и брада.
“Цял живот съм със забрадка. Само по време на режима малко не съм я носила и като ученичка. На кого му пречи моята забрадка, ние сме кротки хора”, вдига рамене 62-годишната Себиха Брахъмова. Според нея политиците и някои държавни структури настройват обществото срещу забрадените жени.
“Ние дори не се познаваме помежду си. Всяка от нас сама решава да сложи забрадката”, изтъква Жана.
“Това, че някой чете Корана като дявола евангелието, е проблем. Знаменията на Пратеника, които се четат като заплаха, аз съм изучавал 8 г., за да ги разбера. И отдавна те са само философски поучения, а не напътствия за агресия и унищожение”, казва Шерифов.
Според районния мюфтия на Смолян Неджми Дъбов, който също е от разследваните по делото в Пазарджик и е родом от Рудоземско, от цялото население на общината - 11 000 души, към 10 000 са мюсюлмани. В Смолянска област има 200 мюсюлмански храма и към 80 000 мюсюлмани, но малко от тях посещават редовно джамия.
ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ
Овча мас и крем без алкохол за красиво лице
Целомъдрените и благочестиви мюсюлманки задължително носят забрадки. Този аксесоар който скрива отчасти лицето, е познат още като хиджаб. Носейки го, мюсюлманките твърдят, че са освободени от идеалите за красота, които обземат останалите жени, и наблягат на вътрешната си красота.
Нежната им кожа, която остава запазена с годините, се дължи и на натуралните продукти, които използват. Заради това, че повечето кремове за лице и тяло съдържат алкохол или пък свинска мас, те предпочитат да се мажат с овча, която омекотява кожата.
Напоследък козметични компании започнаха да произвеждат кремове без алкохол и свинска мас, за да се използват и от мюсюлманки.
Начинът на живот, лишен от цигари и алкохол, също допринася за запазване на свежестта на кожата. Не бива да се изключва и екологичната храна, която живеещите на село и в по-малките градове употребяват.
ТОНИ МАСКРЪЧКА