С Бойко Найденов зам. главен прокурор и директор на следствието разговаря Светлана Йорданова
- Г-н Найденов, кандидатирахте се за втори мандат като шеф на следствието. Това означава ли, че няма да участвате в надпреварата за поста главен прокурор?
- Имам задължението да приключа това, което започнахме преди няколко години - интеграцията на следствието в системата на прокуратурата. Въпреки съпротивата, която имаше преди и сега. Още има хора, които не приемат тази законова разпоредба и се опитват да наложат тезата за самостоятелно следствие, каквото няма в нито една европейска страна.
- Най-силната съпротива сред следователите ли е?
- Разбира се, на практика беше ликвидирана самостоятелността на 28 единици в страната. Имаше 28 директори с всичките правомощия, с коли, секретарки. Те се водеха директори на служби, а в момента са завеждащ отдели в прокуратурата. Бяха директори на по двама-трима следователи и на практика нямаше никаква работа, тъй като законодателят ограничи правомощията на следствието. Чакаха да станат престъпления против републиката, за да могат да разследват. В резултат имаше огромна демотивация и блокиране на апарата. Успяхме да променим нещата. Сега се възлагат поне по 60-70 дела на следовател за година. И то тежки, както би трябвало да бъде за подготвени, знаещи и можещи магистрати.
За нов главен прокурор има няколко силни кандидатури, но нека да видим какво ще стане. Процедурата по избора още не е открита.
- Бъдещият обвинител №1 от средите на прокуратурата ли трябва да бъде или трябва да е човек с по-разностранен опит?
- Трябва да е човек със солидни нерви.
- Политиците май искат да е удобен, за да са сигурни, че няма да се стигне до наказателно преследване, когато паднат от власт.
- Нищо чудно някой да се изкушава от това. Но обществото има интерес главният прокурор да бъде човек, който изисква спазването на закона от всички. В противен случай ще остане правото на силния, а трябва да има сила на правото. В интерес на всички е да бъде човек, който ще отстоява своето мнение. Да има сили да защити обикновения човек от посегателствата на политиците, ако има такива.
- Приемате ли идеята главният прокурор да се избира пряко от народа, а не от ВСС?
- Тази идея ми се струва странна, доколкото невинаги прекият избор е най-добрият. Хитлер е избран на власт чрез демократични избори през 1933 г. и знаете какво последва. Демокрацията невинаги е панацея за всичко.
Прекият избор би могъл да бъде манипулиран, да бъде партийно оцветен. Знаете, че партиите имат организации по места и биха могли да повлияят върху един вот. Тогава каква ще бъде гаранцията, че главният прокурор няма да бъде чисто партиен? Кой би могъл да организира общонационални избори? Силна организация, каквато е една партия, или пък мощни бизнес интереси. Кой прокурор има средства да проведе кампания из цялата страна?
- Какъв метод на управление предпочитате?
- Ръководството на прокуратурата би трябвало да бъде коректно, колегиално, но да няма компромиси - те водят до израждане. Не може да се правят компромиси с магистрат, който се заиграва с правото и върши услуги на един или друг срещу пари. Компромис с такъв магистрат означава, че правиш компромис с цялата система. Не може да се криеш зад фразата "това е моето вътрешно убеждение", при положение че няколко пъти вътрешното ти убеждение противоречи и на практиката, и на законите. Не може да се образуват дела срещу неудобни на някого хора и след това да се прекратяват или още по-лошо - да влизат в съда и хората да бъдат оправдавани. След толкова терор над определен човек държавата да плати обезщетение, което не би могло да възмезди пострадалия.
Не казвам, че трябва да има саморазправа, а обективни критерии, за да се вижда кой какво прави.
- Имате ли впечатление, че ваши колеги прикриват магистрати, които се заиграват с бандитите?
- Не. Факт е обаче, че имаме много малко производства срещу магистрати, а тези, които започнаха, завършиха с неголям успех.
Обикновено се върви след събитията. Събирането на доказателства е трудно, а и съдебната практика е малко странна. За предлагане на подкуп от 20 лв. човек от Пловдивско получи 1,5 г. затвор. Докато председател на съд, който приема 20 000 лв. подкуп, беше осъден условно.
- Тегне усещането, че държавата и съдебната система не могат да се справят с престъпността.
- Не е така...
- Имаше серия от банкови фалити, лоша приватизация, а осъдени - не.
- Престъпност има във всяка страна. Когато има правила, ще има и хора, които ги нарушават. Нашите престъпници не са измислили топлата вода нито с рекета в началото на 90-те г., нито с източването на банките, умишлените фалити или прането на пари.
Нивото на престъпност в България не е толкова високо, колкото сами казваме, че ни тревожи. Хората смятат, че има бум на престъпност, защото сравняват с една друга ера - с тоталитарната държава, в която имаше тотален контрол над всичко и органите на властта можеха много лесно да се справят с престъпността. Ако се направят реални графики, ще видите, че нивото на престъпност у нас е много по-ниско от други държави.
- За последните години?
- И за последните, и като цяло за прехода. В един град в САЩ на ден стават по 4-5 убийства. При нас всяко убийство се отразява в пресата и е предмет на общодържавно обсъждане. Дори и битово да е. Битовите престъпления се разкриват повече от 90% в рамките на 2 месеца.
Имаше период, в който се извършваха т.нар. поръчкови убийства. Слава богу, и това спря. Няма такива убийства сега. За България за периода на прехода има 130 неразкрити поръчкови убийства - на знакови фигури и на хора с криминални досиета. Толкова за година има в Неапол.
- Броят на населението все пак има значение...
- Разбира се, но ние като че ли имаме склонност да преувеличаваме. Нашите крадци са най-добрите, нашите фалшификатори - също. Не е вярно. Българите участват в източването на банкоматите със снемането на данните от банкоматите, в част от трафика на жени и, разбира се, в част от наркотрафика, но далеч не са нито водещи, нито основни играчи. Знаете, че срещу едно лице, което наскоро бе пратено в Италия да бъде съдено за наркотрафик, започнахме наказателно преследване за пране на пари.
- Говорите за Брендо...
- Тук не вършеше никаква друга престъпна дейност. Нямахме доказателства за другите му неща, които сега, да се надяваме, в Италия ще бъдат изяснени. Иван Тодоров-Доктора също изпираше парите тук, но не вършеше никакво престъпление на територията на страната.
- Най-важните дела, по които работи НСлС, са свързани с бомбата на летището в Бургас и взрива на Петолъчката.
- Разследването за взрива на Петолъчката е приключено. Очаква се експертиза за оценка на щетите. Чисто технологично знаем цялата картина - какво и как е станало. Предстои повдигането на обвинения срещу конкретни лица. Основната причина за взрива е грубо нарушение на технологията на разснаредяване на взривни вещества. Нарушен е договорът между МО и фирмата, спечелила търга за утализация.
- Има ли напредък по делото за взрива в Бургас?
- Това разследване е значително по-сложно. Работи се съвместно с много държави и служби.
Най-вероятно взривът е подготвен отвън и чужди хора са го направили. Така че тук трябва да бъдем много внимателни, става въпрос за международен тероризъм - бича на съвремието, който за съжаление засегна и нас. Полагаме усилия да направим всичко, което е възможно. Надявам се в един момент да стигнем до резултат.
- По разследването за АЕЦ "Белене" стана ясно, че Русия бави отговорите на съдебните ни поръчки.
- Съдебните поръчки винаги са бавни. Може би с изключение на тези, които ние изпълняваме. Правим го за 2-3 седмици, но получаваме отговори след месец, година-две. Не можем да притискаме колегите от другите страни да работят по-бързо.
Разследването за АЕЦ "Белене" е тежко, обемно. Тук разкриването на престъпление, ако има такова, няма да стане чрез разпитите. Необходими са експерти, които да са вътре в нещата. С експертизи трябва да се изясни какво е плащано, за какво, дали нещо е получено срещу това, как са договаряни параметрите и има ли присвоявания.