В ПОСЛЕДНИТЕ дни отново зачестиха публикациите, информиращи за намерението на Република Турция да започне изграждането на атомна или топлоелектроцентрала в района на Инеада, в непосредствена близост до българо-турската граница.
Тези сигнали не са нови. Още през пролетта на миналата година български медии алармираха за намерения на Турция да изгради три нови атомни електроцентрали на своя територия - в Синоп, в Аккую, както и в района на черноморския град Инеада (близо до границата с България) поради слабата сеизмична активност на региона.
Според запознати източници такива планове са били обсъждани преди няколко десетилетия и Инеада е едно от трите възможни места заедно с Текирда (на северозападния бряг на Мраморно море) и района на град Анкара, на които би могла да бъде построена третата АЕЦ.
Информацията с право предизвиква безпокойство сред българските граждани и особено сред жителите на южните ни черноморски градове. Ефектът от изграждането на АЕЦ на брега на Черно море би бил негативен както за българския морски туризъм, така и за българската икономика, тъй като значителна част от брутния вътрешен продукт на страната се формира именно в сектора на туризма.
Още в края на май 2011 г. аз изпратих парламентарен писмен въпрос до Европейската комисия, като поисках тя да посочи с каква информация разполага относно тези планове на турската страна и дали възнамерява да повдигне въпроса при преговорите по присъединяването на Турция към ЕС.
Комисарят по разширяването и политиката на добросъседство на ЕС Щефан Фюле отговори, че комисията не е известена за официално изявление на турските власти по този въпрос, нито разполага с друга информация.
Според комисаря към този момент (б.р. - юли 2011 г.) преговори с Турция по глава "Енергетика" не се водят. Той допълва, че "изборът на енергиен микс, включително използването на атомна енергия, по принцип е суверенно решение на всяка страна.
Такова решение следва да се основава на способността на страната да осигури високо равнище на безопасност, сигурност и предпазни мерки през целия жизнен цикъл на ядрената инсталация в съответствие с международните конвенции и най-добри практики.
Това винаги е било важен елемент от политиката на разширяване на ЕС", пише в отговора си комисар Фюле.
По темата разговарях и с тогавашния ръководител на мисията на Република Турция към ЕС, като той също ме информира, че Турция няма планове да строи АЕЦ до българо-турската граница.
Турция все още не води преговори по глава "Енергетика" и за нея не съществува изрично задължение да уведоми европейските си партньори за решенията си в областта на енергийната си политика.
И все пак, макар и Турция да няма договорни задължения, е странно, че България не е информирана официално за инвестиционните намерения - държавни или частни - на своята съседка, свързани със строителство на атомна централа в близост до българо-турската граница.
Преди няколко дни, след като медиите отново разпространиха новината и народните представители от ГЕРБ - Бургас, се обърнаха към мен с този казус, аз написах писма до комисарите Гюнтер Йотингер (комисар по енергетиката) и Щефан Фюле със следния въпрос: От юли 2011 г. насам искала ли е Европейската комисия от Република Турция да предостави информация за плановете си да строи ядрена централа в близост до външна за ЕС граница, каквато е турско-българската, и дали е получавала такава информация."
Смятам, че за такива важни инвестиционни проекти, които могат да имат отражение и върху съседната страна, България и Турция - на всички нива, правителство и депутати, трябва да се информират не от медиите, а по официалните канали.
Отнесъл съм въпроса и до ръководителя на мисията на Република Турция към ЕС и ще поискам среща с министъра по европейските въпроси на Турция Егемен Багиш.