Барак Обама си ляга късно. 44-ият президент на САЩ често будува и след полунощ.
Дъщерите му са заспали. Съпругата му Мишел също е в леглото около 22 ч. Барак обаче остава буден до 1 ч през нощта. Чете, пише в дневника си, гледа спортната програма ESPN, работи на айпада, оставен от тайните служби, разказва френският в. "Монд".
Това е единственият момент в лудата надпревара на дните му в Белия дом, когато е свободен да се посвети на вътрешния си свят. "Загубата на анонимност не е естествено състояние - признава Обама. - Човек се адаптира, но не свиква."
Американският президент става в 7 ч. Всеки ден прави по час гимнастика. "Иначе няма да издържа", казва той пред журналиста Майкъл Люис, който го следва в продължение на едно денонощие за сп. "Венити феър". За да не натоварва мозъка си с незначителни неща, той ограничава възможностите. По отношение на облеклото му за деня това означава или син, или сив костюм. Не е необходимо да се разсейваш с детайли, когато трябва да си арбитър в световните дела.
За 4 г. Барак Обама забележително съзря. Онези, които разчитаха на "горещата" му хавайска страна, бяха изненадани от перфекционизма и суперсъстезателния му нрав, казва журналистката от в. "Ню Йорк таймс" Джоди Кантор.
Обама повтаря произношението на имената на чуждите ръководители преди срещите на върха. Асистентите, които подготвят брифингите му, се безпокоят, че хвърля на текста само един поглед. "45 мин по-късно той извежда основните елементи в точния ред - казва негов приближен. - Има невероятна фотографска памет". Ужасява се, когато му губят времето. Затова държи да му докладват точно и ясно.
"По време на заседанията е по-добре никой да не показва, че знае повече от него, че е по-интелигентен", разкрива негов бивш съветник. Да бъде най-добрият е негова натрапчива идея. Когато играе на карти в "Еър форс уан", президентския самолет, той винаги иска да печели. И когато това стане, непрекъснато го напомня на загубилите.
"Срещал съм много амбициозни хора. Но познавам само един човек, който е по-амбициозен от него - жена му Мишел", казва журналистът Ричард Уолф, който често се среща с държавния глава.
Един ден на седмица Обама играе баскетбол с група бивши професионалисти, които са с около 20 г. по-млади от него. Тук президентът също не се шегува. Той винаги носи спортни обувки, на които е изписано числото 44 (защото е 44-и президент). Не обича да го щадят по време на мач, но един от играчите, който му разбива устната през 2010 г., повече не е поканен в екипа.
Държавният глава обича да дава съвети на бившите си колеги от Конгреса, например какъв е оптималният начин да стиснеш ръката на избирателя, като в същото време го гледаш в очите. Такъв е тонът му и по отношение на колегите му държавни ръководители. Когато някой от тях му се противопоставя, той му говори "като бащите, когато децата ги разочароват", според израза на Робърт Гибс, бившия му говорител. През 2011 г. тогавашният френски президент Никола Саркози раздразва партньорите си с предложение, което отправя към палестинския лидер Махмуд Абас от подиума на Общото събрание на ООН. "Никола, радвам се да те видя - казва му Обама в разговор след това. - Но не мога да не споделя съвсем откровено - речта ти ни изненада. Отношенията между двама ни не са такива."
Вярата в себе си го издигна до Белия дом. Тя му помогна да вземе сам срещу всички решението да наложи реформата на здравното осигуряване, което е историческа придобивка. Но понякога същата тази вяра му вреди.
За израелско-палестинския конфликт той не послуша реалистите, казват дипломати. За Афгинастан направи завой на 180 градуса. След като изпрати 30 000 войници за подсилване на контингента, той се обърна към война на дроните (безпилотните самолети - б.р.).
"В началото в екипа му имаше известна арогантност - казва анализатор, прекарал 10 г. в администрацията. - Те мислеха, че познават по-добре Близкия изток, защото са от поколението "туитър"."
Обама рядко се консултира с тежката артилерия на американската дипломация. На неговия екип от млади хора не му пука кой знае колко за "бароните" от епохата преди интернет. Както и при предишните администрации Държавният департамент и Националният съвет за сигурност се мразят, а Западното крило е разтърсено от конфликти.
Президентът не се намесва, но по време на заседания изслушва всички - военните, ЦРУ и "най-вече онези, които мълчат", казва Вали Насър, бивш член на Държавния департамент. Обама не изразява веднага позицията си и се оттегля, за да размишлява. За намесата в Либия той изслушва дори младшите съветници, които обикновено стоят зад членовете на правителството и си водят бележки. "Понякога обаче е толкова сигурен в себе си, че дори не му идва наум, че другите искат да чуят "Добра работа", казва един от бившите му сътрудници.
На въпрос на неуморимата водеща Барбара Уотърс през декември 2011 г. "Какво е най-грешното мнение за вас?" Барак Обама отговаря: "Че съм отчужден и прекалено аналитичен. Хората, които ме познават, знаят, че съм човек, способен на нежност. И лесно се разплаквам."
Пред публика обаче той избягва да показва чувствителната си страна. Когато тялото на убития в Бенгази посланик Кристофър Стивънсън е докарано за церемония във военната база "Андрюз", Обама остава като мрамор. Виждайки майката на дипломата да плаче, той отива да я утеши. "Необходим е голям самоконтрол, за да направиш такъв жест една минута преди официалната реч", казва високопоставен служител.
За да запълнят културната пропаст, която отделя интелектуалеца Обама от средите на народа, съветниците по имидж работят усилено. Президентът, който е любител на чая, започва да се появява редовно с бира в ръка. Кръстосва надлъж и шир работническия Охайо с риза като от каталог на веригата "Уолмарт". В този щат по време на управлението му безработицата пада на 7%, благодарение на едно от стратегическите решения на мандата му - спасяването на автомобилната индустрия.
То и убийството на Бен Ладен бяха два от важните аргументи в кампанията за новия му мандат. През цялото лято Обама не взе нито ден почивка. "Той вярва, че ако американците работят заедно, те ще променят тази страна", казва Джен Псаки от екипа на кампанията му.
През февруари 2012 г. по време на националната молитвена закуска президентът призна, че политиката му е вдъхновена от Евангелието. Че ако защитава бедните и слабите срещу застрахователните компании и финансовите институции, то е, защото вярва в божията заповед да обичаш ближния като себе си.
Преди 4 г., да бъде кандидат на демократите, вече беше историческо постижение. За първи път на финалната права излезе чернокож. Дори и да беше изгубил, той пак щеше да влезе в историята като символична фигура. "Той не приема да губи на баскетбол срещу приятелите си. Не можеше да си позволи да изгуби срещу Мит Ромни", казват най-близките му.