Нищо чудно супердербито "Ел Класико" между "Барселона" и "Реал "(Мадрид) да мине в историята и двата гранда да се срещат помежду си само в евротурнирите.
А Италия като нищо ще загуби икономическата си столица Милано.
Каталуня, където вчера се проведоха регионални парламентарни избори, може да се окаже катализатор на подновената вълна от сепаратизъм в ЕС, пише в. "Ню Йорк таймс". След нея иде ред на Шотландия, където с разрешението на Великобритания през 2014 г. ще има референдум за независимост, и отдавна драпащата за отцепване белгийска област Фландрия. На тези богати региони им е дошло до гуша да хранят бедните си съседи.
Много страни не са щастливи, но те оцеляват в настоящия си вид по редица причини - обща история, общи войни, общи врагове. Но тежката икономическа криза в ЕС отприщва вълната на позабравеното недоволство.
Жителите на Каталуня и Фландрия негодуват, че плащат в националната хазна значително по-големи суми, отколкото получават. Гнева им не могат да успокоят дори правителствата, които орязват обществените фондове.
Така хората в богати северни страни като Германия или Финландия се жалват, че богатството им е източвано, за да се поддържат бедни южни държави като Гърция, Португалия и Испания.
Кризата доведе до снемане на доверието от традиционните лидери и партии, които населението започна да наказва на изборите. Това помогна за възраждането на Националния фронт във Франция и стремглавото изкачване на неонацистите от "Златна зора" в Гърция.
Но в регионите, където сепаратистките настроения се усилват, подкрепата за партиите, борещи се за независимост, не само не спада, но и се увеличава. Такъв е примерът с Каталуня и Фландрия.
"Ако сте една малка страна като Люксембург или Малта, ще бъдете прекалено добре представени в Брюксел в сравнение с вашата територия. Така че всеки иска да се възползва от това", смята Хедър Грабе, бивша служителка в генерална дирекция "Разширяване" в Еврокомисията, а днес - директор на институт "Отворено общество-Брюксел". Според нея главната причина за сепаратистките тенденции не е въпросът за парите, а за историческото минало и езика.
"Има голям натиск за преразглеждане на стари спорове, на някогашни победи или поражения, както и по въпроса кой с какво допринася за централния бюджет. Когато дойде криза, въпросът не е за парите, а за националните митове.
"Започваме да си задаваме въпросите що за народ сме, чувстваме ли се потиснати, сигурни ли се чувстваме и т.н. Призраците на историята се възраждат и когато икономиката играе роля, хората в крайна сметка гласуват със сърцата си", допълва Хедър Грабе.
Кризата обаче доведе до сериозна главоблъсканица регионалните лидери, защото тя подкопа привлекателността на Европейския съюз. В Шотландия например преобладаваше мнението, че ако е независима, ще се присъедини към ЕС без много главоболия, тъй като нейните жители отдавна са негови граждани. В крайна сметка и 20 милиона източногерманци станаха жители на ЕС само за една нощ, без дори да им се наложи да научат химна му.
Но дали Шотландия ще наследи от Великобритания упорството да стои извън еврозоната, или като нов член на ЕС ще приеме еврото като национална валута? И ако се стигне до втория вариант, кой ще спаси Банк ъв Скотланд?
Нарастването на евроскептицизма в Обединеното кралство причинява все повече главоболия на шотландския първи министър Алекс Салмънд. Той е и лидер на Шотландската национална партия, чийто лозунг е "Шотландия в Европа". 2014-а е избрана за година на референдума заради 700-годишнината от битката при Банъкбърн - първата за независимост на Шотландия.
Традиционно лидерите на сепаратистките региони искат те да са в ЕС, изтъква Йозеф Янинг от Центъра за европейска политика. "В заздравяването на властта на Брюксел те виждат отслабване на тази на националните правителства - процес, вече ускорен от свободния пазар в Европа", допълва той.
Много от тези лидери вече създадоха регионални структури, които не се подчиняват на централното правителство. Каталуня в Испания, Баден-Вюртемберг в Германия, Рона-Алпи във Франция и Ломбардия в Италия са регионални икономически сили, които наричат себе си четирите мотора на Европа. Взети заедно, техният брутен вътрешен продукт е по-голям от този на Испания.
"Сега обаче идва кризата, която представлява дилема за регионите, защото тя означава и пресъсредоточаване на властта от страна на националните столици, които искат да орежат националния бюджет. Погледите отново са вперени в Мадрид, Берлин, Париж и Рим, защото регионалните възможности вече са изцедени", изтъква Йозеф Янинг.
Докато европейските лидери смятат, че отговорът на кризата е "повече Европа", което радва сепаратистките региони, европейските данъкоплатци са скептични и гневни. "Тези регионални единици и лидери трябва да заемат правилната страна на народните настроения и да се чувстват близки до общественото мнение и регионалната идентичност. Затова сега те се чувстват разпънати", смята Йозеф Янинг.
Добър пример е този с испанската автономна област Баския. С края на въоръжената борба, обявен преди година от терористичната организация ЕТА, баските живеят добре. Те внимателно наблюдават случващото се в Каталуня и Шотландия. Равнището на автономията им е обаче толкова високо с контрола на собствените им данъци, че за разлика от каталунците много хора в Баския смятат, че независимостта може да дестабилизира техния регион.
Разбира се, има немалко поводи на безпокойство. Разпадането на СССР и на комунистическия блок, както и разширяването на ЕС на изток бе голям успех. С кризата обаче Европа изглежда по-слаба.
На дневен ред излизат някои въпроси табу. Наред с икономическите и етническите проблеми в нови членки на ЕС като Румъния и Унгария изникват нови разделения в старите членки. (24 часа)