Интервю със Симеон Сакскобургготски пред В. “ЕЛ МУНДО”
- Какви чувства изпитахте, когато се завърнахте във "Врана" след толкова години по принуда далече?- Първата ми нощ тук след едно предълго изгнание мислих за хората, които вече ги няма. Мислих си какво беше, когато си тръгнах през 1946 г. като дете, и как станах много възрастен. Припомних си трудните моменти, защото за мен тази къща е свързана повече с проблеми,отколкото с радостни мигове. Оттук си спомням смъртта на баща ми, бомбардировките. Най-щастливите времена ги свързвам с вилата в планината, където ходех на почивка.
- Някой от семейството ви кръсти кратера, който остави след себе си един от снарядите, "Езерото Чърчил".- Чичо ми, регентът принц Кирил, на когото му хрумна това. Всъщност ставаше дума за една дупка с диаметър 11 м, която се напълни с вода.
- Това е решение от 1998 г., което има своя прецедент от 1992 г., когато е решено същото да бъде направено с всеки български гражданин. Никога не съм искал нищо, въпреки че ми намекваха да го направя, винаги съм смятал, че всичко е изгубено. Това беше инициатива на главния прокурор, който отнесе въпроса към правителството, а то го препрати на Конституционния съд.В най-висшата законодателна инстанция 12-те магистрати без изключения подкрепиха връщането на частните имоти на семейството, т.е. на собственост, която няма нищо общо с короната. След това аз и сестра ми дарихме 980 декара от парка на софийското кметство като благодарност, че можахме да се върнем на нашата земя.
- Когато през 1996 г. за първи път се върнахте в България, точно 50 г. след началото на изгнанието ви, и се убедихте в топлото посрещане от страна на сънародницитеви, помислихте ли, че е възможно възстановяване на монархията?- Ще ви кажа, че съм страшно прагматичен и съм страшен реалист. И въпреки че видях хорския възторг, помислих си колко е рисковано да се използват емоциите по един нерационален начин.Реших, че щом хората са доволни от републиката, защо да предлагам възстановяване на монархията?
- Казвате го сега, от разстоянието на времето и след това, което опознахте след навлизането ви на политическия терен.- Не, не, истина е. Погледнете наоколо. Нито в Италия, нито в Гърция, нито в Сърбия, нито в Албания има монархии. Тогава защо това изведнъж да се случва тук? Защото хората пазят добри спомени и ми симпатизират ли? Това, което наистина бе предизвикателство за мене, бе смазващата победа на изборите през 2001 г.
- Не, каквото било - било, въпреки че не бях обучен за премиер. Не можех да измамя хората, които ми бяха възложили своите надежди. Реших от позицията на републиката да служа на българите - нещо, което в началото бе трудно за разбиране. Да не се възползваш от властта е нещо толкова рядко срещано, за съжаление. Но аз исках да служа на родината, не на една система на управление.
- От наивност ли сбъркахте, като обещахте да подобрите жизненото равнище на българите за 800 дни?- Този срок се определя в света на фирмите и бизнеса, от който идвах. Нищо повече. Ако администрацията ме следваше, би било възможно да го изпълним. Постигнахме го горе-долу за 1000 дни.
- Докато не абдикирате формално, много хора ще продължат да ви смятат за цар на българите.- На моята възраст? Добре, така да бъде. Мисля, че вече никой не го оспорва, дори враговете ми ме наричат цар, защото всъщност това е част от нашата история. Но съвсем друго нещо би било да има промяна в системата в рамките на ЕС. Това е научна фантастика.
- Да. Горкият...
- Как е той след претърпяната катастрофа?- Много зле. Повярвайте ми, да бъда толкова далече и... В крайна сметка това са изпитанията, на които животът подлага човек...
- Защо не се върнете в Испания?- Роден съм тук, а на български казваме: "Кръвта вода не става." Освен това съм доволен, че помогнах тази страна да е там, където се намира сега. Когато не можех да идвам в България, бях много благодарен, че имам дом в Испания, но има исторически причини, които не ти дават възможност за избор. Майка ми ме възпита с титлата, която нося, да действам в живота и да се държа като такъв. И съм тук, за да се опитам да го направя.
- Как се роди дружбата ви с Хуан Карлос, която укрепна с годините?- Защото сме роднини, връстници сме и живеехме в Испания.
- Роднини ли сте? Всички царски фамилии сме родниниТой е Бурбон и аз съм Бурбон. Той има в рода си Бурбон-Сицилия, аз също. Той има от Орлеан и аз имам от Орлеан. След това децата ни се сприятелиха, дори станаха кръстници на внуците ми.
- Били сте свръзка между дон Хуан и Хуан Карлос, когато отношенията между тях се влошиха, след като принцът прие да се възкачи на трона според декрета на Франко? (Б.р. - дон Хуан е бащата на Хуан Карлос и по право трябва да стане монарх преди сина си, но Франко решава друго.)- Да, трябваше да свърша нещо специално. Но не си бъркам в работите на другите, ако не са ме викали.
- Но нали се намесихте, за да сдобрите бащата и сина?- Да, такива неща се правят между близки и приятели. Същото направих и в Мароко.
- Нали казахте веднъж, че крал Хасан II е "като баща, брат, съветник и благодетел"?- Точно така. Той беше човек с рядко срещана политическа и интелектуална култура. Имах честта 22 години да представлявам интересите на Хасан II и мароканското кралско семейство в мощния финансово-индустриален конгломерат Omnium Nord Africain - нещо, което ми доставяше удоволствие и ми позволи да науча много неща. Там имаше значително френско участие, а само 13 на сто бе в ръцете на кралското семейство. Зле информираните хора смятаха, че групата изцяло принадлежи на фамилията.
- Вероятно сте се намесили при Зеления марш, който усложни началото на прехода за вашия приятел Хуан Карлос? (Б.р. - Малко преди смъртта на Франко, когато Хуан Карлос временно управлява Испания, стотици хиляди мароканци нахлуват в Испанска Сахара и обявяват анексирането на северната й част.)- Не. Вечерях с него вечерта, преди той да отиде при испанските войски в Сахара. Бях приятел и на двамата крале, но разбира се, до голяма степен бях неутрален. Само така при онази ситуация бе възможна намеса и човек я прави с желанието да помогне и да смекчи нещата.
- При какви други конфликти между Мароко и Испания е трябвало да действате?- Вижте, доста съм стар и имам много приятели на много места. Смятам, че съм направил много полезни неща. Но това ще види бял свят само ако някой ден имам време да го напиша...
- Ще отнесете ли в гроба тайните, които могат да хвърлят светлина върху събития от жизнено значение?-Ще напиша някои мемоари или... По-добре да оставя нещата на времето. Трябва да почакаме някои хора да ги няма, за да кажем нещо.
- Какво стана с обвиненията в корупция, които паднаха и върху вашата личност след ареста на братовчед ви Виктор Емануил Савойски за принадлежност към престъпна организация?- Ама че работа!.. Нанесоха ми огромни щети.
Враговете ми се озлобиха срещу мене, въпреки че езикът, който този братовчед използваше по телефона с друг събеседник, доказваше убеждението му, че съм някакъв глупак, защото не се замесих в някои работи. Така че, от една страна, това бе положително. Но ми нанесе огромни щети и по мое мнение въобще не го заслужавах. Само поради този факт прокурорът не трябваше да огласява името ми и съвсем логично обвинението бе пратено към делото. Тъжно е, когато някой смята, че съм действал по този начин, когато съм възпитан съвсем иначе. Освен това информацията бе разпространена, без никой да си направи труда да провери твърденията. Това е нечувано!
- Имали ли сте проблеми във вашите среди заради морганатичния ви брак (б.р. - между аристократ и неаристократ) с Маргарита Гомес-Асебо?- Нито в нашата конституция, нито в рода на кобургите има такова ограничение. Но имаше проблеми, че сватбата бе между представители на различни религии - нещо, което се разреши с три аудиенции при папа Йоан XXIII.
- Смятате ли, че българското общество вече разбира вашето поведение?- Исторически ще бъде разбрано, уверен съм. Когато се честваха 100 г. от независимостта на България, президентът за пръв път спомена името на дядо ми и ми потекоха сълзи. Помислих си, че ще трябват още 100 г., за да се признаят напълно нещата.
--------------------------------* Със съкращения. Заглавието е на “24 часа”.