Алисия Хосе Санча, внучка на българския писател Людмил Стоянов, иска да възстанови родната му къща в родопското село Ковачевица.
Това бе и причината тя да стъпи в България за първи път след близо половинвековно отсъствие. Макар да е родена у нас, Алисия напуска страната ни още през 1958 г., когато е едва 8-годишна. А за последен път е идвала тук през 1963 г.
"Какво да се прави, животът просто ме заведе на други места", казва г-жа Санча пред "24 часа".
Поводът за визитата й не е особено приятен. Художничката дойде у нас да отдаде почит, макар и със закъснение, на вуйчо си Юлий Стоянов. Известният наш кинодокументалист, син на Людмил Стоянов, почина в навечерието на Коледа през 2011 г.
Задачата на Алисия Санча ще бъде трудна. От родния дом на писателя не е останала дори тухла. В общината в Ковачевица нямат нито архивни снимки, нито дори план на къщата.
Никой не знае дори кога тя е съборена или се е разрушила сама, след като е била изоставена. Не трябва да се забравя, че Георги Златарев, както е истинското име на Людмил Стоянов, се появява там през 1886 г., когато Ковачевица все още е в Османската империя. Той напуска заедно с родителите си своя роден дом като малко дете. Той става известен писател и литературен критик, отявлен антифашист, преследван преди 9 септември. Людмил Стоянов създава творби като "Холера", "Мехмед Синап", "Меч и слово", "Видения и кръстопът" и други.
"Надявам се един ден да вдигна наново тази къща и да направя там музей на дядо ми", казва г-жа Санча.
Нейната съдба я превръща в типичен гражданин на света. Дъщеря на испанец и българка, учила във Великобритания и Германия, днес Алисия Санча е австрийска художничка.
Нейният баща е испанският художник Хосе Санча, живял няколко години у нас и добре познат на театралните дейци от едно време като сценограф. Той е автор на емблемата на Сатиричния театър - кукерчето с камшика.
Фамилията Санча е уникална в Испания. Носи я един-единствен род от средиземноморския град Малага. Хосе Мария де Санча - чичо на Хосе Санча, е един от архитектите на неговото пристанище. Вуйчо му Карлос Падрос пък е сред основателите на легендарния футболен отбор "Реал" (Мадрид).
Самият Хосе Санча се преселва доста млад от родната си Испания в Лондон заедно с родителите си. Всяка година семейството посещава родината си. Така се случва и през 1936 г. Хосе тъкмо се връща в Испания, когато избухва Гражданската война и той няма възможност да напусне страната. Като заклет демократ младият художник взема оръжието и се бие на страната на републиканците срещу фалангистите на Франко.
След победата на Франко през 1939 г. Санча емигрира в СССР. Избира тази страна, защото нейни емисари успяват да го измъкнат от лагер за републиканци във Франция. И в Съветския съюз среща голямата си любов - българката Анелия Стоянова.
Тя е дъщеря на Людмил Стоянов от Мара, първата от трите му жени. Авторът на "Холера", известен със своето русофство, праща Анелия да учи в Москва. Тя мечтае да следва медицина, но той настоява да стане агроном. Като студентка писателската щерка кара курсове за тракторист. Нещо, с което крехката женица не може да се справи по никакъв начин.
В крайна сметка Анелия Стоянова се записва да учи литература. Но първо се запознава с емигриралия в СССР Хосе Санча и се омъжва за него. През 1940 г. им се ражда син, когото кръщават с английското име Алън. Анелия прекъсва следването.
Година по-късно пък Германия напада СССР. Българката е евакуирана в град Чистопол заедно с други писателски семейства. Там тя е съседка на знаменитата поетеса Марина Цветаева.
Дъщерята на Людмил Стоянов така и не завършва литература. Но въпреки това пише за различни български издания от Мадрид, където прекарва последните години от живота си.
След края на Втората световна война Хосе Санча е изпратен от съветската власт като "спящ агент" в Мексико. Задачата му е при евентуална социалистическа революция да помага на мексиканските борци за светло бъдеще. Нещата в страната на ацтеките обаче не тръгват по съветския сценарий и Санча идва в България, където междувременно са се преселили жена му и синът му.
През 1950 г. в София се ражда Алисия. "Семейството ни бе космополитно", смее се художничката. Тя говорила с майка си на български, а с баща си - на испански. Когато тримата обаче си приказвали помежду си, ползвали като общ език английския.
Въпреки че Хосе Санча, жена му и децата му се чувстват доста добре в България, той мечтае да се върне в родината си. През 1958 г. семейството се преселва в Източен Берлин. Там художникът работи като сценограф за различни филми. Сред тях е "Звезди" по сценарий на Анжел Вагенщайн, копродукция между България и ГДР.
Няколко години по-късно всички се местят в Лондон при роднини на бащата. Там художникът успява да получи паспорт в испанското консулство. Но за да се върне в родината си заедно с Анелия Стоянова, е принуден да сключи църковен брак с нея.
В края на 60-те г. съпрузите се местят в Испания. Алисия обаче остава в Лондон. Там тя започва да рисува. Във Великобритания Алисия се запознава с австрийския композитор Герхард Лампасберг, който я кани при себе си да нарисува портрети на него и семейството му.
Така внучката на Людмил Стоянов решава да учи живопис в Западен Берлин. А след завършване на образованието пак идва в Австрия, където живее и работи до днес. Там художничката се омъжва два пъти - първо за Бернд Майер-Щауфер, а след това за Хелмут Нахтигал. И двамата са вече покойници. От двата брака Алисия Санча има по един син - Аарон, на 34, и Бенямин, на 24 г.
Сега тя мечтае само за две неща - да възстанови родния дом на дядо си и да организира в София изложба на баща си, когото немалко хора у нас помнят.
Стари жени знаят как е изглеждала къщата
ТОНИ МАСКРЪЧКА
Малцината останали възрастни жители на Ковачевица помнят мястото, където е била родната къща на акад. Людмил Стоянов.
Теренът е буренясал, но пък е на централната улица, на стратегическо място. Знаят го и няколкото софиянци, които от десетилетия вече са се заселили за постоянно в историческия и архитектурен резерват.
"Има възрастни жени, които помнят от разкази на свои роднини как е изглеждала всяка къща тук. Те могат да опишат детайлите и по техните думи да се възстанови в голяма степен автентичността на дома на писателя", обяснява художникът реставратор Христо Тодоров. Той е първият софиянец, купил къща в Ковачевица преди около 40 г.
Преди 2 години пък в селото бе възстановено читалище "Светлина". Основано е от бащата на Людмил Стоянов - Стоян Златарев, през 1865 г. и е едно от първите читалища в региона. Стоян Златарев е и първият дарител на 1500 лични негови книги за фонда на библиотеката.