Голямо количество лед има в постоянно затъмнените околополярни кратери на Меркурий. Това се установи недвусмислено чрез инстументариума на космическия апарат MESSENGER, съобщиха от Лабораторията за реактивно движение на NASA.
"Ако този лед се струпа над Вашингтон, чиято площ е 177 km, то дебелината на слоя ще е цели 3 km". Така се изрази Дейвид Лоурънс от Лабораторията по приложна физика към Университета "Джон Хопкинс" (САЩ).
Новите наблюдения показват, че водният лед е основен компонент на натрупаното вещество в кратерите около северния полюс на Меркурий.
На Меркурий има освен това и други вещества. В огрените от Слънцето райони на планетата те биха се изпарили лесно.
Както казва Матю Сиглър от Лабораторията за реактивно движение на NASA, "воден лед на най-близката до Слънцето планета би трябвало да е последното нещо, което можем да очакваме".
Въпреки това привържениците на доказаната вече хипотеза за наличието на вода на Меркурий, сред които е и Матю Сиглър, никога не са се съмнявали в правотата си. Аргументите им са, че заради слабия наклон на оста на въртене на Меркурий (спрямо равнината на орбитата му), кратерите около полюсите остават в сянка по време на цялата меркурианска година - която е приблизително 88 земни дни. Това означава, че на дъното на тези кратери никога не прониква слънчева светлина, поради което там е изключително студено. На този фон хипотезата за наличието на лед в околополюсните кратери на Меркурий изглежда напълно уместна.
Първите сигнали за това идват още през 1991 година. Тогава са извършени наблюдения с помощта на радителескопа на обсерваторията в Аресибо (Пуерто Рико). Те са показали радиолокационни изображения с ярки петна на полюсите на Меркурий.
Много от тях са съответствали на местата с големи ударни кратери, забелязани още през 1970 година от сондата Маринър-10. Тя обаче само е прелетяла покрай Меркурий, без да става негов изкуствен спътник. Поради това само половината от планетната повърхност е била картографирана от Маринър.
MESSENGER е първият изкуствен спътник на Меркурий. Съответно наблюденията с него се извършват методично. И данните, получени през миналата и тази година показват, че всички ярки петна, които е видял радиотелескопът в Аресибо през 1991-а, се намират в зоните на оставащите във вечна сянка околополюсни кратери. Което, разбира се, отговаря на хипотезата за водния лед.
На най-студените места ледът излиза на самата повърхност, но в по-голямата си част е затрупан под слой от някакво необичайно тъмно вещество. Този тъмен материал по всяка вероятност представлява смес от сложни органични съединения, които, както и самата вода, са донесени на Меркурий от падащите на него комети и астероиди.
Така че на дъното на оставащите във вечна сянка околополюсни кратери на Меркурий може да се изследва точно тази смес от органични молекули и лед, която преди 4 милиарда години е падала и върху Земята по време на т.нар. късна кометна бомбардировка.
Въпрос на време е още да се отправи спускаем апарат, за да "види" що за тъмен органичен материал покрива леда в околополюсните кратери на Меркурий.