Огнян Герджиков, Яни Янев
В последните години периодично се поставя въпросът трябва ли ни нова конституция. Дали основният закон на страната ни не е изживял времето си като конституция на прехода? Дали не е налице нова реалност, която да изисква нова основа на правната уредба на държавата ни? Още повече че от 2007 г. България е членка на Европейския съюз, а действащата ни конституция е от 1991 г.
Като автори нямаме самочувствието на корифеи в тази особено важна област на правната ни уредба. Целта ни е този въпрос да се постави на широко обсъждане от конституционалисти, социолози, политолози и от всички слоеве на обществото ни.
Известно е, че едно от достойнствата на всеки нормативен акт е неговата стабилност. Това с особена сила важи за основния закон на държавата. Затова е абсолютно противопоказно да се пристъпва към прибързани решения за нова конституция или за изменения на съществуващата. Ако ще се работи в тази насока, трябва да се работи много внимателно и задълбочено, в перспектива, а не кампанийно.
Анализът на действащата конституция показва, че тя има сериозни достойнства. Трябва безусловно да бъдат поздравени нейните автори, които за кратко време в първите, най-динамични години след 10 ноември 1989 г. успяха да създадат сравнително модерна и либерална конституция. В нея във висока степен са гарантирани правата и свободите на гражданите. Разделението на властите е проведено на основата на балансиране на техните правомощия. Това ни кара да мислим, че едва ли се налага изработването на нов основен закон на страната ни, а би могло да се мисли евентуално за неговото усъвършенстване.
Първият въпрос, който се поставя, е наложителна ли е промяна с оглед на новото положение на страната ни като членка на ЕС. На пръв поглед отговорът би трябвало да е положителен, тъй като страната ни се обвърза с Договор за присъединяване към общността, което я изправя пред нови реалности. От друга страна обаче, никоя държава членка не прие нова конституция заради членството. Това, което беше наложително да се направи с оглед членството ни в ЕС, беше направено с трикратно изменение на конституцията ни през 2003, 2005 и 2006 г. Затова не виждаме основание за някакви други промени с оглед на това обстоятелство.
И все пак какво би могло да бъде в центъра на дискусията за усъвършенстване на конституцията ни?
Глава трета
„Народно събрание”
- Намаляване броя на народните представители. Заложените в конституцията 240 народни представители не са случайно хрумване. Те са инструмент за баланс на формата на представителство, в рамките на който протича диалогът като основа и същина на демокрацията. Но трябва да се има предвид, че когато се изработваше конституцията, населението на страната ни беше близо 9 млн., докато сега сме около 7,5 млн. Приблизителното математическо съотношение население-народни представители показва, че съставът на парламента ни би могъл да се редуцира до 180 депутати
- Промяна на чл. 64, ал. 3. Изборите за ново Народно събрание да могат да се провеждат преди края на мандата.
Това ще осигури мандат от точно четири години и ще отпадне непрекъснатото съобразяване с летните месеци. За начало на мандата на НС да се смята датата на първото му заседание, когато депутатите полагат клетва, а не датата на изборите.
- Промяна в чл. 65, ал. 1. Би следвало да се установи друг критерий за допустимост на избора за народен представител: лицето да не е осъждано, а не само да не изтърпява наказание "лишаване от свобода".
- Промяна в чл. 72, ал. 1, който третира предсрочното прекратяване на пълномощията на народния представител. Да се предвиди като основание за прекратяване на мандата напускането или изключването от парламентарната група на политическата партия и коалиция, от която е бил издигнат народният представител, за да се преустанови т. нар. политическо номадство, което изкривява народния вот.
- промяна в чл. 81. Наличието на кворума да се отчита при всяко гласуване на нормативни текстове. Това е необходимо, за да се прекъсне практиката кворумът да се проверява в началото на пленарното заседание, а след това да се приемат закони с гласовете, примерно на 61 народни представители.
Глава ІIV
„Президент”
- Би могло да се преосмисли необходимостта от фигурата на вицепрезидента (чл. 92, ал. 2). Функциите на президента като властови ресурс не съответстват на общественото доверие, което получава като избиран пряко от народа.
Налице е известна колизия между представителните функции на президента в международните отношение (чл. 92) и осъществяването на външната политика, включително сключването на международни договори от Министерския съвет (чл. 105 ал. 1 и чл. 106).
Глава VІI
„Съдебна власт”
1) Конституцията прогласи независимостта на съдебната система (чл. 117 ал. 2), но не даде необходимия на обществото ни резултат - справедливост. Една от причините е кадруването от политическите сили, което се прави чрез ВСС, и избраните в него членове от Народното събрание (чл. 130 ал. 3). Според нас ВСС следва да се избира от професионалната гилдия.
Така системата ще бъде реално независима. Взаимният контрол между властите ще се извършва от Инспектората към ВСС. Инспекторатът не е орган на ВСС, тъй като се създава от НС. Утвърждаването му като такъв орган налага да се включи в правомощията му проверка на дейността на ВСС и да не се отчита пред ВСС тъй като не е негов орган, а пред НС, който го създава.
2) Статутът на несменяемост на съдиите да е в зависимост не само с оглед на критериите по чл. 129 ал. 3. Необходимо е за критерий да се привлече изискването за оценка на моралните качества, което да се извършва от етична комисия към ВСС и без чието становище да не може да се придобие статут на несменяемост.
Глава VІІII
„Местно самоуправление и местна администрация”
- Промяна на чл. 135 и сл. Би могло да се помисли за създаването на региони като административно-териториални единици с изборни органи – регионални управители и регионални съвети. Това ще ни изравни като териториално устройство с останалите европейски държави и ще станат достъпни регионалните фондове на ЕС.
Така ще се премахне парадоксът в Комитета на регионите в ЕС България да се представлява от Националното сдружение на общините. По същество регионът ще бъде второто ниво на държавно управление, което ще доведе до децентрализация на държавната власт (а не да пращаме Агенция "Митници" в Русе и Агенцията по туризма в Пловдив). В регионите ще се прехвърлят част от правомощията на централната изпълнителна власт. Това е път към развитие на демокрацията, тъй като по-малко въпроси се решават от централната изпълнителна власт, за сметка на местната.
Глава VIIIІІІ „Конституционен съд”
- Конституционният съд е независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт и се ръководи само от разпоредбите на конституцията и този закон. Така повелява чл. 1, ал. 2 от Закона за Конституционния съд. В същото време обаче конституцията предвижда квота от конституционни съдии от Народното събрание, т.е. от законодателната власт. Това предопределя политическото влияние върху работата на този съд, което е несъвместимо с функцията му на независим орган, осигуряващ върховенството на конституцията. Конституционният съд би се самоотрекъл, ако решава делата по политически съображения. С оглед на това конституцията трябва да гарантира независимостта на този съд чрез отнемане на възможността за политическо влияние върху него. Това налага отнемане възможността за политически "назначения". По подобие на ВСС и членовете на Конституционния съд следва да се номинират от юридическата гилдия.
- За конституционен съдия се изискват високи нравствени качества (чл. 147 ал. 3. За да бъде това конституционно изискване действено правило, би следвало да се формира етична комисия.
Правилата за работа на етичните комисии, за оценка на нравствените качества на кандидатите за заемане на висши постове в съдебната и изпълнителната власт, както и в Конституционния съд, би следвало да бъдат регламентирани със закон.
Глава IІХ
„Изменение и допълнение на конституцията Приемане на нова конституция”
Деликатен е въпросът за Великото НС. То има изключителното право да извършва определен кръг конституционни промени. Това гарантира стабилността на основния закон на страната, което беше особено полезно в първите години след прехода. Въпросът е дали това ни е нужно сега. Струва ни се – не. Могат да се създадат други гаранции срещу прибързани и недомислени конституционни промени. Всичко това обаче може да стане единствено чрез свикване на Велико народно събрание, което да извърши тази промяна.
Заключение
Колкото и да е важен въпросът за нова конституция или за нейната промяна, той е на второ място. На първо място стои въпросът за спазването на конституцията. Иначе казано, основните проблеми не са в конституцията, а в нейното нарушаване. Свидетели сме на многобройни противоконституционни законодателни текстове, особено през последните години. Противоконституционни са и предсрочните прекратявания от парламента на мандата на членовете на ВСС, както и на забраненото от конституцията повторно участие на членове в следващ състав на съвета. Това поставя под въпрос конституционната легитимност на самия ВСС и оттам – на неговите решения.
Какво да кажем за неработещите, „мъртви” текстове на основния ни закон. Например чл. 53 ал. 2: "Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително." Този конституционен текст е в перманентно нарушение от създаването му до ден днешен. Държавата ни се оказва безсилна да изпълни тази конституционна повеля. А нарушенията на конституцията от страна на държавата имат разрушителен, деморализиращ ефект.