Има ли македонски език?

Проф. Иван Харалампиев

Твърдението, че няма македонски език, трябва да бъде преценено внимателно от гледна точка на това, че всеки национален език има две основни форми на проява - устна и писмена. В този смисъл има македонски книжовен език като език на администрацията, образованието и културата на бившата югославска република Македония.

Началото на македонския книжовен език е поставено с едно решение на Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония (АСНОМ) от 2 август 1944 г. Този книжовен език има вече почти седемдесетгодишна история.

Известно е, че България беше първата държава, която призна държавата Македония и по този начин фактически призна и правото й да има свой държавен книжовен език.
Съвсем друг е въпросът, че в този случай става дума за книжовен език, в основата на който стоят особеностите на българските говори във Вардарска Македония. С други думи, на този съвременен македонски книжовен език исторически не съответства друг, различен от българския, говорим език. Няма сериозен учен, който да твърди аргументирано, че преди 1944 г. на Балканския полуостров е съществувал македонски (славянски) етнос и македонски (славянски) народностен език. Образно казано, съвременният македонски език е клонинг на българския, нещо като известната в близкото минало овца Доли.

В Македония бяха издадени всички материали около създаването на македонския книжовен език, издадени са и стенографските протоколи от заседанията на специална филологическа комисия, която от 27 ноември до 4 декември 1944 г. работи усилено за създаване на македонска азбука и македонски книжовен език. Материалите са много интересни - това е рядък случай, когато може да се посочи рождената дата на един книжовен език.

Съществуването на съвременен македонски книжовен език върху българска говорна основа днес може да се коментира по един или друг начин, но няма как да се промени. Трябва да признаем, че това състояние е резултат и от недалновидната политика на българските политици в миналото. Историческите факти са известни, но рядко се обсъждат. По-важно е днешните ни политици да внимават да не допуснат старите грешки. Защото в Гърция вече съществува "помашка" граматика, както и "помашко"-гръцки речник. В Сърбия се твърди, че в Западните покрайнини се говори "шопски", а не български език. Оттук до откъсването на нови части от българската езикова и географска територия крачката е много малка. А това е много, много опасно!

Когато става дума за подписване на междудържавни договори и други документи с Македония, аз като историк на българския език бих препоръчал формулата да бъде "на книжовните езици на Република България и на Република Македония". Защото приемем ли по-общото "македонски език", това означава, че се съгласяваме с очевидното изопачаване на историческата истина.

* Проф. Иван Харалампиев е д-р на филологическите науки, преподавател по история на българския език във Великотърновския университет.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 3

Сортирай по:

0
Представете си, че нашето Външно министерство вземе решение, на новите българчета от Р.Македония да им предоставя БГ паспортите официално, в Скопие, от БГ представител, в БГ Посолството, на който момент се поканят Македонските медии да отразят събитието! Знаете ли, че никой няма да си получи паспорта, а останалите няма да кандидатсвуват да нови такива! Ами сега?.......!

2
Където и да потърсиш работа, на всякъде искат чужд език. До сега си мислех, че и аз владея чужд език-Македонски, а те искат да ми отнемат този позитив в CV-то. Това е то! Кога му е вървяло на сиромаха. :)))

2
Zatova edinstvenoto spasenie e - nikakvi BG pasporti na makedoncite dokato ne vzemat diploma za BG ezik i dokato ne poloshat kletva che shte badat lojalni na Balgaria (tazi praktika se sreshta v mnogo strani). Balgaria ima koz v racete si zashtoto albancite atakuvat Makedonia i iskat da ja razcepjat na 2 kakto Kosovo. Taka che da izbirat - ili shte stavat albanci ili shte stavat balgari ( a pak ako iskat moshe i garci).

Добави коментар

Добави коментар

аватар

Тарикатски закон прецака референдума

В него е заложена играта “тука има – тука нема” Eдна тарикатска шашма в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт превърна опита за свикване на референдум в посмешище.

Стратегии за оцеляване

Не харчим ток и вода, за да има за идните поколения Mного се мрънка в тази държава. Били хората бедни, били безнадеждни. Не виждам причина за подобно черногледство.

73 на сто от младите у нас не работят

Близо половин милион българи до 24 години нито се трудят, нито учат след гимназия Младите българи на възраст от 15 до 24 г. са сред най-болните от мързел в Европа - 73% от тях не работят.

Ролята на омбудсман пасва на Манолова повече от тази на политик

Изглежда, България излиза от епохата на дълбоко окопани фронтове и навлиза в по-скоро тематични и контекстуални коалиции, които ще възникват по различни поводи Изборът на Мая Манолова за омбудсман

Искате ли електронен преврат?

Само този въпрос оцеля от триглавия референдум Възможен ли е в България електронен преврат? Да, ако някой ден се въведе гласуването по интернет. Това е единственият въпрос за референдума,

Е, как българите да не гледат към чуждото море?

Кой с пари е луд да стои в бетонната джунгла по родното крайбрежие Защо притокът на чужденци по българското море през това лято спадна с 24%? Да, една от причините са намалелите руски туристи.

Как да си изберем кмет – наръчник на потребителя

От блога на  вицепремиера Томислав Домчев „В България има двама души, от които зависи всичко – от кмета и от министър-председателя“. Реплика (вероятно с копнеж) на народен представител.

  • Да осъвременят всички учебници

    Образователният министър проф. Тодор Танев обяви, че още тази есен децата между първи и четвърти клас ще учат по нови учебници с осъвременено съдържание. Който познава мъките на българската образователна реформа, вероятно ще въздъхне с облекчение. Най-сетне! Първата копка е направена. Нищо, че законът за предучилищното и училищното образование още
  • Скок назад към катаджийския рекет

    Парите, дадени за камери, ще се върнат в бюджета като глоби, вместо да отидат в джоба на рушветчиите с униформа СКОК назад към катаджийския рекет на пътя е връщането на възможността пътните полицаи да спират при нарушение, без да е оборудвана колата им с камери. Факт е, че в разгара на лятото, когато има най-много убити в катастрофите,