Има ли македонски език?

Проф. Иван Харалампиев

Твърдението, че няма македонски език, трябва да бъде преценено внимателно от гледна точка на това, че всеки национален език има две основни форми на проява - устна и писмена. В този смисъл има македонски книжовен език като език на администрацията, образованието и културата на бившата югославска република Македония.

Началото на македонския книжовен език е поставено с едно решение на Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония (АСНОМ) от 2 август 1944 г. Този книжовен език има вече почти седемдесетгодишна история.

Известно е, че България беше първата държава, която призна държавата Македония и по този начин фактически призна и правото й да има свой държавен книжовен език.
Съвсем друг е въпросът, че в този случай става дума за книжовен език, в основата на който стоят особеностите на българските говори във Вардарска Македония. С други думи, на този съвременен македонски книжовен език исторически не съответства друг, различен от българския, говорим език. Няма сериозен учен, който да твърди аргументирано, че преди 1944 г. на Балканския полуостров е съществувал македонски (славянски) етнос и македонски (славянски) народностен език. Образно казано, съвременният македонски език е клонинг на българския, нещо като известната в близкото минало овца Доли.

В Македония бяха издадени всички материали около създаването на македонския книжовен език, издадени са и стенографските протоколи от заседанията на специална филологическа комисия, която от 27 ноември до 4 декември 1944 г. работи усилено за създаване на македонска азбука и македонски книжовен език. Материалите са много интересни - това е рядък случай, когато може да се посочи рождената дата на един книжовен език.

Съществуването на съвременен македонски книжовен език върху българска говорна основа днес може да се коментира по един или друг начин, но няма как да се промени. Трябва да признаем, че това състояние е резултат и от недалновидната политика на българските политици в миналото. Историческите факти са известни, но рядко се обсъждат. По-важно е днешните ни политици да внимават да не допуснат старите грешки. Защото в Гърция вече съществува "помашка" граматика, както и "помашко"-гръцки речник. В Сърбия се твърди, че в Западните покрайнини се говори "шопски", а не български език. Оттук до откъсването на нови части от българската езикова и географска територия крачката е много малка. А това е много, много опасно!

Когато става дума за подписване на междудържавни договори и други документи с Македония, аз като историк на българския език бих препоръчал формулата да бъде "на книжовните езици на Република България и на Република Македония". Защото приемем ли по-общото "македонски език", това означава, че се съгласяваме с очевидното изопачаване на историческата истина.

* Проф. Иван Харалампиев е д-р на филологическите науки, преподавател по история на българския език във Великотърновския университет.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 3

Сортирай по:

0
Представете си, че нашето Външно министерство вземе решение, на новите българчета от Р.Македония да им предоставя БГ паспортите официално, в Скопие, от БГ представител, в БГ Посолството, на който момент се поканят Македонските медии да отразят събитието! Знаете ли, че никой няма да си получи паспорта, а останалите няма да кандидатсвуват да нови такива! Ами сега?.......!

2
Където и да потърсиш работа, на всякъде искат чужд език. До сега си мислех, че и аз владея чужд език-Македонски, а те искат да ми отнемат този позитив в CV-то. Това е то! Кога му е вървяло на сиромаха. :)))

2
Zatova edinstvenoto spasenie e - nikakvi BG pasporti na makedoncite dokato ne vzemat diploma za BG ezik i dokato ne poloshat kletva che shte badat lojalni na Balgaria (tazi praktika se sreshta v mnogo strani). Balgaria ima koz v racete si zashtoto albancite atakuvat Makedonia i iskat da ja razcepjat na 2 kakto Kosovo. Taka che da izbirat - ili shte stavat albanci ili shte stavat balgari ( a pak ako iskat moshe i garci).

Добави коментар

Добави коментар

Отчуждени младежи и бедни възрастни - типичните негласуващи

Понеже не е много сигурно колко често отсега нататък ще имаме избори и дали политиците ще могат да се справят с все по-трудните политически конфигурации,

14 от 18 – защо да няма правителство?

За разлика от много нервни коментатори аз смятам, че политическата ситуация се развива съвсем нормално. В преговорите на ГЕРБ с евентуалните участници в коалиция има съгласие с две партии по 14 от

Подкрепата за ГЕРБ - подкрепа срещу власт?

Какво научихме досега от преговорите между ГЕРБ и другите парламентарни формации за съставяне на правителство? Прави впечатление, че вместо да представя програмата си и приоритетите си и да търси под

Четири варианта да избегнем нови избори

Изминалата седмица не донесе край на тревогите, които започнаха след изборите на 5 октомври. Пред политиците има толкова много варианти, че описанието им изглежда като хаотичен танц с безбройно коли

Силни институции, силна държава

Правилата са от основно значение за икономическия растеж, за сигурността и като цяло - за всичко добро за цивилизацията, което трябва да се осъществява в контекста на правилата. Това казва в интервю

Вижте класацията на най-продаваните книги тази седмица

                                                                                                                                                      

Проблемът е между реформаторите и патриотите

Не мисля, че преговорите между ГЕРБ и Реформаторския блок са спрели. Самият Бойко Борисов два часа по-късно заяви, че ще има втори тур, въпреки категоричността на силно изморените дами от преговорния

  • Само се правим на гостоприемни

    Българите обичат чужденците, ама не съвсем. Поне така е според поредната класация, която ни запраща на дъното. Изследователите дори търсят дълбоки политически аргументи в това явление като например силното влияние на националистически партии. Но ние и сами си знаем - само се правим на гостоприемни или в най-добрия случай сме гостоприемни по принцип
  • Горни Лом - тъжно начало с тъжен край

    ЩЕ СЕ наложи да върна времето малко назад, защото като всички приказки, драги читателю, и тази започва с класическото “Имало едно време...”. Късната есен на 1991 г., в софийския хотел “Шератон” върви двудневна дискретна, но за сметка на това добре охранявана международна конференция, посветена на българския военнопромишлен комплекс.