- Браво! Чудесна идея сте намислили! Покажете на младите хора какви хубави филми сме правили някога. Дерзайте, аз съм с вас!
Така в характерния си емоционален начин реагира Георги Калоянчев, когато го помолихме да коментира старта на издаването на дискове с 30 от най-обичаните български филми. Поради огромния интерес към тях продължихме с още 20.
Калоянчев ни каза тези насърчителни думи, без да знае, че участва в пет от филмите: "Под игото", "Любимец 13", "Специалист по всичко", "Невероятна история" и "Кит". Режисьорът Никола Рударов имал намерение да го снима в ролята на митичния наркобос Заека във филма си "Комбина", но в последния момент се спира на Вълчо Камарашев.
В "Под игото" Калата е още студент и се снима в масовите сцени и в епизодите с тлаката в Артъново, където Боримечката открадна за булка възлюблената си Стайка Чонина.
В "Любимец 13" е футболен рефер.
Свири свирепото дерби между отборите на "Витоша" от София и "Воля" (Пловдив). В един изключително напрегнат момент си гълта свирката. Задушава се опасно, но с помощта на играчите свирката е извадена и той продължава да ръководи мача със същата строгост.
Калоянчев игра шеф на пожарната команда в комедията "Невероятна история". Сцените с пожарникарите са най-смешните във филма. В тях има нещо от "Кийстоунските полицаи", "Полицейска академия" и "Полицаят от Сен Тропе" едновременно.
Докато пожарникарите атакуват будките за вестници и пощенските кутии, за да изземат опасния брой с изобличаващия фейлетон, пламва и изгаря самата пожарна. Но огнеборците са горди, защото успяват да спасят дежурния пожарникар.
"Ей, много отдавна беше това, бе!", възкликна тогава по телефона Георги Калоянчев, но тренираната му памет включи на бързи обороти и той започна да разказва за "веселите щуротии", докато снимат филма. Актьорите се надпреварват в импровизациите си, някои от най-смешните гегове се раждат на снимачната площадка. Така Калата измисля сцената, в която недоволните читатели на вестника разбиват заключената врата, използвайки главата на пожарникарския шеф като таран.
В "Специалист по всичко" е работникът щангист Спиро Киров и си партнира със своя приятел и съгражданин бургазлия Апостол Карамитев. Дискът с този филм се разпродаде като топъл хляб. Тогава поканихме в редакцията Гинка Станчева и Георги Калоянчев, получи се смешен разговор, но и с елементи на малко тъга по без време отишлия си Апостол Карамитев. Ето част от откровенията на Калата.
"Аз сега, като си гледам старите филми, ми става мъчно. Даже плача. Като си спомням какво съм бил, какво съм правил и като се гледам сега с бастуна, че едвам ходя, едва мърдам, мама му стара..."
"Едно време режисьорите не жалеха материал За филмите имаше много пари. Повечето режисьори използваха една хитра хватка.Питат го колко ще струва филмът. Милион и нещо, отвръща режисьорът. Повече от 450 хиляди лева не можем да ти дадем, казват от Кинематографията. Той мисли, мисли и накрая се съгласява - добре, ще го почна. Кара до средата, парите свършват и той вика: Не мога да го продължа. И те му дадат още..."
"Имаше един директор - Дончо Тодоров. С Гец се снимахме за първи път в "Утро над родината", още студенти бяхме. И гледам на Гецата дават 100 хиляди лева, а на мене - 80 хиляди, бяха старите пари още. Що така бе, бай Данчо? Ти кога си виждал 80 хиляди лева накуп, бе?!"
"Да правиш комедия, е много по-трудно, отколкото да играеш в трагедия или в драма. Защото винаги е по-сложно да разсмееш зрителите - и тогава, и сега. Смехът трудно се постига, докато да разплачеш някого, е много лесно..."
"Апостол Карамитев все гледаше какво ще направя аз. Щото е драматичен актьор, лиричен такъв... Много обичаше да се препъва и да пада. И в "Специалист по всичко" го направи няколко пъти. Но е голям актъор, прекрасно се работи с него, а има какво да се научи от него..."
"Когато снимахме "Димитровградци", жена ми Валя дойде на снимките в Димитровград с първия ни син Ивайло, който беше само на 6 месеца. Стои така в храсталака и гледа как в един епизод ние с Мария Русалиева се целуваме. Аз съм Щерю Барабата и тя трябва да ме превъзпита. Та, значи, целуваме се ние с Марийчето - веднъж, два пъти, три пъти... и не спирме. Единайсет дубъла на епизода направи режисьорът! Отивам при Валя, гледам - тя плаче. Защо бе, миличко? Ами единайсет пъти се целувате, може ли такова нещо? Ами то е на кино, Валя, утешавам я аз. После режисьорът взе първия дубъл за филма..."
"На Стефан Данаилов даваха най-много любовни роли. Той най-напред игра с мене в "Инспекторът и нощта", беше един хулиган Томи. Изрепчи ми се нещо, изкарах го навън и го тръшнах с хватка в едни кофи за боклук. От МВР ми я бяха показали хватката. Та Стефан от мен започна кариерата си - хубаво момче, младо,Ггоспод му дал и талант..."
"Гинчето (Гинка Станчева - б.а.) беше толкова хубава, че аз, курваринът, не смеех да се доближа до нея, мама му стара! Нямах смелост..."
Калата: Живков беше много недоволен от "Кит"
Велико преживяване е да гледаш филм с Калата. Особено пък "Кит", в който той играе главната роля, а историята около създаването на филма е интересна и забавна колкото и самият филм.
- Вие имахте ли неприятности около филма "Кит"?
- Аз нямах, но режисьорът и цялата киностудия браха бая ядове. Режисьорът Петър Василев много тежко понесе критиките и особено орязването на голяма част от филма.
- Вярно ли е, че с вашия герой Парушев се иронизира Тодор Живков?
- При едно посещение при Живков той ме попита какво снимам. Един филм, казва се "Кит", отвръщам. А, какъв е този кит? Ами хващат една хамсийка, започвам да му разказвам историята, и докато хамсийката дойде до брега, става кит. "Какви са тия фантасмагории, бе", намръщи се Живков и аз разбрах, че ще е недоволен от филма. И наистина, след като го пуснаха в едно-две кина, го спряха. И доста години въобще не се прожектираше. През това време още го рязаха и поправяха.
- А след като филмът излезе, коментирахте ли го пак с Тодор Живков?
- Не, повече не сме разговаряли за този филм. Виж, много срещи имахме със зрители, които страшно го харесваха. Големите партийци обаче му се мусеха: Каква е тази история, бе, може ли такава работа да се прави на филм, прекалявате бе, другари!...
Започват надписите на филма, имената на актьорите и създателите му са илюстрирани с различни по големина риби.
- Гледай, гледай, аз съм най-голямата - смее се Калоянчев. - А, виж как режисьорът си слага таралеж в гащите... Ей го Гришата Вачков. Много обичаше той да подвиква: Йеп, йеп, йеп.
Григор Вачков запява "Недей да плачеш, недей да страдаш..." и Калата веднага се включва: "Само ти, сърцеее, си ми приятел..."
- Много беше на мода тая песен. Виж го Гришата как си преправя гласа...
- Защо?
- За да е по-смешно. Ама виж как леко, фино го прави, с мярка. А сега се правят съвсем на идиоти. Ето и истински любовни сцени.
- За тях ли е точка 4 от писмото, което четете в началото на филма: "Вулгарната сцена в началническия кабинет да се съкрати!"?
- Да, да.
- Може би това ги е дразнело, защото тогава само портретът на Тодор Живков висеше по стените в началническите кабинети.
- Дразнело ги е, разбира се... А бай Тодор няма как да не го е подразнило, че от цаца става кит. Знаел е, че хората ще разберат за какво иде реч - как се преувеличават нещата у нас.
Почина и баджанакът му
На 78-годишна възраст вчера сутринта почина един от най-известните български баскетболисти Георги Кънев.
Той е женен за сестрата на Валя съпругата на Георги Калоянчев и се явява баджанак на големия актьор.
През по-голямата част от своята кариера Кънев носи екипа на "Локомотив" (София), а в националния отбор се превръща в звезда.
Кънев е неделима част от славния състав на България, който през 1957 година завоюва сребърните медали на европейското първенство. Шампионатът се провежда в София, а на финала нашите губят от СССР пред 40 000 зрители на Националния стадион "Васил Левски".
Погребението на легендата е в неделя от 12,30 часа на Централните софийски гробища. (24 часа)