Оправданият за заливане с киселина на Ана Заркова осакатил момче

Пламен Гетов - вляво, и Орлин Дотин в офиса на Европарламента в София СНИМКА: 24 Часа

ВИОЛЕТА СИМЕОНОВА*

Искам да ви разкажа една коледна история. И това не е спам или копи-пейст на стар или нечий текст. Аз в известен смисъл я гледам "на живо" с минимално участие.

В нея има много ужас, сълзи, нещастие, страдание. Има злодей, който може би сега все още е някъде из София, оставен на инстинктите си за болка, нараняване и отмъщение. Той самият апропо може би е бил жертва. Поне в началото.

В нея има и нещо много трогателно. Поради което реших да я разкажа публично.
В офиса, който оглавявам, винаги работят стажанти. Между 2-ма и 4-ма. Платени, неплатени, завършили, учещи в целия свят, понякога и в България. От две години през нас минаха и 4-ма стажанти по програма за хора с физически увреждания чрез пилотен проект, за който педантично кандидатстваме и засега успяваме всеки път.

Сега при нас като стажант по тази програма работи Пламен от Стара Загора, но всъщност от София, Луковит и пр.

Пламен е на 33 години и се движи с малка и много старомодна инвалидна количка, но се справя с компютрите по-добре от нея. Пламен е с един ампутиран крак, сколиоза на гърба и което е най-лошо - е параплегичен, т.е. е парализиран от кръста надолу.
Съдбата на Пламен е продукт на българското общество и на всичко емблематично за него.

Той не помни защо и по какви причини са ампутирали крака му. Бил е на 3 години и никога не е разбрал подробностите. Родителите му са го оставили приблизително по това време, изглежда, с обяснението да получи шансове за лечение, осиновяване и пр. (Бил е 5-то дете, родено с проблеми). До 11-годишен се е движел с протеза.

Пламен е загубил и другия си крак, командата над по-голямата част от тялото си след жесток удар в гърба, който вероятно е прекъснал нещо в гръбначния му стълб. След това се е влачил няколко месеца буквално по земята в детския дом в Луковит, в който е живеел, преди накрая да го изпратят на лечение и операция в Горна баня. Там всичко се е объркало още повече и той е останал без каквото да е чувство от кръста надолу.

Вероятно не съм много фин и деликатен човек, но след опознавателни месец-два разпитах Пламен в подробности и така измъкнах тази история. Той е завършил средно икономическо, още не висше (не са го приели в Старозагорския институт), макар и да мечтае за това, справя се с компютрите, работил е в регионалната здравна служба, наскоро се е оженил и с половинката си са успели да получат общинско жилище, с което сега мъчително се борят. Научил е за нашата програма и така се оказа на "Московска" 9, където пристига (нелесно) всяка сутрин.

"А ти спомняш ли си кой те ритна? Какво се случи с него?", попитах аз, без да подозирам къде ще ме отведе този въпрос.

Пламен помни. Знае кой е палачът му. Друго момче в дома в Луковит - самотно, озлобено, нещастно вероятно. Казва се Емил Мариев.

Същият Емил Мариев, който беше един от основните заподозрени, че заля с киселина колегата от "Труд" Ани Заркова преди някъде 15-ина години и която загуби едното си око, а вероятно и много потенциално щастливи години от живота си след ужасната атака на една спирка, близо до печатница.

Емил Мариев беше освободен по обвинението за Ани. Сложна история. Доколкото си спомням, той сам потърси своеобразен контакт с полицията, а при използването на СРС полицаите бяха чули потресаващ разговор в жилището с жена му, който потвърждаваше деянието му. Съдът обаче прие, че недъгът му (той страда от церебрална парализа, която е оставила лявата му ръка изкривена) доказва, че не може той да е залял Ани с киселината, и пр., и пр.

Тогава го защитаваше покойната Рени Цанова, която направи това дело един от своите мистериозни случаи. Много хора никога не можаха да си обяснят намесата на един от най-влиятелните български адвокати в полза на недъгавия Емил, който беше нещо като храненик на вестникарска разпространителска фирма. (Дори аз съм го виждала, в предишния си живот като журналист.)

Да се върнем на Пламен, моя стажант. Церебралната парализа на Мариев не му е пречила да малтретира децата в дома и да прекъсне с ритник гръбнака и в известен смисъл живота на Пламен, който дотогава се е движел почти нормално с протеза.
Никой никога не е предприел нищо в детския дом, когато се е случило "нещастието".

Не е имало разследване, наказание, каквото и да е последствие.

(Човек не може да не се запита какво ли щеше да стане, ако Емил беше възпрян, лекуван, санкциониран по какъвто и да е начин още тогава, преди 22 години. Може би никога нямаше да успее да стигне до Ани Заркова и лобната спирка.)

Нито Пламен, нито Ани Заркова, на която се обадих и разказах тази история (тя има право да научи първа, както и намерението да не я премълча), знаят какво става сега с Емил Мариев. Не желаят дори много да говорят за него, макар че осъзнават, че е пречупил живота им и ако е някъде из София, вероятно е опасен за други хора.

Ани Заркова ми каза друго нещо, което ме ужаси. Преди години е чувала, че след делата Мариев дори е станал нещо като сътрудник на полицията, харесали го в някакви служби. Няма представа дали това е актуално. (Но ако е, изпълва не само сънищата ни с кошмари.)

За щастие, това не е краят на моята коледна история.

Миналата седмица Пламен пътува на посещение на сесията на Европейския парламент в Страсбург. Подобно еднократно посещение е част от всяка стажантска програма, задължителен елемент от нея.

Вътрешно бях изтръпнала как ще се справи и какво ще излезе от това.

Пламен работи в една стая с друг стажант: високия и много мълчалив Орлин, който е завършил в престижния Институт за висши европейски науки в Страсбург специалност "Международни отношения". (Орлин е много кротко момче, чийто глас имах трудности да чуя първите 2-3 месеца от пребиваването му и което командвах като новобранец в казармата за всякакви файлове, писма, досиета, изпращане и получаване на брошури, материали и пр. Нищо гламурозно, особено като се има предвид блестящото му образование и 3 езика.)

Даже не съм и разбрала, но междувременно Орлин създал по-голямата част от организацията на пътуването с Пламен, абсолютно доброволно уредил да се настанят при сестра му (също студентка в Страсбург) и се заел с придружаването и донякъде обслужването на колегата си. Хванало ги е 7-часово чакане на летище не знам къде си, после се влачили до полунощ в Страсбург, все мъки. Аз ги видях в Страсбург след ден - в частта, когато Орлин отдавна буташе количката на Пламен из парламента и града и когато го носеше на ръце, когато това беше необходимо. (Защото и в приятелски настроената към хората с увреждания Европа понякога има неадаптирани места, като автобусите на Луфтханза например).

Никога не съм очаквала, че ще видя нещо толкова покъртително както гледката на това момче, което вдигаше Пламен на ръце и го носеше нагоре-надолу по стълби, слагаше го в количката, настаняваше в самолета, влачеше багажа му и пр.

Човек очаква подобни жестове от близък, роднина, придружител, "съучастник" в тази житейска драма. А Орлин просто е едно изключително образовано и блестящо във всяко отношение момче, което животът сблъска с подобна ситуация и той се оказа повече от подготвен за висотата.

Впрочем съдбата отново играе роля в тази история.

Аз разпитах и Орлин. Преди 2 години той е преживял тежка катастрофа в същия този Страсбург.

Бил изпочупен на много места и също известно време се е движел в количка,
подпомаган от баща си или сестра си. Явно е усвоил някои неповторими уроци тогава.
На мен той ми каза, че много се разбират с Пламен и че всъщност дори е научил някои неща от него. За компютрите, някои техни приложения, важните неща в живота, щастието и нещастието и други такива.

То и аз много научих. И от двамата. (Които иначе по принципни съображения продължавам да гоня като пехотинци да ми изпълняват задачите.) Аз пък си мисля, че така и аз им преподавам някои уроци.

Това е моята история, която ни най-малко не е коледна, нали?

 

* Виолета Симеонова-Станичич е шеф на Информационното бюро на Европейския парламент в България. "24 часа" публикува текста от личния профил във фейсбук.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 4

Сортирай по:

4
Много мила история. Тя трябва да се разказва на децата в училище. Направете репортаж за нея. Разпространете го сред децата. Пожелавам на Пламен и Орлин весели празници и много здраве и успехи.

56
Спасението на България е в хора като Орлин.Господи,смили се над нещастната ни страна и нека все повече у нас се завръщат деца като това момче.Дано Бог го закриля и му помага.Те са пречистващият ни озон.

134
Наистина, не е коледна история. Авторката умело преплита драмата с благородството и надеждата. И понеже живота е по-сложен, към тях се прибавя и престъпността. Престъпност, която в престъпната ни държава вместо наказание, получава поощрение. В една уредена държава, от такава история биха направили хубав филм, а у нас си е обикновено ежедневие. Не казвам нещо смайващо, а нищо ново. Все пак добре ще е, ако предложат Орлин, като номиниран при достойните българи.

156
Мога да кажа, че докато из България се намират такива добри и отзивчиви хора все си мисля, че ние един ден ще станем една прекрасна нация. Поклон и Браво !!!!!!!

Добави коментар

Добави коментар

ГЕРБ опита да намали осигуровки на богатите (Обзор)

Изненадващо предложение да бъде намален размерът на максималния осигурителен доход на 2400 лв. вместо предложените от правителството 2600 лв. направи в зала депутатът от ГЕРБ Делян Добрев.

Бойко Борисов: Ще накараме частните пенсионни фондове да излязат на светло

Ще направим сериозна проверка как се стопанисват тези пари, които са в частните пенсионни фондове. Това каза пред журналисти в парламента министър-председателят Бойко Борисов, предаде „Фокус“.

Янаки Стоилов: Днес се оформи конструкцията на реално управляващите страната – ГЕРБ и ДПС

Днес се оформи конструкцията на действително управляващите страната – ГЕРБ и ДПС, което има за своя политическа фасада четворната коалиция от знайните партии, които са включени в нея.

Борисов в Панорама: Никой не пипа парите на хората (Обновена)

Чух доста, буквално казано, лъжи - "национализация"? Никой не пипа парите на хората! Те си остават и само тяхната воля е важна дали да бъдат преместени от едно място на друго.

Борисов: Благодарение на ДПС приехме два закона, иначе щях да си подам оставката веднага

Искам да кажа на РБ, че Меглена Кунева и Радан Кънев бяха с мен два дни в Берлин. Ако са имали нещо да ми кажат, можеха да го направят там. Не им отива на колегите от останалите партии да ни пришиват

Премиерът Борисов: Ако има риск за коалицията, има риск за държавата

Ако има риск за коалицията, има риск за държавата. Седмици наред много неща не ми харесват, обаче стискам зъби, защото трябва да влязат пари в държавата.

Борисов дойде в парламента ядосан, реформаторите го вбесили за пенсиите

Статуси на хора от Реформаторския блок "пътят към ада" и "победа", публикувани във Фейсбук, ядосали сутринта премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Заради това той не настоял неговите депутати да