Синът на Андрей Луканов поведе шествие на татковците

RASVEDEN SAM. RODITELSKITE PRAVA SA NA MEN . VAPREKI TOVA MAIKATA NE PYSKA DASHERQ MI NITO EDIN PAT V DOMA MI. NIKOI NE E V SASTOQNIE DA SE SPRAVI S NEQ. YKRIVA SE OT SADEBEN ISPALNITEL TELEFONITE ISKLU4ENI XODQ V Y4ILISHE KADETO Y4I DA GO DIRQ GLEDAL SAM GO DORI I OT RASTOQNIE SASHOTO NE SNAM KAK SHE REAGIRA DA NE GO TRAVMIRAM.DORI SEGA E SAVELA DELO SA PROMQNA NA RODITELSKITE PRAVA VAPREKI I RESHENIETO NA VKS. LAGE 4E SAM.TORMOSIL DETETO 4E ISKALA DA RASGOVARQ S MEN NO NE ME OTKRIVA A TO4NO OBRATNOTO. SILNA E 4E GIVEE V SOFIQ S NEINIQT PATNIOR NA SEMEINI NA4ALA. DORI SA KOLEDA PODARAKA NE YSPQ DA POLY4I DASHERQ MI OT NEINITE LAGI . KOI SHE SE SPRAVI S TAKAVA MAIKA .TAKIVA NE SA SA PSIXOLOSI A SA PSIXIATRI.AKO SAMO EDNA E NAKASANA DOSEGA SAS GLOBI ILI PODOBNI NQMA DA POSTAPVAT PO TOSI NA4IN I DA TORMOSQT DEZATA.NQMAME SADEBNA SISTEMA .

трябва да има закон с който ако майката не дава бащата да не вижда детето,бащата да не плаща издръжка.

ДО Г-Н ТОТЮ МЛАДЕНОВ МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА КОПИЕ ДО Г-Н ИВАЙЛО ИВАНОВ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ КОПИЕ ДО Г-Н ДИМИТЪР АРНАУДОВ РЪКОВОДИТЕЛ КЪМ ИНСПЕКТОРАТ КЪМ АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ КОПИЕ ДО НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ БТВ ОТВОРЕНО ПИСМО от ЙОРДАН СТОЯНОВ ТОДОРОВ живущ: гр. София, жк. „Дианабад“ бл.32 вх.А ет.8 ап.23 Уважаеми Господин Министър, С молба за намеса се обръщам към Вас. Около две години имам нещастието да се занимавам с подчинените Ви институции, ОЗД по късно и с защитниците им АСП и ИАСП. Случаят ни започна по подадена жалба от Вероника Тодорова (родна майка на синът ми Николай), в която тя е описала клевети относно поведението ми към детето. При разговори със служителка на име Петя в ОЗД „Слатина“, че данните по жалбите не са действителни, многократно бях упрекнат за моето „арогантно поведение“. Опитвал съм се да разговарям със синът ми по повод отношенията ни, но се оказа, че той постепенно ставаше все по резервиран към мен след поредните срещи с него в ОЗД, тъй като беше поставен от страна на Петя в ситуация да избира между двамата си родители. Това започна да допринася за влошаване на отношенията ни със синът ми. Многократно се опитвах да обясня на Петя ситуацията пред, която е изправено детето. Обясних и как майка му се е държала с него и как е искала да се освободи от присъствието на Ники, изричайки пред него и мен думите, че не може да се оправя с него и иска той да напусне домът и аз да се грижа за него, също така как съжителят и е посягал на детето, а на него не му е приятно от тези факти. Многократно бях призоваван да ходя в ОЗД „Слатина“, което възпрепятстваше както мен така и работата ми. Търпейки всякакъв вид загуби от всички тези срещи аз се отзовавах. Започнаха и упреци от страна на служителката, че не се отзовавам на момента, в който тя ми се обаждаше. Започна се една хипотеза, че възпрепятствам работата им. Няколкократно получавах предложения от Петя за назначаването на психолог, който да се занимава с детето ми. По повод това, обясних и как майката на синът ми е водила детето многократно на психолог и винаги са казвали, че нищо му няма. Дори обясних, че когато той дойде да живее при мен майка му го беше изпратила на ПСИХИАТЪР (д-р Ментешев),от което детето почва да си въобразява, че е проблемно, поради което аз прекратих срещите му с психиатъра. Когато повдигнех въпроса за писмено мнение от психолог винаги се потулваше случая и наново се сипеха упреци, че не оказвам съдействие. Петя ми предложи и форма на психологическа подкрепа, в която трябва да участваме аз и майката на детето ми, но не можа да ми обясни какви са условията. В пореден разговор с нея по телефона ми даде телефонен номер на който да се обадя лично и да разбера какви са условията. След разговора, който проведох на този номер стана ясно, че това занятие съвпада с работното ми време и е в продължение от шест месеца. Отново се обадих на Петя и и обясних ситуацията детайлно, че това може да ми попречи на работата, а аз имам още едно дете и не мога да си правя експерименти да остана без работа. Тъй като започна да назрява проблем от страна на Петя, поисках протоколите от срещите да бъдат двустранни, да има копие и за мен. Това ми бе отказано. При срещи с нея и обяснявах за случай, в който синът ми, ми е споделял в присъствието на други хора, че съжителят на майката на синът ми, му е давал служебното си оръжие в негови ръце. Нейната реакция беше незаинтересована и ми обясни, че не я интересува какво работи съжителят на майката. Наложи се да представя писмена молба до ОДЗ „Слатина“ в която да изискам копия от протоколите тъй като забелязах, че те могат да бъдат поправяни, а именно добавян текст и задрасквано по тях. По повод молбата Петя ме извика при нея месец по-късно и в присъствието на нейна колежка в качеството на свидетел ме уведоми, че не може да ми бъдат дадени копия и няма да ми отговори писмено. Също така поради многократните настоятелства на Петя за психологическо изследване на синът ми и създалите се обстоятелства по повод писменото мнение се наложи аз да подам молба, за да мога да имам документ, че детето си е съвсем нормално. По тази молба бях изпратен с детето в ЦОП към ИСДП при психолог Ирина Заркова. Докато чаках за направлението направих среща с г-жа Михайлова директор на ОЗД“Слатина“ в присъствието на настоящата ми съпруга Лили Тодорова. Обяснихме и за създалите се неприятности по повод нейната служителка и пожелахме да бъде отстранена от нашия случай, тъй като има лично отношение срещу мен и е повлияна от майката на детето, като и е казала, че аз съм споменал за нея, че „има селски манталитет и мйека“, а и по думите на Петя и нейният модел на работа стана ясно, че трябва да се ходи със свидетели в ОЗД. Г-жа Михайлова ни каза, че ще ни отговори писмено и да не и упражняваме натиск, въпреки това да не е така и ако искаме смяна на служител да се обърнем към дирекцията. Тогава се наложи да напиша жалба до г-н Ивайло Иванов изпълнителен директор на АСП с копие до г-н Димитър Арнаудов ръководител към ИАСП, в която да опиша случая ни. Докато чаках отговор по жалбата започнахме изследването при психолог Ирина Заркова в ЦОП. Тя ме посрещна с думите „какво му е на детето“, отговорих, че нищо му няма и проблема е най-вече в нарушената комуникация между мен и майка му. Отговори ми, че детето е съвсем нормално развито, дори и повече спрямо неговата възраст. Когато споделих, че майка му го е пращала при психиатър на име Ментешев, тя се учуди и ме попита как е възможно това без направление от психолог. Попита ме защо съм пускал жалби и съм изисквал да сменят служителката по нашия случай. Обясних и за негативното отношение на Петя като и казах, че ни предстои дело на 18.10.2012г. и ако тя изготви доклад е възможно да заблуди съдът. Споделих и, че съм доволен от новата служителка и след срещата имам намерения да отида до АСП, за да пусна благодарствено писмо чрез г-н Ивайло Иванов до г-жа Росица Владимирова. В отговор на това г-жа Заркова ми каза, че аз не съм този, който трябва да пише благодарствени писма. Учудих се, замислих се върху думите й, въпреки това го пуснах, защото реших, че когато има нарушение се жалваме, а когато има добро деяние благодарим и поощряваме. На другия ден след делото ни в СГС на 18.10.2012г, се обадих на г-жа Заркова да и споделя притесненията си възникнали по време на заседанието, тя ми определи среща за 23.10.2012г.. Когато отидох при нея и споделих притесненията си тя ми отговори, че знае всичко за синът ми и не е нужно аз да и казвам. Попитах я дали е наясно, че детето започва да си разваля успеха и да лъже. Тя ми каза, че ако аз имам страхове може да ме насочи към нейни колеги и приключвала изследването на детето, тъй като нищо му няма и е затормозено от честите срещи с психолози. Това ме накара да съм сигурен в моята теория, че майката на синът ми с постоянното водене на детето по психолози ще го доведе до психическо разстройство, но и да се замисля, че постоянно съм дискриминиран по повод детето си и то именно от институциите, които закрилят детето, тъй като нито ми се даваше право да си кажа притесненията, нито те наблюдаваха обектите, които допринасят на субекта (детето) за поведението. В цялата тази история се оказа, че искат да ме изкарат мен ненормален и с фобии, защото се интересувам от детето си, прекъсна се по рано изследването на детето и до този момент не съм получил пак никакъв писмен отговор за психическото състояние на детето. От което става ясно, че подписаният ни договор за три месеца наблюдение, който е прекратен преждевременно и не е даден отговор, явно е именно само, за да се усвоят ваучерите, които се отпускат за тези цели. Тъй като съм се изправил пред институциите, които трябва да помогнат на детето, а не да пречат и никой не взе в предвид при майката какво се случва с детето и какво е състоянието на майката, въпреки информацията, която им подавах на всички дори за бойното оръжие. През това време получих отговор от АСП по жалбата ми, в който споменават “…установява, че Вие като родител на Вашето дете Николай сте консултиран, че липсата на диалог между родителите на децата ги поставя в ситуация на нарушаване на техния интерес. … С цел ефективността на предложената социална услуга на Вашето дете, считам, че би било добре на ползването на такава от Вас като негов родител. В тази връзка ОЗД към ДСП-Слатина е консултиран относно необходимостта Вие също да бъдете насочен за ползването на подходяща социална услуга, както е регламентирано в нормативната уредба по закрила на детето.“. Уведомяват ме също, че по делото ни е присъствал нов социален работник, явно наистина ме мислят за ненормален и въпреки че новият социален работник ме е видял и е посетил домът ни, а и аз съм присъствал по делото, те ме уведомяват сякаш ме е нямало, но не обръщат внимание на жизнено важните неща. Държа да спомена, че въпросният нов социален работник г-жа Росица Владимирова е първият работник към тази институция, която заинтересована от детето е обърнала максимално внимание и е проявила компетентност към момента, за което съм и благодарен. По делото бе приложен социален доклад от ОЗД“Оборище“ съставен от Петя Кралева- социален работник и подписан от Иван Иванов директор, в него те убеждават съдебните заседатели в това, че „Вероника Георгиева Велкова и Йордан Стоянов Тодоров сключват брак на 18.02.2012г., от брака на 11.08.1997г. се ражда детето Николай Йорданов Тодоров. Родителите се развеждат с влязло в сила на 18.12.1999г. решение №295/18.12.1999г.,постановено по гр.д. 208/1999г. на СРС, прекратил по реда на чл.100 от СК сключения между Йордан Стоянов Тодоров и Вероника Георгиева Тодорова брак поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие с утвърдено споразумение. По реда на чл.15, ал.1 от ЗЗД в съдебно заседание е бил изслушан тогава малолетният Николай, който заявил, че е прекарвал повече време с баща си и семейството което е създал, чувства се добре в тяхната среда, разбира се добре с приятелката на баща си, има самостоятелна стая. “. От този доклад се възмути синът ми, направихме колективна жалба с него и настоящата ми съпруга, тъй като освен този цитат има куп други лъжи. Адресирахме до АСП, ИАСП и до СРП. Понеже това пак доведе до семейни пререкания. Във въпросната жалба съществува точка в която е споменато, че Мариян Николов, който съжителства с майката на Ники му е предоставял оръжие. А именно -„Г-н Николов споделя, че чувства синът на съжителката си близък и винаги се е опитвал да му помага и да го насърчава да се развива. Заявява желание Николай да остане да живее при тях тъй като е дете на жената, която обича и тримата са едно семейство.“ – Синът ми е споделял с мен и съпругата ми , че г-н Николов го е замервал с вафли и играчки, удрял го е по вратът. Николай ни е разказвал случаи, в които Николов се е възползвал от служебното си положение, като полицай и при нарушения на пътя показвал служебната си карта и се измъквал безнаказано. При опит от моя страна за разговор с Николов по повод случките със служебната му карта се намеси майката на синът ми с думи с които потвърдиха, че това е факт “И ти на негово място щеше да се възползваш“. Ники ни сподели и случай в който Николов се прибрал със служебното оръжие без да има обезопасителни мерки за това, също така му го бил дал. Разговарях за случката с пистолета с майката на синът ми и я питах как така може да му дават оръжие в ръцете, а тя ми отговори, че няма нищо страшно пистолетът не бил зареден, което е потвърждение за разказания случай от Николай. Разказвал е и пред съпругата ми и други хора, как майка му го карала да си сваля очилата и го биела с чехли през лицето, също така понеже съжителят и бил гнуслив, а Николай имал хрема, майка му го изгонила извън домът само по фланелка. По тези факти съм сезирал МНО, ВОП, СДВР Антим 1, СРП и ОЗД р-н Слатина, нямаше никаква реакция, след което подадох и жалба до службата на Николов, където бях поканен и ме информираха, че ще му бъде направена проверка. (Й.Тодоров, Л.Тодорова) Тези неща са се случвали и съм ги разказвал както баща ми ги е описал. (Н.Тодоров). На 06.12.2012г. отидох до АСП и от вътрешните телефони избрах кабинета на г-н Ивайло Иванов, за да искам спешна среща, секретарката му ми каза, че това е невъзможно и аз я помолих за някой по заместване, който да ми обърне внимание, бях насочен към зам. директорката. Обадих се от личния си телефон и също ми вдигна секретарка, помолих за среща с зам. директорката и се идентифицирах, при което тя каза “ще ви върна обаждането“ до ден днешен чакам. В следствие на гореспоменатия цитат от социалния доклад и на още доста акценти в съдържанието на жалбата, както и копие от разпит пред МВР на Николай Тодоров от прокурорска преписка №37844/2011г.приложен към самата жалба. В който детето споделя за лъжите на майка си и как тя го принуждава и то да лъже. С видно пренебрежение към тези факти от страна на АСП. На 15.12.2012г. получих отговор от АСП, именно от зам. изпълнителният директор Янита Манолова, в който ме уверява, че всичко е наред, и че детето е информирано по отношение на правата си и т.н.т., но никъде не става ясно да са взели отношение по горе споменатите текстове. Към момента синът ми е пред изключване от училище НГПИ „Свети Лука“ за което училище имаше огромно желание и полагахме взаимни усилия с настоящата ми съпруга, за да го приемат там, въпреки физически и финансови перипетии. Поведението му прогресивно се влошава, действията му са ретроградни, и всичко това се случи за порядъка от два месеца откакто е при майка си, докато чакаме да излезе съдебно решение, за да продължат мъките за всички ни. На родителски среши майка му не се явява и е заявила на класната му, че няма пари за учебници. Искам да попитам, при създалите се обстоятелства ако синът ми попадне и в лоши среди, а и в наркомански, и стане късно да се сетят всички институции от къде възниква проблемът, какво ще правят хората, които се интересуват от него? Може би тогава ще говорим за детски съд, лоша семейна среда и ще изискваме най-голямото наказание за такъв престъпник, а къде е в цялата история социализирането и социалните институции? Вероятно тогава на доста от близките му хора наистина ще им е нужна не социална, но хуманитарна подкрепа, или ще бъдем като много от другите случаи, при които институциите са си свършили работата, но хората са недостойни? Господин Министър, знам и съм сигурен, че не сме единственият такъв и подобен случай, и именно заради това апелирам на Вашето внимание, защото доста деца са жертви на подобни ситуации. София С уважение: 18.12.2012г.

Kakvi sa tezi dolni,gadni i antichoveshki demokratichi uj evropeyski bulgarski zakoni ,koito zabranavat na bashta da si vidi sobstvenite si detsa ? Izglejda tezi zakoni sa prieti i glasuvani ot pederasi i prostitutki,koito nikoga ne sa bili bashti i mayki ! Zashto vav feodalna Bulgariya zakonite sa ne za zashtita na choveka , a sa protiv negovite choveshki prava !

Има доста случаи, в които майките на децета ни показват нехайство по отношение на гледането им. Едно дете не се гледа, като прасенце да е нахранено и облечено, в едно дете трябва да се изгражда и моделира подобаваща ценностна система и морал. Доста от майките захласнати да наказват бащитеи да ги сриват не обръщат внимение на това, в какво превръщат децата си, а после обвиняват пак бащите им, но това не може да бъде така, тъй като бащите не могат да се намесят по повод възпитание морал и етика. Така се получават конфликтните деца за съжаление на тях и родителите им. Ако правилата за едно дете са еднакви при бащата и майката то тогава детето може обективно да погледне на нещата от живота! После идват едни институции, които не гледат за детето а са повечето пъти солидарни с майката и кашата става невероятна и кой страда най-много? Това е действителната схема на никой ен му пука за децата ни а тук може да се вмъкне „Разделяй и владей“ за това са все пак институциите за да ни разделят изпокарват и т.н.т.. Както казва Фром-„ индустриалното общество е машина –отделни хора, винтчета. Когато едно винтче се счупи, то се изхвърля и се заменя с друго. От тук нататък се развива оценка за безпомощност и безнадежност.“ и още „За да се постигнат икон. Цели в обществото се формира прослойка наречена бюрокрация. Тя защитава постигането на целите и собственото си съществуване чрез създаването на специфични закони. Тези закони обаче не са насочени към развитието на социума или на отделната личност в границите на социума а търсят единствено осигуряване на средствата за постигане на икон.цели в индустриалното общество.“.

BG u r not alone, "a dad" is in the top 10 Christmas wishes this year

cialata rabota opira do pari. ako maikite poluchat dostatachno pari i vednaga razreshavat

Поради това, че българската съдебна система години наред не ми осигуряваше достъп до сънът ми Кристофър Александър Петров, на 1 март 2011 подадох молба за освобождаване от българско гражданство. (вижте молбата ми за освобождаване от гражданство http://hristopetrov.com/documents/Molba.pdf както и указа на вицепрезидента за освобождаване от гражданство http://hristopetrov.com/documents/ukaz.pdf ) Срещу мен беше наложена принудителна мярка да не напускам границите на Р България, според член 75 т. 4 на закона за българските документи за самоличност. ( този член беше отменен през юни 2011г от народното събрание) Според този член всеки български гражданин които пребивава в чужбина беше длъжен да осигури издръжката на детето си в БЪДЕЩЕ време. От мен се искаше да осигуря издръжката до навършване на пълнолетие на сина ми, поради това че живея постоянно в САЩ. (вижте становището на бившата ми съпруга http://hristopetrov.com/documents/StanovisteMila.pdf ) Тази абсурдна, антиконституционна и противоречаща на подписаните международни споразумения, забрана на българските съдебни власти помогна на бившата ми съпруга да успее да прекъсне връзките между мен и сина ми. Българските съдебни власти помогнаха на бившата ми съпруга да приложи в пълна сила „синдрома на родителско отчуждение”. (виж http://www.bgsever.info/br-05_2010/stranici/str-11.htm ) През юли 2012г дадох интервю по случая в „Часът на Милен Цветков” ( вижте интервюто https://www.youtube.com/watch?feature=player_detailpage&v=QII9HOpQIxY ) Христо Петров hlpetrov@hotmail.com