ТЕЛ АВИВ, СПЕЦИАЛНО ЗА "24 ЧАСА"
Споразумението за предоставяне на българска работна сила на Израел винаги ми е изглеждало безкрайно полезно. Според него 3500 български строители трябва да работят на израелски обекти за срок от 5 години.
От една страна, строителният бранш в България е в криза и много от представителите му са безработни. От друга - в Израел се строи активно и целогодишно и открай време има остър недостиг на работници. А и българите имат добър имидж в Израел - считат ги за трудолюбиви, дисциплинирани и безконфликтни.
750 българи вече заминаха съгласно споразумението, а бюрата по труда в цялата страна ударно събират кандидати за попълване на договорената квота. Всеки кандидат би трябвало да се чувства спокоен: две държави са сключили междуправителствено споразумение - двете държави ще са гаранти за спазването на договора, който работникът подписва. 20-страничният договор вдъхва доверие, а и Израел е единствената страна в света, която разполага и с омбудсман за чуждите граждани, пристигнали, за да работят.
Но картината, на която се натъкнах, ще ме преследва още много време - видях как изглежда караванното селище в Ришон ле Цион, в което живеят сто от българските работници. Двама от тях разказаха за работата, за бита, неудобствата и страховете си.
Станимир Стойчев е от Търговище, на 46 години, арматурист. "В България бях учител. Но съм завършил строителен техникум. Пристигнах с групата на 3 декември. Като кацнахме, работодателят ни доведе тук и ни успокои, че сме само временно - докато ни намерят по-подходящо място. Сега вече изобщо не се говори за преместване. Тук живеят по 4 души във всяка каравана. 100 българи и около 300 азиатци. Имаме тоалетна на около 50 метра. От 20-те душа, които също са далече, само два работят.
В една от караваните има оборудвана примитивна кухня, която е за целия лагер. Трябва да си готвим сами. Сутрин излизаме в 5 ч, закарват ни на обекта, който е в Ерусалим. Връщаме се в 18 ч вечерта. Нямаме къде да перем и простираме. Не можем да ползваме интернет. Има страшно много хлебарки. Селището е в близост до сметище и като е топло, се носи невъобразима смрад. Караваните са без отопление. Казаха ни, че през лятото може би ще имаме вентилатори.
Никой още не ни е казвал каква сума от заплатата ни ще се удържа, за да си платим престоя в този лагер. Вчера идваха имиграционните власти - разпитваха ни за условията на живот, за работата. Убеждават ни, че условията били нормални като за строителни работници. Обещаха, че ще настояват да ни докарат перални, което ни отнема надеждата, че ще ни преместят. Имаме проблеми и в работата. На изпита в израелското посолство в София изискването беше да говорим руски. Аз съм завършил руска филология. Сега на обекта няма нито един руски говорещ и имаме проблем с комуникацията. Тук от много неща не сме доволни, но не знаем на кого да се жалваме. Предполагам, че двете държави взаимно си прехвърлят отговорността за нас."
Диян Цветанов е от село Крън, на 44 години, кофражист. "Работил съм във военната индустрия. Бил съм и строител. Това не ми е първият гурбет. Работил съм и в Италия. Този път обаче се чувствам излъган. Когато подписвахме договора, ни обещаваха други неща. Трябваше да сме в апартамент, при нормални условия, а вижте къде ни докараха.
Азиатците, с които обитаваме това селище, пикаят между караваните. Не ми се мисли какви миризми ще се носят в най-големите жеги. Като безпризорни сме. Ситуацията е много унизителна.
Аз пристигнах на 17 декември и веднага започнах работа. Но тук има и такива, които още не са работили. Вече са свършили парите, с които са дошли, и е ясно, че ще гладуват. Сигурно липсва нормална организация на дейността, но аз не съм склонен да обвинявам израелската държава. Защото сигурно тук така постъпват със строителите. Мисля, че отговорността е на България. Аз съм български гражданин и държавата ми трябва да ме защити, както и да се пребори за обещаното ми по договора. Ето, наш колега е болен. Лежи в караваната и никой не го поглежда. Не знаем какво да го правим, къде да търсим лекар.
На обекта сме девет българи и дванайсет араби. Нямаме никакъв общ език. Нито една дума не си разбираме. Постоянно избухват конфликти. А и те ни се подиграват, унижават ни.
Разберете ме правилно - всички ние я искаме тази работа, затова сме дошли. Много от нас имат да изплащат кредити, ипотеки. Или са напуснали работа, за да заминат за Израел.
Надяваме се да ни осигурят това, което е обещано в договора. А не да ни казват, че който не е доволен, може да си наеме квартира другаде. Страшното е, че ако не бяхме направили онзи видеоклип за условията в лагера, излъчен по bTV, никой нямаше даже да попита какво се случва с нас".
Консул Катя Кирилова от българското посолство в Тел Авив първа е посетила лагера, констатирала е нарушенията и е уведомила отговорните органи. Посланик Юрий Щерк напусна в средата на декември. Новият български посланик още не е встъпил в длъжност.
След сигнала на bTV израелският посланик в София Шаул Камиса бързо замина за Тел Авив, за да разговаря с работодателите. Той се срещна и със социалния министър Тотю Младенов. Има обещание за съвместни групи, които да следят за изпълнението на договорите.
Може би в българското посолство в Израел ще има и аташе, което да отговаря за работниците, пристигнали по договор. Става дума не само за строителите, а и за гледачките на възрастни хора например.
Междуправителственото споразумение за обмен на работна сила може да има смисъл само ако договорът, който българите подписват, ги кара да се чувстват спокойни, сигурни и защитени. Така както се чувстват навсякъде по света (дори и без договор) израелските граждани.
Израел им обеща заплати дори да не са работили
ЛИЛЯНА ФИЛИПОВА
50-имата българи ще получат заплати за времето, в което не са работили заради лошите условия в лагера в Ришон Ле Цион край Тел Авив, съобщи посланикът на Израел у нас Шау л Камиса Раз. Планът е те да бъдат изведени оттам и преместени в солидни жилища до 18 януари.
Води се разследване срещу 15-те фирми, допуснали компрометиране на споразумението с България.
Част от българите ще сменят и работодателите си.
Има оплакване от български работници, злоупотребявали с алкохол и не спазвали работното време, каза посланикът.
Споразумението между България и Израел ще продължи да се изпълнява, тъй като е от огромен взаимен интерес. На 14 февруари ще отпътува нова група, а до края на годината още близо 1300 души, което 60% от квотата от 3500 души. В дългосрочен план се предвижда да се наемат още 3500 души. Затова от март започва широка разяснителна кампания сред кметовете и общинските власти.
На 5 февруари се събира смесеният комитет България-Израел. Ще бъде договорена по-стриктна процедура за реакции при жалби, каза Камелия Лозанова, шеф на Агенцията по заетостта. Предстоят и промени, свързани с документите за здравно осигуряване, както облекчения на визовия режим.
Според споразумението заплащането на строителите е 1800 долара месечно. Той се подписва за 1 г. с възможност за удължаване до 3,5 г.