В България нищо не е такова, каквото е. Да вземем референдума за Белене на 27 януари 2013 г., който не е за Белене. Всъщност лобито на Станишев го сърбеше да ни пита: „Искате ли руснаците да си направят на Белене електроцентрала?”, но депутатите на Бойко Борисов редактираха питането и сега въпросът към народа е: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”
Политици от различни енергийни лобита се напъват да обясняват как това допитване било компромис, колко опасно щяло да стане, ако оставят името на дунавския остров във въпроса, как застъпниците за референдума всъщност наброяват само електората на БСП, а ако българинът отговори отрицателно, ГЕРБ щял да се бетонира на власт вовеки...
Все неща, които нас въобще не ни интересуват.
Истината е, че в резултат от голямото надпяване в парламента, българинът ще решава задача, която никой досега не е решил.
Това е по-трудно и от теста на вселенския компютър в „Пътеводител на галактическия стопаджия”. От него поискаха да даде „отговора на Въпроса за Живота, Вселената и Всичко останало” и той каза „42”. Ние обаче имаме условие да оградим само „да” или „не”, а това прави референдума невъзможен. Просто защото нито един човек не може да си сложи ръка на сърцето и да гарантира хубаво ли е, или е лошо да строим нова АЕЦ, опасно ли е, или не, колко ще струва, кой ще я плаща и кой ще я строи, защо точно там и въобще как ще изглежда животът, ако се хванем на това хоро. Ето, на 8 януари т.г., българските сеизмолози нещо не отчетоха земетресение от 5,8 по Рихтер в Егейско море, което друсна и нас. Не че очакваме от тях да са надарени със свръхестествени способности и да предвиждат разместванията на земната кора, но как да кажем „да” на нова електроцентрала, след като заради трус в океана АЕЦ „Фокушима” щеше за малко да потопи Япония.
Напоследък тектоничната плоча под България нещо мърда, така че ако ще строим електроцентрала и ще треперим, нямаме колебания какво да оградим. А може би е обратното? Може би не сме внимавали в часовете по физика?
Нашият народ по принцип обича да дава акъл, но не харесва референдумите по простата причина, че досега в България те се провеждат единствено и само в услуга на политическата манипулация. Първото допитване е било на 19 ноември 1922 г. с цел да бъдат убити 22-ма души, бивши министри в правителствата, отговорни за загубването на две войни. На 8 септември 1946г. комунистите утвърждават властта си, провеждайки референдум с въпроса за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна Република България.
Днес дори да не излизаш от къщи и да нямаш телевизор ти е ясно, че положението е същото – резултатите от референдума ще бъдат използвани за налагането на
определено политическо и икономическо влияние.
Когато БСП и ДПС бяха на власт, ходеха широко усмихнати, защото се разбраха с руснаците да строят нова АЕЦ на остров Белене. Дойде ГЕРБ, разтури тази идилия и социалистите започнаха да натискат за референдум. Сегашните управляващи се надсмиват над това допитване, но в същото време то се оказва полезно за тях, защото ще бъде генерална репетиция за парламентарните избори – ще си мобилизират електората, ще преброят симпатизантите и ще имат време да стегнат редиците до големия вот. Но къде сме ние, българските граждани, в тази драма?
Каква ще бъде голямата поука? Обясняват ни, че в дългосрочен план сме щели да спечелим много евтина енергия от една нова АЕЦ. Ама чакайте, откъде да знаем, че в необозримото бъдеще няма да открият нов източник на енергия, който да обезсмисли въобще ядрената? Миналата година учените в Церн откриха х-бозона с андронния колайдер. Кой знае какво точно ще се пръкне от това откритие? Може би ще бъдем по-конкретни, ако референдумът беше: „Искате ли да изпробваме нови източници на енергия в България?”
В тази шизофренна ситуация идеята на СДС да се направи референдум за тютюнопушенето е повече от добра. Колкото и да е девалвирала тази партия и колкото и нищожни да са шансовете й да прокара каквото и да било, тя уцели горещата тема, защото по въпроса за цигарите абсолютно всички българи имат позиция, дори децата. Щяхме да регистрираме рекордна избирателна активност, ако ни питаха: „Да имат ли право пушачите на закрити помещения?”, защото това отприщва дебат за много по-дълбоки обществени конфликти от самия тютюн – липсата на толерантност и космополитно мислене, подценяването на едни пороци за сметка на други, толерирането на посредствените, вечната битка между града и селото, изконните балкански комплекси за малоценност и дълбоко вкорененото схващане, че всичко може да се постигне по втория начин. Кампанията за такъв референдум щеше да ни даде отговор на големия въпрос можем ли да живеем под един покрив или все още сме сбор от 9 славянски племена, прабългари и траки, събрани случайно преди известно време. Ето защо верният отговор на допитването за ядрената енергетика в България е само един – 42.