Васил Николов откри как солта става злато

Васил Николов показва една от съдинките с форма на птица, които излизат от халколитните ями за добив на сол.

Обширно поле без нито една гънка, оградено от откосите на Провадийското плато.

Този пейзаж са гледали и праисторическите фермери, които преди около 7400 г. се заселват в района. Те са преселници от Тракия, където вече от близо хилядолетие създават забележителна култура. Но са принудени да предприемат рисковано пътешествие на север заради жизненоважна суровина, която става фатално дефицитна. Нуждаят се от сол. И те, и животните, които отглеждат, трябва да я добавят към храната си, за да оцеляват. Според специалистите тогавашното население на Тракия се е нуждаело от поне 500 тона годишно включително и за добитъка. Притиснати от нуждата, хората започват целенасочено да търсят и разработват природни солни залежи.

Доскоро науката не разполагаше с данни къде и как в праисторически времена се е добивала сол на Балканите. Загадката постепенно се разбулва, откакто преди 4 г. археологът праисторик проф. д.и.н. Васил Николов от НАИМ на БАН започва разкопки на селищна могила в двора на солодобивното предприятие "Провадсол" АД. Занизват се интригуващи открития. (Заради тях, а и заради цялостната му научна работа и приноса му в развитието на българо-германските културни връзки наскоро германският президент Кьолер удостои Николов с Ордена за заслуги на ФРГ.)

Археологът смята, че вече знае какво се е случило преди 7000 г. край днешна Провадия и как солта се е превръщала в злато.

Земеделците скотовъди се установяват в района на днешна Провадия около 5400 г. пр.Хр. Археолозите откриват множество свидетелства за произхода на тези хора. Керамиката, която използват, е характерна за високата къснонеолитна култура от Тракия, означавана като "Караново III-IV". Тя е доказателство за принадлежността им към същата културна традиция.

Пришълците започват да добиват сол от извори, които избиват по ръбовете на подземно езеро с изключително солена вода. Образувало се е, защото дъждовете размиват повърхностния слой на огромен самороден къс каменна сол.

Изваряват разсола в големи паници с диаметър около половин метър. Този своеобразен амбалаж е изработван специално за получаване на сол - с тънки стени, за да не поема прекалено много топлина и изпаряването да е равномерно. Паниците са с еднаква големина - така след изпаряването на водата получената солна пита има стандартен размер и е готова "монета". За нуждите на солопроизводството типичната за неолита пещ бива променена - правят я много по-голяма и с по-дебели стени, за да поддържа постоянна висока температура. Разширяват входа, за да влизат големите паници, и отварят втори по-малък, който да създава тяга и да поддържа изпаряването. С едно зареждане на пещта успяват да произведат 25-26 кг сол, или към 10 тона годишно.

Цялото количество е за търговия

Собствените си нужди хората от солопроизводителната колония задоволяват от изворите. Не се отказват напълно и от земеделието и скотовъдството, с които са дълбоко свързани и които допълват препитанието им.

Васил Николов разказва: "Тепърва ще се изяснява какво са получавали в замяна на солта. Със сигурност са внасяли керамични изделия и предмети на престижа. Колонията е просперирала. Попаднахме на уникално свидетелство: двуетажно жилище, което е сложно и скъпо съоръжение и е рядкост за неолита. Горе са жилищните помещения, а на долното ниво е производствената зона с характерната за солното производство масивна пещ. До нея намерихме отлично запазен съд за пренасяне на разсола от изворите. В зърнохранилището пък открихме 4 сърпа от еленов рог - по-големи от обичайното идоста износени от употреба. Такава колективна находка също е изключение. Вероятно сърповете са прибрани върху житото след жътва. От една страна, за да им осигурява влагата, пречеща на рога да се разпадне, а от друга - като магия за плодородие.

Сърпът е предмет с мъжка фалическа символика, зърнохранилището пък символизира утроба. Според мисленето на тогавашните хора мястото на "мъжкото" е при "женското", защото само това съчетание върти природния цикъл, на него се основава редът в космоса. За неолитния човек всекидневното и религиозното не са отделени, а взаимно се проникват."

Солодобивната колония процъфтява и в следващата епоха. Археологът има категорични доказателства, че производството е продължило през средния и късния халколит (втората половина от V хил. пр.Хр.). Но вече по технология и в количества, които днес бихме определили като промишлени.

Екипът на "24 часа" видя следите от тази праисторическа индустрия при посещението си на обекта. Огромно поле, плътно застлано с едри късове от дебели керамични съдове, примесени със сол. Релеф на иначе равния като тепсия терен придават многобройни плитки хлътвания с неправилна овална форма. Сантиметър по сантиметър археолозите разчистват едно от тях, докато се очертава контурът на яма с диаметър около 10 м и дълбочина поне 1,6 м. Полегата рампа с няколко ниски стъпала води към нея. Стените са "тапицирани" с плътно подредени един върху друг дебели керамични късове. Току-що изпод земята е излязло едно цяло съоръжение за производство на сол по способа, прилаган през халколита.

Тогава разсолът е изпаряван не в пещи, а в големите ями, на чието дъно е разпалван огън. Наливали солената вода в дебелостенни съдове, прилични на огромни саксии с вместимост от 50-ина литра. Нареждали ги плътно един до друг. Когато огънят започвал да отслабва, захлупвали "казаните" с плоски капаци с дупка в средата. Така, без да спират изпаряването, качвали налягането, за да използват температурата на огъня най-икономично. За да извадят от съдовете късовете сол, разтрошавали съдовете. За древните те били просто амбалаж, който изхвърляли в изкопите от ваденето на глината за направата им. Затова сега археолозите откриват колосални количества керамика. През ръцете им минава всеки от стотиците хиляди фрагмента, за да бъде огледан и сортиран според това от коя част на съда е и за да се изучи технологията на направата. Изпод земята излизат и странни съдинки като чайник с форма на птица, чието предназначение още е неясно.

Производството се е разпростирало на поне 20 декара. С новата технология, чието КПД е много по-високо, отколкото през неолита, са добивани наистина големи количества сол. А в онази епоха тя е по-скъпа от злато. Богатството на солодобивната колония трябвало да се защитава. Затова селището, разпростирало се на огромната за онова време площ от 7 дка, било фортифицирано. Ограждали го дълбок ров и 3-метрова палисада с минимум два входа, свързани от широка централна улица. Входовете на палисадата били подсилени от каменни бастиони, изградени от огромни блокове. Според Николов това е най-голямото укрепено селище от този период, открито досега на територията на Североизточна България и Югоизточна Румъния, а "тази сложна отбранителна система от комплексен тип е най-ранната в Югоизточна Европа". Изградена е около 4600 г. пр.Хр.

Само 50-ина години по-късно обаче силен земен трус удря района и каменните кули рухват. Всъщност това е и най-ранното археологически констатирано земетресение на територията на Европа. Васил Николов цитира сеизмолога ст.н.с. Бойко Рангелов от Геофизичния институт на БАН, според когото епицентърът на е бил някъде до Каварна.

Земетръсът обаче не прогонва хората. Те продължават мащабното производство и много бързо възстановяват фортификацията на солодобивната колония. На мястото на падналите кули вдигат 2 нови Г-образни бастиона, за да подсилят входовете и да затворят пробойните в стената. "Очевидно са продължили да разполагат с икономическа мощ и да си поддържат селището въпреки катаклизмите", казва Николов.

След 50-80 г. обаче селището е ударено от втори трус, този път вероятно откъм Вранча. Но и това не е краят на историята. Солодобивният център продължава да процъфтява още около 350 г. - до края на петото хилядолетие пр.Хр.

Причина за гибелта му е климатът

"Настъпва засушаване, вероятно нивото на солените извори драстично спада. Засухът засяга най-силно южните степи на днешна Русия и Украйна и прогонва тамошното население от полуномади на юг. Започват стълкновения с местните обитатели, вероятно е атакувано и селището край Провадия. Жителите му постепенно губят поминъка си и вероятно с времето също се номадизират. И другите селища в района са изоставени. Така залязва високоразвитата халколитна цивилизация, чието величие се оглежда най-добре във Варненския некропол", смята Васил Николов.

 

Съкровищата от Варненския некропол “купени” с белите кристали

Според Васил Николов "интензивното солодобиване в обособен производствен комплекс е предпоставка и причина за богатството и на Варненския халколитен некропол", където е открито най-ранното обработено злато в света.

"Причината за натрупването на изключителното богатство на престижни предмети от злато, мед, кремък, рог, морски раковини и други оставаше загадка повече от 30 години, но според мен тя вече може да се смята за разрешена", заявява археологът. И обяснява:

"Солта е първата стратегическа суровина в историята на човечеството. Срещу нея можеш да получиш всичко. А във Варненския некропол луксът е изцяло вносен.

Има злато чак от Анатолия. Мед - от Старозагорско, но и от Странджа. Мидите спондилус са от Егея. Внасяно е от различни места. Не са били зависими само от един пазар на сол.

Хората от Варненския некропол и производителите на сол край Провадия са от една общност. Чудихме се как са транспортирали солта за износ и какви търговски пътища са използвали.

Според колеги учени - палеоботаници, палинолози и др., най-вероятно нивото на морето и на Провадийска река по онова време е било по-високо от днешното. По реката биха могли да стигат до морето, а оттам не е невъзможно с каботажно плаване да са развивали морска търговия.

Обществото, погребвало мъртвите си във Варненския некропол, е имало вътрешна йерархия, но не на основата на икономически и стопански принципи, а на базата на престижа. Мястото на човека не зависи от това какво има, а какво може, с какво се е отличил. В онази епоха богатството още няма икономически измерения, затова не се унаследява. Депонира се в гробовете. Жрецът е носителят на богатството "престиж", но то не му принадлежи завинаги. За да го заслужава, трябва периодично да минава през ценностно изпитание (като тракийските вождове по-късно). Така трябва да докаже, че може да продължи да бъде съпруг на Богинята майка и да осигурява благоденствието на общността.

При преминато ценностно изпитание се погребват старите му инсигнии, а той получава нови. Не случайно във Варненския некропол има символични гробове - умрял е не човекът, а статусът му. Този статус бива погребан. Затова има случай един и същи човек да има 3 гроба - два символични и един при физическата му смърт. В некропола наистина са открити скиптри като белег на власт. Явно по онова време (около 4200 г. пр.Хр.) отношенията не са били съвсем мирни и е било нужно централизирано управление."(24часа)

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 0

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

Роб Камерън: На масата сложих вина от цял свят, изпиха се само българските

Роб Камерън е новозеландски винен технолог и съосновател на INVIVO - една от най-успешните изби в Нова Зеландия. В България консултира една от водещите изби - "Вила Любимец" в качеството си на външен

Еквадорски индианец кръсти бебето си Цар Борис

Индианец от племето кечуа е кръстил сина си Борис, а го нарича Цар Борис. Херардо Боливар Анди е учител в родината си Еквадор. Той обаче има бурно минало, което е здраво свързано с Бъл

Йорданка Христова и Маричков пазят тоалети от 1967 година

Не хвърляйте с лека ръка стари дрехи, детски играчки и прашасали албуми, те разказват историята на едно минало. Макар че у повечето от нас подобна гледка би предизвикала замечтана, но тъжна усмивка

Краят на театралния сезон идва с премиери

Да разкажеш един живот с помощта на контрабас, е смахнато, но звучи благородно. Така го е направил екипът на Валентин Ганев, Пламен Марков и авторът Патрик Зюскинд в Народния театър.