Уникални немски танкове от Втората световна война живеят втори живот. Спасиха ги ентусиасти от Ямбол, начело с кмета Георги Славов и ветеринарния доктор Добромир Димитров. Самата реставрация бе извършена в ремонтната работилница на танковата бригада в Сливен.
Става дума за т.нар. танкове "Майбах", изкопани през зимата на 2007 г. от някогашната отбранителна линия "Крали Марко" по границата ни с Турция.
Заровените бронемашини бяха прибрани в Ямбол, след като изчезна "Царицата" - немски танк от типа "Щурмгешуц-III", за който се смята, че е личен подарък на Адолф Хитлер за царица Иоанна, съпруга на цар Борис Трети.
Всъщност "Майбах" е марката на двигателя, използван от почти всички модели немски бронетанкови машини - танковете "Панцер-IV" и "Панцер-V", "Пантер" и щурмовите оръдия "Ягдпанцер-IV" и "Щурмгешуц-III". В публичното пространство обаче те станаха известни като майбахи.
След скандала с "Царицата" познавачи откриха сред вкопаните танкове доста редки екземпляри. Чужди военни музеи и богати колекционери моментално потърсиха информация за може би единствения от този тип "Ягдпанцер" с амбразура за картечница за механик-водача, по-късно заварена, както и за вариант F на "Панцер-IV" или за хибрида на танк "Панцер-IV" с руско оръдие ЗИС-3.
Единствени в света са и двете катерни оръдия "Круп-Грюзон", купени за българската войска в първите години след Освобождението.
Идеята за музей в Ямбол възникнала между местни любители на военната техника, след като от Националния военноисторически музей отказали да вземат уникалните машини. Местният ветеринар Добромир Димитров се запалил по майбахите, след като археологът Христо Терзиев и съмишленикът му Константин Зайков започнали да се консултират с него за уточняване на модификациите на изкопаните машини. Добромир от малък изработвал и колекционирал модели на танкове и самолети от войната. Мечтаел да стане военен, но не му позволили заради миналото на дядо му - царски офицер от 29-и ямболски полк.
Без кмета Славов обаче работата едва ли щяла да потръгне. Именно той пратил молба до Министерството на отбраната да им помогнат в реставрацията на ръждясалите танкове. След като ги изкопали от позициите, немските машини били събрани в т.нар. Пионерни казарми в центъра на града. След 3-годишно чакане разрешението най-после дошло. В първите дни на януари 2011 г. военният министър Аню Ангелов подписал заповед в ремонтната работилница на танковата бригада в Сливен да започне работата по грохналите машини. Преди това Ангелов подарил за бъдещия музей 9 дка от казармите плюс 2 оръдия и няколко десетки леки оръжия като стара манлихера например.
От всичките 83 машини подбрахме едва 18 - 14 основни и 4 донора, разказва д-р Димитров. Навремето той с известно разочарование открил, че повечето танкове са в много окаяно състояние, а отвътре били тотално опоскани.
Мнозина си мислели, че след като почти до 2000 г. танкоогневите точки по границата са се водели едва ли не за действащи, всичко при тях е било в пълен комплект.
Нищо подобно! Така пропаднали и очакванията на някои "специалисти", които побързали да разтръбят, че тъпкани с пари западни колекционери ще се юрнат към България. Наистина по света има такива хора, готови да броят солидни суми, но само за машини, в които всичко е оригинално.
Започнали възстановяването от най-читавите, които се нуждаели от най-малко запасни части. Първо реанимирали прочутия ловец на танкове "Ягдпанцер" - веригите му били запазени, макар и скъсани при ваденето, свободно се движели основните и паразитните ролки. Трябвало да измислят само 3 капака за горните люкове и да присадят капак за моторното отделение.
От превърнатите в картечни огневи точки танкове например взели само ходовата част. Корпусите им не били годни, защото навремето им изрязали странични врати за войниците. От други машини пък взели само люкове и елементи от ходовата част. Така събрали 12 по-запазени машини:
- 1 "Ягдпанцер"
- 6 "Панцер-IV",от които само един е напълно комплектован
- 2 щурмови оръдия "Щурмгешуц"
- 1 катерно оръдие "Круп-Грюзон". Другото все още е доказателствен материал за Военната полиция
- 1 уникален купол от "Панцер-III" без оръдие
- 1 купол Т-34-76 модификация 1942 г. с оръдие - без корпус и ходова част.
За ремонта военното министерство отпуснало средно по 500 лв. за материали на
машина.
С тях почистили страхотната ръжда, налазила метала особено след изкопаването на машините от земята, и ги обработили със специален грунд.
Половината от парите за боята дойдоха от дарители, твърди д-р Димитров. Преди това обаче по стари снимки и други архивни материали уточнили оригиналния цвят на танковете - европейско жълто, което при стволовете на оръдията преминавало в тъмносиво.
Ямболската община отпуснала пари за т.нар. рифелована ламарина, от която изработили калниците на танковете. Дебелите листове са на едри ромбоидни пъпки, които спасяват от пързаляне.
По чертежи, които получили от най-големия руски танков музей край Кубинка, възстановили "сандъка на Ромел" и ауспусите на танковете. Сандъците били измислени от прочутия немски военачалник за съхраняване на резервни части и работни дрехи, закрепвали ги зад купола на танка. За ауспуси ямболци използвали газови бутилки за коли с пробити дъна, подарени от фирма за скрап.
Докато траял ремонтът, д-р Димитров отскачал до Сливен при всеки удобен повод. Разстоянието между двата града е само 30 км. Понякога използвал и обедната почивка, а тръгнел ли да носи проби за изследване - задължително се отбивал при танковете.
Стане ли дума за ремонтната работилница докторът специално държи да се отбележат заслугите на нейния шеф полк. Веселин Коев и на главния инженер Генчо Калев, както и на целия персонал. Коев наскоро минал в резерва.
Сега на дневен ред е откриването на музейната експозиция в Ямбол, смята Димитров. Според него нямало проблем това да стане тази година. Преди това обаче машините трябва да се зачислят на ямболци. Сега са собственост на МО. Явно хората, които им върнаха живота, ще са им най-добрият стопанин.
По неофициална информация, с която "24 часа" разполага, вече е постигната договореност с военното ведомство в близките месеци машините да се предадат директно на "Музея на бойната слава" в Ямбол.
НЯМА И СЛЕДА ОТ ИЗЧЕЗНАЛАТА "ЦАРИЦА"
През зимата на 2007 г. българската полиция арестува двама германци, опитали да изнесат през границата немски танк "Панцер-IV" - един от многото вкопани в отбранителната линия "Крали Марко" по границата с Турция. Заедно с Томас Гмайнер и Матеус Майер в ареста попада и майор Алексей Петров, заместник-командир на ямболското поделение 24200, което е отговаряло за охраната на ценните реликви. Според обвинението Петров е човекът, който е помагал на германците при кражбата. Повечето от машините отдавна са били снети от въоръжение и представлявали интерес само за колекционерите на антики.
Два месеца преди това обаче от района на Факия изчезва легендарната "Царица" - щурмово оръдие Sturmgeschutz III Ausf. G, произведено през 1943 г. За него се твърди, че е било личен подарък от Хитлер за царицата майка Йоанна, откъдето идва и името й. Смята се, че тя е била натоварена на камион и изнесена в Германия.
Немците и Петров били засечени при разкопаването на втори танк по същата схема. Военното контраразузнаване обаче получава сигнал за готвената кражба и на 13 декември Петров и германците са арестувани.
Ако не бе засечена кражбата, може би от танковете "Панцер" отдавна да не е останало нищо - за радост на колекционерите и на прекупвачите на скрап, смята Калоян Матев, оръжеен експерт, който от години изследва историята на старите немски танкове по българската граница.
И до ден-днешен от "Царицата" няма и следа. Слухът за препродажби за милиони в различни краища на света така и не се потвърдиха. Останаха само някои фотографии и свидетелствата на очевидци, че такъв танк наистина е имало. Никой обаче нито е виждал, нито е заснел най-ценното - митичната табелка с посвещението на Хитлер, която уж била закрепена от вътрешната страна на машината.
Седмица след залавянето двамата германци са пуснати под гаранция. Отнети са им задграничните паспорти и им е забранено да напускат страната. За последно били видени в ямболския хотел "Тунджа", където е трябвало да живеят, докато трае процесът.
Няколко дни по-късно те вече се разхождат из родния Утенхофен и дават интервюта за местни медии, в които обясняват как са успели да избягат пеша през границата с Гърция. До ден-днешен България не е поискала нито екстрадицията на Гмайнер и Майер, нито връщането на откраднатата машина. (24 часа)
Д-Р ДОБРОМИР ДИМИТРОВ: МЕЧТАТА МИ Е НЯКОЛКО МАШИНИ ДА ТРЪГНАТ
Сега, след като първите три ремонтирани танка вече са в Ямбол, мечтата ми е да пуснем поне една машина на собствен ход, издава д-р Добромир Димитров най-новата си идея.
Вече имали обещание от военния министър Аню Ангелов за един стар Т-34. Дано се намери, защото почти всички "тридесет и четворки" на армията отдавна били нарязани за скрап.
Другият замисъл на ентусиастите е на един от панцерите да се опитат да монтират двигател и скоростна кутия от българска бронемашина от типа МТЛБ.
Но за реализацията на тази идея им трябвали поне 20 000 лв. Парите са нужни най-вече за вериги, категоричен е докторът. Оригиналните едва ли ще издържат след повече от 50 г. в земята. Българска леярна искала за комплект вериги около 8 бона. От немската фирма "Круп" предлагали оригинален комплект, но за колосалните 20 000 евро.
Малцина знаят, че де факто на едно място в Ямбол са събрани 3 ремонтирани модификации на "Панцер-IV" - G, H и J, пояснява Димитров. Всъщност от някогашните отбранителни позиции край границата е изкопана и четвъртата модификации F, но за нея липсват резервни части.
Ако успеем да я стегнем, ще имаме единствената пълна серия "Панцер-IV" в света, се размечтава д-р Димитров. Почти всички чуждестранни музеи за военна техника имали само по един експонат от "Панцер-IV" с изключение на Абърдийн,САЩ, който също като нас разполагал с 3 модификации, и Самюр, Франция, където имало 2 модификации. Всъщност Абърдийн, САЩ, и Кубинка, Русия, са научно изследователски военни бази, които събират чужда бронетехника с цел изучаване. Така постепенно са събрали и музейните колекции. (24 часа)