Наш лазер, монтиран в медицинска техника, върши чудеса в дерматологията. Патентът е отпреди 15-ина години, приложението днес помага на стотици пациенти с кожни проблеми. Засега лазерът е внедрен у нас, в Австралия и поради огромния интерес започва неговото производство в Южна Корея.
Специалисти от азиатската държава бяха в България и посетиха БАН, за да се запознаят с научните изследвания върху лазера.
Бащата на изобретението е акад. Никола Съботинов, който беше 12 години заместник-председател и 4 години председател на БАН. В неговата лаборатория "Лазери с метални пари" в Института по физика на твърдото тяло при БАН преди години е създаден лазерът с при на меден бромид.
Неговият екип е създал нискотемпературен лазер. Наричаме го така, защото медният бромид - съединенението, което се състои от медни и бромни атоми, се изпарява само при 500 градуса, обяснява акад. Никола Съботинов. Сигурно градусите ще се сторят на широката аудитория страшно много, но съвсем не е така. В условията на газов разряд молекулата се разбива и се освобождават медни и бромни атоми. Преди лазера на акад. Съботинов същата работа вършел медният лазер, но медните атоми се изпаряват при 1500 градуса - едва тогава те започват да излъчват лазерна светлина.
Старият вариант е много труден за експлоатация. Сложно се поддържа температура от 1500 градуса. Необходима е вакуумна среда, в която се изпарява медта. Бавно влиза в режим на генерация. Използват се скъпи керамични тръби.
"Средата, в която се получава лазерът при нас, е газоразрядна тръба от кварцово стъкло. Дължината на тръбата в зависимост от конструкцията на лазера е между 50 сантиметра и 1 метър. От нея зависи мощността, при която лазерът ще излъчва (от няколко вата до 150 вата)", обяснява акад. Никола Съботинов. В стъклената тръба всъщност има два електрода, чрез които се подават мощни токови импулси и се осъществява газов разряд, подобен на неоновите лампи.
Новият вариант на медния лазер излъчва две лазерни линии, или казано по друг начин, две дължини на вълните. Едната е зелена и е с дължина 511 нанометра, а втората - 578 нанометра - жълта.
Лазерното лъчение е мощно. Понеже дължината на вълната е къса и във видимия диапазон, то може да се фокусира в много малка точица. Така може да се направи дупка в труднотопим материал от порядъка на няколко микрона. Лазерът е нещо
като много остър нож, който фокусира енергията и се използва за прецизна обработка на материали.
Друго приложение на лазера е лазерната навигация - по лазерния лъч може да се водят при кацане самолети, да е като фар в морето. Лазерът се използва в шоупрограми за различни светлинни ефекти.
Едно от най-важните приложения, които другите лазери трудно могат да правят, е в дерматологията. Всъщност точно там искат да внедрят южнокорейски учени разработения в България лазер. До този момент той се произвежда от българска и австралийска фирма.
Първото приложение в дерматологията е на зелената дължина на вълната. Тя
разбива всякакви пигментни образувания по кожата от естествен и изкуствен произход. Унищожава клетките, които съдържат пигментното вещество, и ликвидира луничките например. Ако смениш любимия пък и трябва да изчистиш татуировката, пак може да ти помогне лазерът. Лазерната светлина се абсорбира от пигментиращото вещество. Болка няма, става мигновено, без да се унищожават клетките наоколо.
Второто приложение е по отношение на жълтата дължина на вълната. Тя се поглъща от хемоглобина. "Затваря" изпъкнали кръвоносни съдове.
Като ги облъчиш с жълтата дължина на вълната, хемоглобинът я поглъща и те се "запечатват", престават да се снабдяват с кръв, без да се налага да играе скалпелът, обяснява акад. Съботинов. Останалият участък по кожата не поглъща тази светлина.
Акнето също се влияе от жълтата дължина на вълната. Заболяването се предизвиква от бактерии, които съдържат веществото протопорфилин. То много силно поглъща жълтата дължина на вълната и бактерията се загрява и унищожава. С 1-2 третирания от по 5 минути проблемът акне е решен завинаги.
Лекарят дозира с компютър мощността на лазера и дължината на вълната. Този апарат е на базата на изобретения в България лазер с при на меден бромид и специалистите от цял свят ни познават с него, споделя академикът. Той отново се почувствал горд, когато миналата година южнокорейци го потърсили за помощ при внедряването на лазера в тяхната индустрия.
В резултат на интерена пък южнокорейският посланик д-р Чън Би Хо реши, че е добре да се направи контакт между Корейския институт за наука и технологии и БАН. Двете страни подписаха договор за сътрудничество миналата година. Екипи от учени от двете организации ще работят по създаване на нови типове лазери, по изследвания на климатичните промени, биоразнообразието, нанонауките. В момента се проучват възможностите за организиране на българо-корейски научноизследователски институт към БАН.