Пораженията от различни видове оръжия се изпробват върху животни, но не върху пилешки бутчета, а на живи прасета. Онзи ден Сашо Диков по повод на нападението срещу Ахмед Доган изпробва газовия пистолет върху пилешко бутче и показа, че изстрелът би имал видими поражения.
Животните се използват като мишена за научни експерименти, тъй като само така военни хирурзи, криминалисти и други специалисти могат да съберат сведения за вида на раните, които различните оръжия биха предизвикали в човека, разказва д-р Светлин Николов, гръден хирург във ВМА. Той е от отделението по експериментална хирургия.
Основната задача на звеното е обучение и сертификация на кадри, както и специфични военномедицински и хирургични експерименти.
В дейността си отделението се ръководи от законодателството за ветеринарномедицинската дейност, Закона за защита на животните и наредбата за хуманно отношение към животните в експерименти, пояснява д-р Николов.
Експериментите се правят първо върху желатинови блокчета и имитатори на човешки тъкани, така че да не се предизвика страдание на живо същество.
Когато това обаче не е възможно, допуска се и използването на животни за научни експерименти. "Спазваме световните и европейските принципи. Съществува национална комисия за хуманно отношение към животните, използвани в експеримент, която разглежда заявление за всеки един научен експеримент, както за ВМА, така и за другите научни институти. Нейното разрешение важи 5 г.", обяснява д-р Николов.
В какво се състоят експериментите? В последните десетилетия живеем в свят на тероризъм и България не е застрахована от посегателства. Има всякакви боеприпаси и оръжия, с които не е особено трудно човек да се снабди.
А военната медицина и военната хирургия се занимават точно с това - обработка и лечение на огнестрелни рани. Лекарите във ВМА осъзнават, че трябва да са практически готови да се справят в реални ситуации. Затова изучават какви са раните, които различните огнестрелни оръжия и боеприпаси оставят.
За лекарите е важно да знаят точните поражения и възможните усложнения, за да не губят време в реална ситуация с истински ранени. Във ВМА има екип от лекари, посветили се на тази задача - сред тях са проф. Боримир Василев, доц. Венцеслав Мутафчийски и д-р Иванка Дръндарска.
В експерименталните проучвания са ангажирани много институции. Темата се предлага от военния хирург, после я обсъжда клиничен съвет. Утвърждава се на академичен съвет. Пише се докладна до министъра на отбраната, който я съгласува с експерти по технико-икономическата дейност. Планирането на експериментите се прави много отговорно и с ясно определена цел, посочи д-р Николов. От години лекарите работят съвместно с лабораторията на МВР. Криминалистите също трябва да познават оръжията и пораженията от тях.
Животните се използват, само ако е крайно необходимо. Световен стандарт е при огнестрелните рани това да става с прасета, защото имунологично са най-близо до човека.
В области на военната медицина като радиобиологията, радиационната защита и инфекциозните заболявания се използват и други сертифицирани опитни животни - плъхове и морски свинчета.
В световната оръжейна промишленост бронежилетките се изпитват върху имитатори на човешка тъкан по стандарт на НАТО. За тях се използват желатин и парафин, произвеждат се само на определени места.
След като организацията на експеримента мине през всички фази и институции, става снабдяването с животното.
То идва от лицензирани ферми - у нас тя е на Ветеринарно-медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора. Прасетата са от 30 до 50 кг. Има изискване последните 24 часа да не са хранени. До мястото на експеримента се превозват със специализиран транспорт. Има и още едно ключово изискване - животното не бива да е в стрес. Проф. Богдан Минков, декан на факултета по ветеринарна медицина към Лесотехническия университет, прилага анестезия.
Упоеното прасе се фиксира върху специална платформа на изпитателния полигон. Правят се маркировки за местата на прострелване. Самият експеримент обикновено включва прострелване в една и съща анатомична област например с едно и също оръжие, но с различни муниции или от различно разстояние.
При последния експеримент на ВМА са използвани например високоскоростни или нискоскоростни (дозвукови) патрони от заглушител. Това е изключително важно проучване, което няма аналог в световната военна хирургия, изтъква д-р Николов. Все повече престъпници и терористи използват оръжие със заглушител с цел изненада. "Повечето хора си мислят, че почти на всяко оръжие може да се сложи заглушител и да се използва така направо с него.
Това не е вярно, оръжието трябва да бъде снабдено със специални патрони за заглушителя - те са със снижена скорост и с по-голяма маса. Пораженията при тях са по-различни от обикновените, високоскоростни патрони. Проучвайки раните от заглушител, можем да преценим какъв обем хирургична дейност можем да окажем", поясни д-р Николов.
След това на блокчетата се прави срез, за да се види специфичният раневи профил - проследява се пътят на проектила през тъканите.
Става ясно, че те са различни при едно и също оръжие, ако веднъж е стреляно с нормален патрон, а друг път - със заглушител. Проучва се какъв е ефектът върху органи, които съдържат предимно въздух или течност, или когато куршумът мине през твърда преграда. Това променя спецификата на нараняванията.
В първия момент се вижда, че раната е 1-2 см широка, но се образува пулсираща кухина в зоната на временно молекулярно сътресение. Усложненията там може да настъпят между 24-ия и 48-ия час. До 72-ия час хирургът не бива да казва, че раната е само този сантиметър, който първо се вижда, защото зоната на увреждане може да е много по-голяма. Той трябва да направи хирургичната обработка така, че да очаква недостатъчност в околната тъкан, където е минал проектилът, пояснява хирургът.
Ето още един интересен извод: увредата в органите на гръдния кош е много по-голема, ако куршум пробие бронежилетката, отколкото, ако човекът е бил без нея. Тук се вземат предвид и вторичните увреждания, частиците кости, които също нараняват белия дроб и сърцето. Бронежилетките трябва да са наистина здрави, иначе пораженията в органите, които съдържат предимно въздух или течност, са много по-големи, обобщава д-р Николов. Движението на куршума в такива органи е по-различно, отколкото в тъкани, които са с намалено съдържание на течност - мускулната например.
Д-р Светлин Николов от ВМА: Промениха наредба за стоп патроните след експеримент
- Д-р Николов, може ли газов пистолет да убие, както бе нападението над Ахмед Доган?
- Газовият пистолет не може да убие човек дори ако е на сантиметри от главата. Видях по телевизията експеримент с пилешко бутче, при което костите бяха натрошени.
Структурата на кожата, костите при човека са съвсем различни. От близко разстояние - под една дължина от цевта, газовият пистолет може да предизвика еритема, повърхностни кожни лезии, тоест изгаряне от първа степен. Това не е истинско огнестрелно нараняване. Ако попадне в око, ухо или лигавици, нарушенията може да бъдат по-големи.
- Може ли да се каже, че в България експериментите по идея на военни хирурзи са на световно ниво?
- Бях на мисия в Афганистан в края на 2011 - началото на 2012 г. Там всяка събота имаше лекция по актуална военномедицинска тематика. Когато споделихме с шефа на американските военни хирурзи за нашите експерименти и изводи, той беше много заинтересован и настоя да направим презентация.
Интересът беше много голям. Това накара американците да влязат в контакт с нас след това и в момента се прави проучване за евентуално съвместна научноекспериментална дейност за раневата балистика и терминалната балистика.
Казано с прости думи - проучват се вида на раните от различни патрони и оръжия, както и промяната им във времето. Това ме кара да мисля, че ако говорим за военна наука в България, тя е предимно военномедицинска и военнохирургическа. От нашите експерименти се възползват и други медицински специалности и различни институции.
19 инцидента с газов пищов за 5 г., няма убит
За последните пет години има около 19 случая на изстрел с газово оръжие близо до тялото на човек. Няма смъртен случай, както и сериозни увреждания, а само едно нараняване на окото, защото изстрелът е бил от много близо, обясни вътрешният министър Цветан Цветанов вчера.
Той определи като смехотворни и несериозни експериментите, направени от журналисти с газов пистолет и пилешко бутче, при които изстрелите разкъсали месото и счупили костта.
"Това, което се прави като аналогия със замразено пилешко месо, е толкова несериозно, дори смехотворно", заяви Цветанов. Той допълни, че ако това бе толкова лесно, нямаше да има изобщо експерти, които да правят своите заключения на базата на редица анализи, стандарти и проучвания.
"Когато влиза на въоръжение дадено оръжие, стоп патрон или бронежилетка, на тях винаги им се правят тестове, за да не се застраши животът на човека и да има адекватно противодействие", обясни Цветанов, като посочи, че при експериментите се използвали животни, но отказа да каже какви.
За подобни цели най-често се използва прасе, а понякога и овца, коментираха експерти пред "24 часа".
Цветанов допълни още, че при случая с Октай Енимехмедов са били назначени експертизи, представени от директора на СДВР старши комисар Валери Йорданов. Според тях с газово оръжие и с подобни боеприпаси не може да се извърши убийство, а само да се нарани повърхностно човек.