Имало едно време едно малко момиченце. От прозореца на своя дом в сърцето на София би могло да види импозантната сграда на Националната банка и Царския дворец... Но не му се случило, защото още нямало две годинки, когато на 13 октомври 1949 г. родителите му, и то само с дрехите на гърба им, били изселени край Червен бряг. Един от първите му спомени са ледените висулки в малката стаичка, в която успели да се приютят, крехката топлинка, подклаждана от съчки, и предаността на едно куче. Спи се на пода - само момиченцето има лукса да ползва спален чувал от агнешка кожа, масата е обърнат сандък, покривката - брой на в. "Работническо дело"...
Така започва приказката на Теофана Аладжова, бъдеща принцеса Фон Саксен, неуморна и щедра дарителка, която днес си тръгва от България, след като лично придружи и доставила 52-ия 40-тонен ТИР с дарения за болници.
Бащата на Фани, както всички я наричат, е банкерът д-р Петър Аладжов - човек с безупречна честност. Затова е назначен за върховен комисар по време на Втората световна война - той гарантира справедливото разпределение на продоволствията и оцеляването на хората. Дори Народният съд е принуден да признае, че не се е облагодетелствал и с лев. И да го пусне. Но е изселен заедно със семейството си. Години по-късно той пише в мемоарната си книга: "Преживях четири войни, две от които световни, получих своя дял горчилка от комунизма, накрая дочаках - макар и в чужбина - мъчителното завръщане на демокрацията в България. Над 40 г. живея в Германия, но винаги съм се чувствал българин."
Сем. Аладжови се озовава в с. Церово. Без пари, без покрив, без документи.
Но не се предава. На пазара няма сапун, липсват дезинфектанти. Опитният търговец и банкер и неговата съпруга организират производството на... белина от английски химически бомби. Дотогава тази дума не съществува, но той я пригажда през немски до разбираем за пазара търговски термин. Разтворът разреждали с вода от реката и затова се шегували, че търгуват с вода. Основават първата кооперация. Дават поминък на цялото село. И до ден днешен най-добрата приятелка на Теофана - жената, която се грижи за бизнес делата й в България, е едно момиченце, с което заедно израстват в селото.
След няколко години новата българска държава осъзнава, че връзките й със западните пазари са жизненоважни. И някой си спомня за големия специалист д-р Аладжов. Той получава възможност да пътува, да търси начин да възстанови прекъснатите контакти, и то с най-висша партийна благословия. Но в един момент остава между "двата бряга" - няма документ за пребиваване в Западна Германия, а пък българският му паспорт не е подновен. Следват 6 мъчителни години за разделеното семейство. Съпругата му Екатерина, заедно с децата им Фани и Петър са преместени - този път в добричкото с. Хитово (по-късно Катя ще изчисли, че са се местили 13 пъти). Тя работи на полето с кооператорките, за да изхрани децата си - бере зелен фасул и царевица, но и помага на местните хора с юридическото си образование и голямата си аптека. Но краят на това тегло свършва.
През 1962 г. с помощта на солидна международна подкрепа, немалко пари и връзки
д-р Аладжов успява да се събере с Фани, Петър и любимата Катя. Следват успешни и спокойни години заедно в Германия, където децата получават отлично образование. Фани благодарение на своята упоритост дори прескача една година в немското училище. Момичето е лудо и младо, учи в Мюнхенския университет право и икономика, после решава да опита английска филология, а защо не и история на изкуството. "Основа с колеги студенти фирмичка за реклама на вносни стоки. Къщата ни бе непрекъснато окупирана от студентски компании. Ски, тенис, коли, лодки - всичко мина през родителските ни глави", спомня си д-р Аладжов. Накрая той тропва с крак: "Давам ти срок да завършиш и ще те направя главен директор в моята компания!" А д-р Аладжов е смятан за един от бащите на немското икономическо чудо. Фани се справя. Става негова дясна ръка. Заедно изнасят не дреболии, а цели заводи. Първи пробиват в Китай, защото проницателността на д-р Аладжов му подсказва, че там е големият "тигър".
"Бях бременна с първото си дете, спомня си принцеса Фон Саксен. - Но трябваше да замина за Китай, където предстоеше да сключим голяма сделка за внос. "Ти си моят войник", казваше баща ми и аз заминах. Бяхме първата фирма, която внесе китайски стоки в Европа. Договорих копия на антични мебели, злато, порцелан, коприна, сребро, но голямото ми откритие бяха фантастичните изкуствени цветя, които никой дотогава в Европа не познаваше. Цената? Изгубих първото си дете в Шанхай. Пренесох майчинството в жертва на кариерата. А бях стигнала върха. Казах си - стига си била войник, стига битки, бъди съпруга и майка. Имай свои мечти, а не амбиции. Но съдбата не изпълнява така лесно желанията..."
Фани е красива и чаровна, с успешна кариера, открита и непосредствена, с ослепителна и обезоръжаваща усмивка. Какво повече му трябва на един принц, макар и на несъществуващата държава Саксония? Тя и Рудигер фон Саксен се срещат на кафе при приятели. До края на деня са сгодени. "Нанесе се в моята къща и повече не излезе", шегува се тя. А той иска да й признае своята тайна. "Боже, вероятно има извънбрачно дете", минава й през ума. Истината се оказва съвсем друга. Принц Рудигер й казва: "Фани, ти ще се омъжиш не само за мен, а и за историята на една държава." Любопитно съвпадение е, че в рода му има още една Теофана! Самата Фани е кръстена на светицата покровителка на Кострома, Русия, от където е родом прадядо й. В семейство Фон Саксен Теофана е византийската принцеса, която се омъжва за Ото II и по нейно време Саксонската династия достига върха си. В продължение на 4 генерации държи короната. Самата владетелка с византийска дипломация и без войни обединява европейските страни.
"Не е лесно да има такава блестяща личност в миналото на фамилията. Нейното дело е пример, но и голямо задължение", казна Теофана. Във времето, когато саксонците все повече се връщат към корените и към историята си, се налага да поеме отговорни "придворни" задължения като тяхна принцеса. "Понякога се чувствам не като свободен човек, а като държавна собственост", шегува се тя, когато я канят да стане почетен член на стрелково дружество или патрон на ловен клуб.
Бизнесдамата с твърда ръка, която не се бои от тежки преговори с шейхове и японски бизнесмени, има голяма лична драма. След като губи първото си дете, 7 години не може да има други. Отчаянието й е огромно. Тогава един монах я посъветвал да направи черква. С цялото си сърце се хваща за тази идея и в една стая в двореца, в който живеят, прави първата православна черква в Западна Европа. Прокобата пада! Един след друг се раждат Максимиан-Емануел, Мария-Луиза, Мария-Елена, Франц-Фердинанд - вече отраснали, изучени и поели по своя път. Дори вече са я направили баба. Майка им ги държи далеч от страстите, които се вихрят в рода - кой евентуално и хипотетично сред братовчедите би бил истинският наследник на престола на Саксония. "Този спор за короната на една несъществуваща държава е като дупка в морето. Дано се вразумят", отсича здраво стъпилата на земята бизнесдама.
Винаги е работила здраво, за да може с едната ръка да печели, а с другата да дава. Под формата на доставки за болници - оборудване, бельо, апаратура, досега е дарила над 5 млн. евро на България. Първоначално била доверчива, но когато изчезнал един вагон мляко на прах, хванала нещата изкъсо. Праща тира с даренията, тя самата взема самолета и го чака пред съответната болница. Лично наблюдава разтоварването и приемането, дори се научила да кара мотокар, за да помага.
Двамата с баща си преди години даряват пари за паметник на Стамболов във В. Търново. Не ги поканили на откриването... "Какво му трябва на дарителя? Една блага дума, едно благодаря, но често и това не се чува", с известна горчивина казва принцеса Фон Саксен. Което не й пречи да подготвя вече 53-ия 40-тонен ТИР за България. И приказката, която започнахме, може би трябва да свърши не в минало време, а така: "Днес има една щедра принцеса, която обича България."
А къде е "яли, пили и се веселили", ще попита някой. Втория си брак - с граф Ханс Херман фон Катте - инженер по професия, Теофана сключва във Велико Търново, а съпругът й приема православието. Тогава със сигурност са се веселили.