Малко над 20% участваха в провелия се в неделя национален референдум по данни от проучването екзитпол на агенция "Алфа рисърч". Въпросът "Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?" получи отговор "да" от близо 61% сред гласувалите. В абсолютни числа това най-вероятно ще са около или малко над 850 000 гласа, а като цяло в референдума ще са участвали около 1 400 000 души. Тези числа правят резултата от неделя най-ниския от всички досегашни гласувания на национално ниво, независимо за какъв тип избори става въпрос.
Рекорда по пасивност до момента държаха изборите за евродепутати от 2007 г., където участието бе малко над 1 900 хил. души. Макар и на пръв поглед категорична (в процентно изражение), подкрепата за изграждането на нова централа остава ниска в абсолютни стойности, но и доста "неравномерно" разпределена на различните демографски групи.
Първо, прави впечатление, че основно са излезли да гласуват привърженици на нов ядрен проект, докато противниците му по-скоро са "бойкотирали" референдума, или поне не са счели за нужно да участват в него. Както показват данните от интервютата в екзитпола на "Алфа рисърч", преобладаващата част от гласувалите са не просто за нов проект, а подкрепят преимуществено проекта "Белене" (55% от участвалите в референдума); 20% подкрепят "нови реактори в "Козлодуй", а 25% са категорично против изграждането на каквито и да било нови ядрени мощности. Така делът на категоричните противници сред гласувалите вчера пада до една четвърт, което означава, че част от привържениците на някой от двата потенциални варианта ("Козлодуй" и "Белене") вчера са гласували с "не".
Обяснения на тази тенденция можем да открием в логиката на партийния вот. По данните на екзитпола всеки четвърти (24%) гласувал е "искал да подкрепи позицията на ГЕРБ". В тази група две трети от са гласували с "не". Така всеки втори глас "против" на референдума е бил на симпатизант на ГЕРБ (чиято официална позиция е по-скоро подкрепа на строеж на нови ядрени мощности в "Козлодуй").
Почти една десета от гласовете против идват от привърженици на Синята коалиция, но близо три пъти повече са от хора, които с вота си не са "подкрепяли ничия партийна позиция", а са изразили личното си мнение.
Тези числа навеждат на извода, че в референдума не просто са взели участие преимуществено привърженици на "проекта "Белене", но така също - че самият референдум се приема от участвалите повече като питане за или против въпросния проект. Ето защо част от хората, които са за развитие на нови мощности, в крайна сметка вчера са гласували с "против".
Далеч по-ясна (от разпределението на партийния вот) обаче е картината на вота по демографски групи.
Най-категорично с "да" вчера са гласували онази част от хората в страната, които са и в най-неблагоприятно икономическо и социално положение, иначе казано
- хората, доведени до най-голямо отчаяние.
Така например подкрепата за нов ядрен проект достига 72% при хората над 60 години, докато при най-младите (под 30 години) "да" и "не" са изравнени.
Друг своеобразен пик от подкрепа за нови ядрени проекти виждаме сред жителите на селата - 70%, и малките градове - 64%. По-значима е подкрепата за тях и при хората с основно и по-ниско образование - 72%.
В крайна сметка данните от екзитпола на "Алфа рисърч" налагат извода, че референдумът е мобилизирал за вот в полза на проекта "Белене" доведени до отчаяние негови привърженици.
СТАНИСЛАВ СТОЯНОВ, "Алфа рисърч"