С акад. ГЕОРГИ МАРКОВ разговаря Мила Гешакова
- Акад. Марков, изненада ли ви, че премиерът избра за министър на образованието председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров, който е оглавявал и инициативния комитет за референдум в подкрепа на АЕЦ "Белене"?
- Не. Защото 12 г. преди да се появи въпросът за "Белене", ние с акад. Воденичаров основахме комитет в защита на АЕЦ "Козлодуй". Той е учен технократ, мениджър и е рядко изключение. И аз съм учен, но нямам тези качества. Освен че ще е добър председател на БАН, си мисля, че може да помогне и за развитието на образованието и науката в България. Радвам се, че премиерът го е оценил и че е преодолял това проклятие на Дянков за т.нар. "феодални старци" преди 3,5 г.
- Социолог изтълкува избора му като "широко протегната ръка за помирение с учените" и като "мост към БСП". Вашата версия каква е?
- Споделям само първата част от казаното - че това е ръка, протегната към БАН, една научна институция, която е учредена през 1869 г. още преди възстановяването на българската държава. През всичките тези години нашата академия е свързана с българската държава и изборът на Борисов е стъпка във вярна посока. Учените могат да бъдат в помощ и на политиците, и на държавниците. Акад. Воденичаров не е свързан с БСП. И произходът му не предразполага към БСП. Той е безпартиен като мен. Свързан е с атомната енергетика, самите негови проекти - на Института по металознание, са свързани с ядрената енергетика и е разбираемо, че той е за нейното развитие.
- Кажете други примери от българската история, когато председател на БАН влиза в изпълнителната власт?
- Най-яркият пример е с акад. проф. Богдан Филов, който през 1937 г. е избран за министър на народното просвещение - постът, който днес заема акад. Воденичаров. От 1940 г. е министър-председател на Царство България. От 1943 г., след смъртта на цар Борис Трети, е регент на Царство България. Разбира се, този пример е печален, тъй като Богдан Филов е осъден на смърт чрез разстрел. Но това е една друга историческа епоха.
- Какво може да свърши акад. Воденичаров в оставащите до изборите 5 месеца? Ще оправи ли неразбориите във фонд "Научни изследвания"?
- Времето е твърде кратко, но той е много стегнат човек, човек на инженерната мисъл, на реда, на програмата и в него има много енергия. Като председател на БАН може да издигне ролята на българската наука във всичките области на обществено-политическия и икономическия живот. Изкуственото противопоставяне между правителство и БАН досега не беше полезно нито за държавата, нито за нацята. Колкото до фонд "Научни изследвания" - трудно ще оправи нещата там. По времето на Тройната коалиция парите във фонда бяха 60 млн. лв. Сетне Дянков ги оряза на 30 млн. лв., а после - на 14 милиона и нещо. Парите са прекалено малко, за да бъдат раздавани за бельо и на рецензенти, за да стане подалият оставка проф. Рангел Гюров доктор на геологическите науки в университета по библиотекознание и високи технологии. Надявам се, че акад. Стефан Воденичаров ще въведе ред във фонда, за да е полезен в развитието на научните изследвания в България.
- Как може да се реши проблемът с 4-те месеца, позволени по закон на акад. Воденичаров да отсъства от председателското място на БАН?
- Избрахме акад. Воденичаров за председател на БАН на 3 декември 2012 г. с надеждата да извади академията от трудното положение. И сме убедени, че той ще остави следа като председател на БАН. За мен влизането в политиката на един академик е временно явление. Той си остава безспорен учен. Нека се опита да поправи недъзите на министерството на образованието и науката, защото има много натрупани грешки от предишния самоуверен министър. Академичната общност ще бъде в помощ на Стефан Воденичаров. Желая му да си остане първо учен и председател на БАН, а после по съвместителство и министър. Защото да си министър не е повече, отколкото да си председател на БАН.