Заместник-посланикът на Великобритания у нас Катрин Барбър е направила успокоителното за нас изявление, че от 1 януари 2014 г. британският пазар на труда ще бъде отворен за всички граждани на ЕС, включително българите.
Да, това изявление е успокоително за нас. Първо, то е сигнал, че не ни третират като втора категория хора. Второ, добре е българите да могат да отиват да работят в чужбина. През 80-те години, когато нас не ни пускаха да пътуваме на запад от Калотина, Западна Европа беше пълна със сърби и турци. Сърбия и Турция нещо загубиха ли от това? Сега в Европейския съюз, вътрешните миграции са далеч по-естествени. Нищо катастрофално не е последвало и няма да последва от тях нито за нас, нито за англичаните. Освен това повечето българи ще си останат българи, където и да живеят.
Но изявлението на г-жа Барбър беше направено след скандалното изказване на евродепутата Найджъл Фарадж, че ако бил българин, щял вече да си опакова багажа, за да емигрира. По този повод "24 часа" публикува и отворено писмо на Ралица Бехар до Н. Фарадж.
Признавайки, че в страната ни има много проблеми, авторката казва: "Вярвам, че изказвания като "Ако бях българин, щях вече да си опаковам багажа..." са смели и неуместни. И тъй като вие се фокусирахте върху проблемите в нашата държава и причините да искаме да живеем във Великобритания, бих искала да споделя с вас защо аз избрах "да си опаковам багажа, искайки да живея в България".
Публикувах това достойно писмо на страницата си във фейсбук. И заедно с хората, които като мен го харесаха, получих някои възмутени коментари като този например: "Според както е написала в писмото младата г-ца, в БГ е земен РАЙ :)))))))))))) Освен че е комично, е и трагично. По-трагично икономическото положение на българите никога не е било."
ъзмутеният читател явно е сбъркал писмото на "младата госпожица" с химна на България, в който се казва, че тя е земен рай. Но искам да обърна специално внимание на изказването му, че положението на българите никога не е било по-трагично, отколкото е сега.
Именно такива приказки, освен че влияят зле на самочувствието ни като народ, наливат вода в мелницата и на онези политици, които искат да затворят британските граници за българи, твърдейки, че целият български народ се е юрнал да се изнася. "Ето - българите сами си го казват! Там е непоносимо да се живее!"
Аз самият живях дълго в САЩ. Върнах се изпънен с оптимизъм. Намерих една България несравнимо по-добра от тази, която бях оставил през 90-те години. Оказа се обаче, че едно нещо не се е променило - постоянното оплакване на хората, постоянното повтаряне, че сме адски зле и никога не сме били по-зле.
Ужасното е, че ако някой се опита да защити страната ни и нейните интереси по света, именно нашенските "патриоти" ще го изядат: "Как може да твърди, че има нещо хубаво в България, че в България сега не е по-трагично, отколкото изобщо някога е било, че България не е най-лошата страна на света!"
Спомних си стария виц за българския казан в ада. Там нямало нужда от дяволи. Защото българите сами дърпали за краката всеки, който се опитва да се измъкне от врящия катран.
От 24 години насам, откакто изобщо е позволено у нас да се изказват критични мисли за държавата, постоянно чувам, че "по-трагично от сега никога не е било". Така ли е наистина? Забравихме ли какво беше по време на хиперинфлацията при Жан Виденов? Или през гладната зима на 1990-а? Тогава по-добре ли изглеждаше България, по-добре ли живеехме? Няма нужда да се връщаме още по-назад в историята, за да си припомним, че сме били доста по-зле. Предлагам на границата да напишем: "Добре дошли в България, страната, в която винаги всичко е по-трагично, отколкото някога е било." Може също така и да променим и химна си на "Мила родино, ти си земен ад."
Да, подземният свят и корупцията безспорно са това, което пречи на красивата ни родина да бъдем земен рай. Но има и нещо по-лошо: то е врящият казан на черногледството, в който сами се пържим и се дърпаме надолу. Светът е това, което мислим. От нас зависи дали ще живеем в рай или в ад.