С министъра на земеделието Мирослав Найденов разговаря Тихомир Тончев
- Г-н министър, в петък бе постигнато споразумение за бюджета на ЕС за 2014-2020 г. Колко пари има за земеделието ни?
- За земеделието финансовата рамка реално се запазва, а ние не сме достигнали още таваните на подпомагане и всяка година до 2016 г. парите ще бъдат повече. А тогава вече ще се наредим в първата осмица. Близо 20 държави ще са след нас по субсидии, а сега сме на последно място.
Около 2,4 млрд. евро повече ще получим в следващия програмен период. От 2014 до 2020 г. България ще получи за земеделие над 7 млрд. евро. Тук влизат средствата не само за директни плащания, но и по програмата за развитие на селските райони.
- Това едва ли радва зърнопроизводителите, които сега не могат да си получат субсидиите. Ще бъде ли блокирана София от фермерите между 18 и 22 февруари?
- Надявам се да проявят разум и да не затрудняват движението в столицата и по основните пътни артерии. До момента са декларирали, че протестите няма да са с машини, и се надявам да е така.
- Продължават ли преговорите възможно ли е да се стигне до споразумение преди 18 февруари?
- Ще направя уговорката, че коментирам данните, с които Министерството на финансите запозна и тях, и мен като министър.
Към момента няма възможност да бъдат преведени 1 млрд. лв. Мотивите са, че през януари е имало много голямо плащане по външния дълг, отделно са променени и данъчното и осигурителното законодателство, което е намалило приходите. Това е направено в полза на бизнеса.
- Не може ли да се вземе краткосрочен кредит, за да се платят парите, все пак Брюксел ще ги възстанови след 45 дни?
- Този дълг би струвал според Министерството на финансите може би до 100 млн. лева. Ще доведе до доста по-високи лихви за бъдещи подобни операции. Чрез фонд "Земеделие" сме направили заявка за финасиране на тези плащания още през януари, но отговорът е, че това не може да се случи.
- Премиерът Бойко Борисов нареди да се направят нови разчети. Възможно ли е да се платят част от парите по-рано?
- Националната асоциация на зърнопроизводителите отказва варианта за плащане на части. Плащането ще е за всички. Не искам да се появи напрежение как някой е попаднал в някакъв списък. Разчетите на финансовото министерство към момента са, че ще разполагат с тези средства през втората половина на март като първи транш и окончателното плащане ще е през април. Говорихме, че ако тази ситуация се промени, ще се плати по-рано.
- Но плащането по дълга е нещо, което се знае отдавна.
- Аз като министър на земеделието определено не съм го знаел. Финансирането се осигурява от републиканския бюджет. Преди 18 месеца споразумението със зърнопроизводителите е подписано от страна на правителството от финансовия министър и от мен.
- Има ли опасност същият проблем с парите да се появи и за субсидиите за другите отрасли - например за тютюна?
- Субсидиите за тютюна ще ги платим по всяка вероятност през април. Все пак става въпрос за 73 млн. лв., а не за 1 млрд. На животновъдите преди дни преведохме 28 млн. лв. и на тях 100% е платено.
Лесно мога да кажа, че плащането е финансов въпрос и не го задавайте на мен. Но аз съм член на това правителство и знам много добре, че в момента ситуацията е такава. Затова и излязох и се извиних, не бягам от отговорност.
А имаме решение - да емитираме дълг. И последиците от него ще ги плаща следващото правителство. Но ние тази финансова дисциплина, както каза премиерът, сме я пазили 3,5 г. и не искаме последната половин година заради предизборни очаквания и настроения да я нарушим. Затова в тази тежка криза предпочитаме да понесем негатива от това непопулярно решение и да изчакаме да съберем парите.
Спестените от лихви пари могат да отидат за здравеопазване, образование, социални дейности.
- Промените в Закона за храните въвежда много нови забрани и за бизнеса и хората. От какво са продиктувани те?
- Преди 10-ина дни разговарях с новия еврокомисар по здравеопазване Тонио Борг. Освен темата за розовото масло той настоя да обсъдим и ангажиментите на България по отношение на специфично рисковите материали и страничните животински отпадъци. Той поиска от мен екшън план до края на март. И буквално каза, че ако не го представим, ще бъде стартирана наказателна процедура.
Един от основните рискове е по отношение на продължаващото клане на едри преживни животни в задните дворове. Категорично ЕК настоя първо законодателно и после на практика да го спрем. Това е свързано със заболяването "луда крава".
Втората критична точка е със страничните животински отпадъци, които се изхвърлят от ресторанти, столове и хотели в кофите за боклук, а там те са достъпни за клошари и бездомни животни. Свързано е с висок риск за здравето на хората.
- Забраната отнася ли се и за хората?
- Не. Никой няма бъде санкциониран, че е изхвърлил нещо от вкъщи. Но има огромни туристически комплекси, които задължаваме да събират хранителните отпадъци в отделни контейнери с капаци. И те ще се предават за унищожаване като медицинските отпадъци от болничните заведения. Ето сега всички очакваме пари от ЕС, това е свързано с изпълнение на определени ангажименти.
- Те са свързани с инвестиции на бизнеса, няма ли опасност да се вдигнат цените в заведенията?
- Категорично не трябват инвестиции. 1 пластмасова кофа с капак не струва много. Просто не трябва да хвърлят отпадъците в общия контейнер за битови отпадъци.
- Кога се очаква решението на Брюксел за заменките?
- Дадоха ни 14-дневен срок за информация и фактът, че е толкова кратък, ме кара да смятам, че сме буквално пред оповестяване на решението.
- Готови ли сте за него?
- Има работна група, създадена по разпореждане на премиера. В нея участват парламентаристи и експерти от министерството. Те трябва да подготвят процедура за връщане на държавната помощ, ако решението е негативно за България.
Ако решението на ЕК е да се доплати разликата до пазарната цена, тя ще се търси от този, който към момента е собственик. А той нека реципрочно да си завежда иск към тези, които са му продали земята.
- Забранихте добавянето на вода в пилешкото месо. Това ще вдигне ли цените?
- Излезе официална статистика на Евростат.
Храните през 2012 г. са най-евтини в България от всички 27 държави на ЕС. Ние не можем да избягаме от световната тенденция за увеличение на цените. Но щях да отговарям с притеснение, ако храните у нас бяха по-скъпи от някоя друга държава.
Резонен е въпросът дали забраната да не се инжектират пилешките продукти със солеви разтвори ще доведе до поскъпване. Смятам, че тези, които са били без вода, със сигурност няма да поскъпнат, а за останалите не мога да прогнозирам. Но при всички случаи ще е ясно, че това, което плаща клиентът, ще е за месо, а не 50% вода.
Продължава пилешкото месо да е най-евтиният продукт от месата, той е достъпен.
Може да сме най-бедните в ЕС, но аз имам амбицията да ядем най-качествените продукти. Защото нищо не е по-скъпо от здравето. И бидейки бедни и не можейки да плащаме за здраве толкова много, нека поне да плащаме за по-качествена храна.