Краят на илюзиите

Лулуджа във Франция

Фрежюс/Дуисбург/Катуница

Със срамежлива усмивка върху черешовите си устни Лулуджа държи розите си над покритата маса в ресторанта. Повечето посетители се обръщат към 39-годишната ромка, а тя въобще не ги поглежда.

Игричката продължава още два часа, включва кафе и ресторант в южния френски град Фрежюс. След това Лулуджа продава една роза за 3 евро и тялото си за 35 евро на млад мъж с очила.
На следващата сутрин тя споделя, че това е била една съвсем нормална вечер за нея.

Ромката е пристигнала преди 4 години от малко село в Източна България. Тогава е била изпълнена с надежда.

Една вечер тя и семейството й гледали телевизия, когато на екрана се появила картина от Лазурния бряг във Франция. Те си представили, че могат да имат по-добър живот от този в родината си.
Цветята носели на Лулуджа 5, 6 или 8 евро на вечер. „С това не можех да живея", обяснява тя. Цветята били само стръв за клиентите, които виждали в изгубената жена изгодна проститутка.
В Западна Европа има около 2 милиона роми, повечето са пристигнали от България и Румъния. Лулуджа е една от тях.

Тя и много от нейните сънародници във Франция, в Германия, Италия и Испания живеят от проституция и нелегална работа. Лулуджа не намира нищо странно в това да продава тялото си. Или поне силният грим в мекия пролетен ден не издава чувствата й.

„По този начин аз и семейството ми можем да преживяваме", казва лаконично тя.
Сутрин, след като обиколи с цветята кръчмите в стария град, ромката застава с горда осанка върху калта на поляните, където тя и съпругът й Даниел живеят в разпадаща се каравана.
От такива „турове" живеят добре преди всичко ромските босове в България и Румъния. Защото Лулуджа проституира, за да погаси дълговете си в родината.

Там стоят ромските царе - като излежаващия присъда в България Цар Киро, и контролират постоянните кражби на ромите и ежедневната им проституция в Западна Европа.
Лулуджа разказва съвсем открито в началото, че е пристигнала с автобус от България във Франция. При една от следващите ни срещи разговорът се насочва към Цар Киро. Черешовите устни на жената се стесняват, лицето й се затваря. Тогава мъжът й Даниел признава, че човек на Цар Киро от техния беден квартал се е предложил за шофьор. Парите за пътуването със старата му кола - по 200 евро на човек, те трябвало да платят по-късно. Това правят и в момента - с парите от проституцията, изплащат дълга си.

На няколко дни пристига приятел на шофьора, който е от същото село в България. Някои роми от мястото за скрап вече са били пребивани, но най-често системата функционира по-сложно: Ромските босове държат в ръцете си изоставените семейства, които се намират 2000 км наизток.
Лулуджа разказва, че двете й малолетни дъщери живеят в друг град. Ромите са свикнали пресата да разказва историите, свързани с мизерния им начин на живот. По този начин тъмният им бизнес остава лесно скрит.

39-годишната жена сама е изпратила дъщерите си да проституират, разказва по-късно Филипе Л., който е хуманитарен работник към „Каритас" в Южна Франция. Най-често проституиращите са деца.

Татяна Тодорова е социален работник в Дуисбург. През февруари 2012 година полицията на Рурската област провежда акция в обитавана къща в Хохфелд. Органите на реда откриват бебе - момиченце, на 11 месеца.

Неговата майка Аиша е проститутка. „Тя беше млада, 20-годишна. Много слаба, със светло лице, с тъмнокафяви очи и дълга тъмноруса коса. Беше много хубава", разказва Тодорова.
Аиша казала, че има още едно дете в България - 4-годишна дъщеря. От три години Аиша била принудена да работи в Белгия и Германия.

Аиша отхвърлила предложението на социалната работничка да я настанят с бебето в социален дом за майки с деца. Тя по-скоро била готова да се откаже от дъщеря си.
„Жената бе непрекъснато наблюдавана. Страхуваше се от свързване с неправителствени организации. Сутеньорите й винаги са били около нея", разказва социалната работничка.
„Докато разговаряхме, Аиша непрекъснато се обаждаше по телефона. По този начин бе контролирана от мястото, където пребивава. Веднъж в едно кафе дойде мъж, седна на съседната маса. Това беше абсолютен контрол", допълва Тодорова.

Многото различни телефонни номера, които проститутката от Дуисбург имала, днес не са активни. Аиша споделила пред социалната работничка, че се страхува за семейството и детето си в България. Тези хора са опасни, казала тя. „Ако някой иска да избяга, ще му бъде отрязана главата", заявила веднъж ромката.

Tова, което се става с Лулуджа във Франция и с Аиша в Дуисбург, се случва всеки ден.
Ромите в Западна Европа не са поставени само под контрола на ромските синдикати, които изпращат техните дъщери, братовчеди и племенници по улиците на Европа за проституиране. Те погасяват растящите си дългове и пренаемат разпадащи се стаи.

В стотиците ромски квартали в Европа има и много други тайни печалбари, които се настаняват като змия на гърдите на ромската бедност.

Има строителни фирми, за които ромите издигат стени и поставят плочки за надница от 20 евро на ден. Има собственици на къщи и парцели земя, които отдават под наем на бежанците порутените си имоти за стотици евро месечно. Има и скъпи ресторанти, в които ромите белят картофи през нощта, като по този преживяват от ден за ден.

Има такива хора, които са се специализирали да оказват натиск. Те обират ромите чрез безсмислени договори.

Нели Дамброва е била посещавана от такъв човек. Тя не е могла да се защити. Мъжът, който е дошъл, й казал, че е от общинската фирма и контролира консумацията на ток.
„Той говореше турски", обяснява Дамброва. „Погледна електромера. След което пожела да види паспорта ми. Изписа номера ми и ми остави бележка, на която да се подпиша", обяснява жената.
Сега Дамброва има нов договор за потребление на електроенергия с „lekker Energie" и договор за потребление на газ, въпреки че няма газова връзка в дома си. Тя не разбира договора. Не може да чете на немски. Не може всъщност въобще да чете. Нели Дамброва има дълга кестенява коса, дълбоки кръгове под очите и четири деца.

Въпросният мъж от фирмата се казва Мелик Дур. Той звъни на много врати в Хохфелд. Натиска звънците само там, където има табели с ромски имена. Мелик Дур има дървена гривна с изображението на светци на лявата си китка. На дясната си ръка носи тежък сребърен часовник. Той е облечен с розова риза, която стои разкопчана. Около врата му виси сребърна дебела верижка. Той произхожда от арамейците. Говори немски. Говори турски.

„Ромите разбират нещата погрешно. Аз не съм ги накарал да подпишат насила. Правя им предложения. Ако не искат договорите, могат да ги отменят", казва Мелик.. Той е дал на ромите да подпишат и договори за допълнително ползване на енергия от Кемниц (град в Саксония).
Хиляди клиенти на електромрежата чакат от месеци, за да получат откраднатите им пари.

Превишените сметки за ток не се компенсират. Те не се приравняват, взетото в аванс не се връща обратно.

Мелик Дур е подизпълнител. Той има малка фирма за разпределение. Свързан е с фирмата „Ту Мен Маркетинг" в Нойс (Северен Рейн -Вестфалия). Има бадж, с който се идентифицира като консултант на „lekker Energie". От фирмата казват, че Мелик е добре обучен.
Мелик Дур и другите служители от „Ту Мен Маркетинг" вилнеят в Хохфелд. Има дни, в които правят десетки договори за „lekker". Понякога един клиент подписва едновременно три договора. Ако им провърви, измамниците успяват да продадат и абонаменти за вестници - на неграмотните. Някои от клиентите им подписват и договори за мобилни телефони.

Зад „Ту - Мен Маркетинг" стои млад турчин от Мьорс (Северен Рейн - Вестфалия). Руи Т. се крие зад имената на Атила и Мехмет Гьотер. Той е човекът, оказвал дълго време най-голям натиск сред ромите в Германия. Хората, които са част от схемата му, принуждават наивните хора да подписват застраховки, от които не се нуждаят. В един момент обаче фирмата му стигнала до тежък финансов скандал за милиони.

Ромите са лесни жертви. Те разбират малко. Мелик Дур се усмихва. „Това, което се случва, не е лошо, или? За никого не е ясно какво точно става", обяснява той. Всичко се дължи просто на липсата на разбиране.

В света на ромите жертвите често се превръщат в действащи лица.
Филипе Л. познава и негримираната, или както я нарича той - отблъскващата страна, на ромките като Лулуджа от Фрежюс и Аиша от Дуисбург. Брадатият мъж работи в учреждението за католическа взаимопомощ във Фрежюс, френската „Каритас"( благотворителна неаполитанска обществена организация, която е в тясно взаимодействие с Католическата църква), и се грижи за ромите в 5 от техните отдалечени лагери.

Със своите два метра височина и 110 кг Филипе не може да остане в сенчестите ъгли на обществото.

Той е возил дъщерите на Лулуджа - на 14 и 17 години, в продължение на месеци от кампуса, в който са настанени, принадлежащ на „Каритас", до училището.
Двете му разказали, че много от клиентите те наричат любвеобвилно „Татко", Лулуджа преговаряла съвсем открито с един сводник за дъщерите си. Тя искала да погаси старите си дългове чрез продажбата на техните тела. „Ромите цял живот са затънали в дългове", разказва Филипе.

След като той заплашил Лулуджа, че ще настани дъщерите й в дом за деца, ромката и съпругът й Даниел изпратили момичетата обратно в България. Поне това обяснили двамата на работника от „Каритас".

Самият Филипе Л. бил дълги години безработен, а сега като вярващ християнин повече от десетилетие вече се грижи за бездомните, безработните и мигрантите. Той, разбира се, не е социален романтик.

Ромите често крадат, използват децата си за просия и дори изпращат невръстните си внуци да проституират, разказва Филипе. „Това е живеене на дъното на обществото", разсъждава трезво той.

Работникът отдавна е получил житейските си уроци в областта на политиката и полицията.
Янне Сорисю ръководи Френската специална комисия за трафик на хора във Франция и отвъд границите й.

„Повечето проститутки, които са по улиците на Западна Европа, идват от България", казва той. „Също така най-малко 10% от задържаните сводници имат български произход. Този, който проституира, се издига дори в очите на семейството си", обяснява Сорисю. „Докато за един баща от Западна Европа това би било непоносимо трудна за приемане мисъл".

„Почти всичките пари, изкарани от търговията със секс, се изпращат обратно на големите босове в България", казва Сорисю. Например - чрез разпространения в цял свят „Уестърн Юнион" или чрез пратеници, които прекарват през границата хилядите, изкарани от една жена за месец.
Сутеньорите рядко използват насилие, всичко се случва чрез оказване на натиск върху семейството.

Паричният трансфер, изпратен от българските и румънските емигранти, дава допълнителна стабилност на икономиката на двете страни. Около 3% от БВП се формира именно от тези пари. Това показват единодушно данните на „Евростат" и „Световната банка" за миналата година.
Получателите в България и Румъния или веднага харчат изпратените им пари, или инвестират в местен бизнес.

„Около всеки лагер на мизерията се въртят търсещите облаги и печалба", казва социалният работник от „Каритас" Филипе Л. „Едва ли някой действа наистина морално. Аз рядко срещам хора, които искат да помогнат напълно безрезервно", казва той.

„Дарителите дават мръсни дрехи. А хората с почетни длъжности с по-голямо желание дават съвет, вместо да направят тоалетна в някоя бедна къща", коментира Филипе.

Много роми, които могат да се измъкнат от мизерията, накрая сами се превръщат в жертва на експлоатация. Винаги се появяват нови марионетки на българските и румънските босове. Като по този начин системата се поддържа сама дори да съществуват хиляди километри разстояние.
Пътуването в така хваления Запад е изходната точна за всички зависимости и случваща се престъпност.

Алина и Юри също са пристигнали с каналджия от Шумен в Дуисбург, превръщайки се в част от българския клан. Те са дали и паспорите си на така наречения „шофьор".

„Който иска да получи паспорта си обратно, трябва да плати между 120 и 150 евро. Между пет и осем човек пътуват във всяка кола", казва Алина. Тя има тъмна коса, стегнато прибрана назад, и носи златна верижка на врата си. Черните й вежди бързо се повдигат едновременно.

Човекът, с когото е пристигнала, прави до 1000 лева оборот на курс. От тези пари той плаща за бензина, останалата сума е чистата печалба. Ръководителят на клана също прибира част от нея.
„Нищо не можем да направим без паспорт. Страхуваме се дори да излезем на улицата. Какво ще стане, ако полицията ни спре? Ако ни проверят за лични документи?", казва Алина, забила погледа си в земята. Тя носи кафяв анцунг, който пада свободно на краката й.

Когато нещата вървят добре, Юри изкарва по 30 евро от строителството.
А когато с тези пари се изхранват 8 възрастни и 9 деца, не остават много за откупуването на паспортите.

Без паспорт обаче няма документи, няма промяна в статуса, няма разрешително за пребиваване, няма документи за свободно придвижване, няма детски пари, няма пари за жилище. Нищо няма. Без паспорт човек се чувства така, сякаш никога не е пристигал в Германия.
„Ние обаче можем да откупим паспортите си едва тогава, когато сме платили за жилището", казва Алина.
Именно жилището е едно от нещата, с които кланът упражнява властта си. Алина и съпругът й Юри живеят в стая с големина 3 на 2 метра в Дуисбург. Носи се отвратирелна миризма - на възрастни хора.
В стаята им има едно легло, покрито с вълнено одеяло, и стара кафява секция. В нея има цветен порцелан, розова кана със златисти шарки и котешка фигурка от стъкло. Такива неща.
В съседното помещение живеят двама от братята на Юри с техните семейства. Всички плащат общо 750 евро на месец за мизерно обзаведеното таванско помещение. В тази сума не влизат разходите за ток, вода и отопление. Ако семейството може да си ги позволят.

Собственикът на жилището е турски бизнесмен. Той не е дошъл от румънския ромски клан, но впоследствие е започнал да работи заедно с него.

Колкото по-големи задължения имат ромите, толкова по-голяма е силата на събирачите на пари.
Юри се е преместил тук през ноември 2011 година. Преди това е работел в Англия, опитал се е да се установи и в Кьолн. Там негов приятел го посъветвал да отиде в Дуисбург.

„Работех на строеж за една голяма турска фирма. Бях строителен помощник, монтирах прозорци и носех врати. Всяка сутрин ни взимаха от пощата и ни караха на мястото на строежа, който се намираше в обратната посока. На края на месеца просто не получавахме пари. Турците ни казаха: Отидете в полицията. Тук нямате никакви права, нямате сключен договор, нямате доказателства за каквото и да било."

Около Лулуджа и съпруга й Даниел също има лица, които изкарват пари от това, че другите нямат нищо. Такъв е собственикът на караваните „Azur Residence Mobil". Той подарил на семейството им и на още 15 други стари каравани за живеене, разказва социалният рабтник Филипе Л.
Ромите трябвало да преместят на друго място 20-годишните каравани с коли, взети под наем. Търговецът не искал да говори за своето дарение, истината била, че извозването на една каравана струва между 2500 и 3000 евро, които той трябвало да заплати.

Собственик на земя пък предоставил съвсем великодушно парцелите си в центъра на туристическия град Фрежюс на семейството на Лулуджа - обрасли терени, върху които по-рано имало автомобилен сервиз. Площта с големина около 5000 квадратни метра до този момент не била декларирана пред местните власти като място за застрояване.

След като ромите се установили с купчините си боклук на една от най-посещаваните от туристи улици във Фрежюс, собственикът на земята се явил отново пред местните власти.
Те му издали разрешително за строеж, което влиза в сила от декември 2012 година - заради страха от мизерната картина, която иначе ще се разкрива пред около 300-те хиляди туристи през лятото.
Според социалния работник Филипе Л. собственикът на земята целял именно това. Пламанът му успял. Сега той вече имал златна мина на едно от най-скъпите места в Европа.

Ромската система е свързана с местния икономически характер. Ромите не са прогонени просто така от западноевропейския свят.

Когато през юли 2010 година френският президент Никола Саркози разпореди, всички роми да се върнат по родните си места, в рамките само на няколко месеца около 20 000 от всичките 30 000 роми във Франция бяха изселени към България и Румъния. А стотици лагери бяха разрушени с булдозери още в ранни зори.

Една безсмислена политическа игра: Според ромската организация ¾ от изселените роми са се върнали обратно само след няколко седмици.

А от края на 2012 година България и Румъния стават пълноправни членки на Европейския съюз и никой от гражданите им няма да може да бъде депортиран насила.

Ако не се настанят в каравани върху изоставени земи като Лулуджа, то ромските мигранти често пребивават в така наречените „работни жилища", които се намират в покрайнините на градовете.
Василика Б. посредничи на ромите в Дуисбург. Тя се свързала един ден със социалната работничка Евелин Рон, търсейки стая. Рон и съюзът й се грижели обществено за ромите.

Социалната работничка отхвърлила молбата на Василка, но запазила телефонния й номер. Рон се държала съвсме приятелски в телефонния разговор с нея. Василка взимала между 50 и 100 евро за посредничеството от собствениците на жилищата.

„30 роми на къща, няма проблем", казала тя. Когато наемала нелегални работници на строежи, струвало малко повече.

Василка Б. Предлагала още една допълнителна услуга: Осигурявала роми от България чрез работническа фирма. При това докумнетите, получени в Германия, били редовни. Можело да се провери.

Василка получвала между 5 и 7 евро на час, ромите получавали от 1 до 2 евро. „Кога трябва да доставя хората", питала Василка.

Жителката на Дуисбур Василика Б. има много колеги в Европа. Долината на Вар, принадлежаща към индустриалната зона на южния френски град Ница, е владение на Гейзо Мирга. Нисичкият мъж с мустак пази входа на боядисана в жълто къща.

Когато пристигнал от Румъния преди три години , трябвало да плати 300 евро на „колега" за това, че дели стаята си с него. Междувременно въпросният колега се преместил, а Мирга получава сега пари от негов далечен братовечед. Новодошлият спи върху матрак с дебелина от 5 см, поставен директно на фаянсовия под, и игнорира всеки въпрос. На шкафа около мивката в кухнята се трупат полупразни консервни кутии и хартиени чинии, носи се миризмата на мухъл. Жилището с големина около 25 квадратни метра изглежда като място за временно пребиваване, но хората живеят тук от години.

„Всяко помещения е многократно наемано", казва Мирга с известна нотка на гордост в гласа си.
Ако професионални брокери си поделят доходоносния жилищен пазар в Южна Франция, то имигрантите са си създали собтвени закони. Полудържавният концерн „Адома" притежава 70 000 работни жилища във Франция, при това сравними по големина с тези на немския концерн „Витера". „Адома" все още посреднични на работници в селището, но според Мирга, от години никой не е стъпвал в притежаваната от концерна площ, която е с големина 5 хектара.

Това обаче не е вярно. През май 2011 година полицията претърсила къщите в ранни зори и задържала 72-ма тунизийски мигранти, които избягали по време на Арабската пролет през Италия. Те не притежавали разрешителни за престой. Тогава ромите по случайност не попаднали в полезрението на властите. Работното селище е разположено между четирилентова магистрала - отдясно, и гарата - отляво.

Стотина метра по-нататък има строителни магазини, магазини за мебели и мотели за многото транзитно преминаващи камиони от Италия. В двора ежедневно се правят черни пазари. Мъж с бръчки, който е най-малко на 60 години, стои зад акумулатор на автомобил. Млади мъже са изложили на своята маса полски цигари, няколко метра по-надолу се виждат дузина радиа за коли, поставени върху лъскава подложка. Това е пазар, на който в неделните утрини пазаруват и французите, а полицията си прави, че не забелязва. Консерватияният бивш кмет на Ница Джийн Медисин (Medecin) направи веднъж следния коментар: „По-добре е мигрантите да движат криминалния бизнес помежду си пред това да пребъркват чантите на туристите в Стария град".
Разбира се обаче ромите не правят това единствено за себе си. Те се намират под натиск от страна на клана и са задължени да изкарват пари.

„Всяка сутрин идват пратеници на големи строителни фирми и търсят работници, които да им помагат при най-спешните проекти", казва Джийн Беудин, член на профсъюза. Работниците предлагат услугите си като на животиснки пазар, нает е този, който има най-малко изисквания. „За квалификация никой не пита", казва Беудин. Слабият мъж с големи очила е функцинер в лявата работническа организация „Force Ouvriere". Той контролира повече от 20 години строителните обекти с черни работници.

Тук той познава лично няколко мъже и може да посещава пазара необезпокояван. „Жените и чужденците обаче е по-добре да не идват сами", казва сухо Беудин. В тази съботна сутрин няма нито една жена.

През последните 15 години в региона са били назначени 42 000 строителни работници. Според синдиката днес те са на половина по-малко. В настоящата строителна криза босовете на фирмите са загубили всичките си скрупули. „По-рано нелегалните работници бяха обучени механици, зидари, водопроводчици, поставящи фаянс - хора, които вечер или в края на седмицата искаха да изкарат някакви допълнителни пари", казва Беудин. „Днес се изсипва цяла армада от неквалифицирани безработни или мигранти, които често нямат представа за какво става въпрос".
Мъжът на Лулуджа Даниел, разказва открито за прекараното време на строежите и как за първи път в живота си е издигал стени - без указания. С надницата от 25 евро на ден, Даниел е най-ниско платеният работник. „Въпреки това съм доволен", казва той.

Черната работа на ромите изхранва много хора. Ноуредин Бахалдж също е нелегален работник. Мъжът с бакенбардите работи в един от четирите най-големи строителни концерни на Лазурния бряг във Франция. Той не иска да каже името на фирмата, но заявява, че най-богатите клиенти се обслужват от 100% професионалисти.

Ако някой от неквалифицираните работници постави фаянса грешно, сложи прекалено малко цимент в бетона или се стигне дотам, че има опасност керемидите да паднат, 51-годишният мъж поправя грешките. „Колкото по-малко изисквания има към проекта, толкова по-лошо работим", казва той. Работниците получват 2/3 от работната си заплата предварително, а останалата 1/3 им се удържа за нанесени повреди. От тези пари - удържаните на работниците, се плаща на Белхадж. „Без тези несръчни работници всеки месец ще се страхувам, как ще изхраня семейството си", казва той, смеейки се.

„На строителните обекти има все повече роми, защото те са най-ниско платените", казава Белхадж. Плочките се чупят при поставянето, тръбите в стените се пукат. Дори големите професионални фирми работят така", допълва още той.

Фирмите могат да разчитат на евтина работна ръка, която непрекъснато се подновява. Пред две години европейските синдикати установили, че 80% от висококачественото грозде в областта Шампейн е обрано от нископлатени роми. В Южна Европа те берат череши, в Германия събират аспержи. Френският следовател Сорисю може да предвиди накъде ще отидат ромите. Те имат своите твърдо установени сателитни градове в Западна Европа. Във Франция това са Бордо, Лион, Орлеан, Ница, в Германия - Кьолн, Берлин, Рурската област. Френската полиция наблюдава същото , което се случва и в Дуисбург - голямата съвместна работа между българските и турските банди. „Много българи говорят турски, българи и турци живеят в общи квартали", казва Сорисю.
Често семействата, останали в родината, предполагат какво се е случило с техните дъщери в чужбина. „За нас това, което става, е неприемливо", казва Сорисю. „Но в логиката на ромите, щом се служи на смейството и клана, това , което се върши, е добро ."

Според ромските организации зависимостта и дълговете най-често се появяват след осигуряването на транспорт за Западна Европа. Причините изглеждат малки - незначителен кредит или самата организация на пътуването. След това ромите стават зависими години наред.

Единственото официално „етническо" изследване за дълговете на ромите е направено от неправителствената организация „Център за изследване на демокрацията". В проучването са участвали полицейски служители от областите с ромско население и представители на ромски семейства. Двете страни описват установения дяволския кръг: Ромите живеят в излючително бедни условия. С част от парите, които получават от държавата, в първите дни от месеца те изплащат най-вече дълговете. През следващите 10 дни взимат нови кредити. А в края на месеца се издържат чрез престъпна дейност. В много от ромските лагери - също и в Западна Европа, кредиторите налагат лихва от 50 до 100%. „Така животът им продължава", казва полицай, участвал в проучването.

„Събирачите на дългове не са толкова изразени в Западна Европа. Длъжниците обаче опитват да изравнят дълговете си и тук - както винаги", казва френският следовател Сорисю.
Често жените се предлагат чрез обяви в местни вестници. Ромските кланове се местят от град на град, като на всеки 4-5 дни сменяват и хотела. Сутеньорите организират обявите, билетите за влака, стаити за отсядане, те разговарят с клиентите, а по-късно изпращат техните пари за България.

„За нас разследващите е много трудно да хванем тези пътуващи банди", казва Сорисю. Преди всичко, защото западноевропейците не достигат до парите на българските босове. Те си купуват величествени имоти в родината и остават невидими за Западна Европа.

Лулуджа и Даниел са избягали от България заради „прекалено мизерните" условия, в които живеели. Така казват те. В своята родина Лулуджа не е проституирала, движела се е свободно, но пък е „живеела като животно сред боклуците". Даниел е поставял тръби и е изкарвал по-малко от 4 евро на ден. Лулуджа не е работела нищо толкова „отдадено".

Сега двамата искат да останат във Франция. „От нас все още може нещо да стане", казва жената и поглежда към новите си блестящи обувки.

ДЕЙВИД ШАРВЕН,

АНИКА ЖЕРОЕС,

СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 1

Сортирай по:

0
Сълзлива история, нямаща нищо общо с действителността. Тази пасмина е като скакалците, след тях и трева не никне.

Добави коментар

Добави коментар

Украинската армия влиза в Славянск, руши барикади, 5-има убити (обзор)

Отряд от украински командоси навлезе вчера в завладения от сепаратистите град Славянск в Източна Украйна, предадоха световните агенции. До петима проруски сепаратисти са убити,

Путин: Интернет е проект на ЦРУ и продължава да се развива като такъв

Интернет първоначално е бил проект на ЦРУ и продължава да се развива като такъв. Това каза днес на медиен форум в Санкт Петербург руският президент Владимир Путин, цитиран от Асошиейтед прес.

Симеон Дянков: Икономически санкции срещу Русия са невъзможни (видео)

Симеон Дянков: Икономически сакции срещу Русия са невъзможни Мащабни икономически санции по отношение на Русия просто са невъзможни, защото страната заема твърде важно място на световната

Русия започва военни учения заради ситуацията в Украйна

Министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу каза, че заради ситуацията в Източна Украйна започват нови учения, предаде Интерфакс. Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1,20 до 4,