Петър Киров: Дадоха ми черна волга, но не ме направиха член на Политбюро

Петър Киров е роден на 17 септември 1942 г. в с. Калчево, Ямболско. През 1963 г. и започва да тренира борба в класическия стил при треньора Пантелей Боев в категория до 52 кг. През цялата си спортна кариера се състезава само за спортен клуб "Академик" - София Треньорът Димитър Добрев го привлича в националния отбор.

Петър Киров е спечелил 52 златни медала от различни първенства. Два пъти е олимпийски шампион- в Мексико през 1968 г. и в Мюнхен - през 1972 г.

Три пъти става световен шампион - в Едмънтън през 1970 г., София - 1971 г., и Катовице - 1974 г. Четири пъти е печелил европейска титла: Минск - 1967 г., Берлин - 1970 г., Мадрид - 1974 г., и Ленинград - 1976 г. Има сребърен и бронзов медал от първенствата през 1968 и 1972 г.

11 пъти e носител на златния пояс на "Никола Петров". Спортист на годината на България за 1971 и 1972 г.

Завършва с отличие висше образование във ВИФ през 1971 г. През 1979 г. е редовен аспирант в Москва, от 1983 г. е кандидат на педагогическите науки. През 2006 г. защитава хабилитационен труд на тема "Нестандартното технико-тактическо майсторство в класическата борба".

Бил е старши треньор на националния отбор по класическа борба, зам.-председател на СД "Академик" - София, председател на Българската федерация по борба и ръководител катедра "Борба и джудо" в НСА.

През 2002 г. е награден с орден "Стара планина I степен".
Неотдавна областният управител на Пловдив Здравко Димитров му връчи специална грамота за най-добър български борец на всички времена.

- Да започнем с най-горещата тема, г-н Киров - искането на изпълкома на МОК да изхвърли борбата от програмата на олимпийските игри през 2020 г. Как ще коментирате този факт?

- Тази идея за нас е шок и ужас. Треска, която тресе спорта ни. Не е посочена ясна причина защо МОК иска това. Казва се, че изпълкомът изброявал 30 критерия защо това трябва да стане. Аз пък мога да посоча 31 аргумента, според които борбата заслужава да бъде сред олимпийските спортове. Чеборба е имало още на първите олимпийски игри в Атина!

Борбата е сравнително евтин спорт и достъпен за практикуване от много хора. Географията толкова се разшири, че вече се борят и в държави, в които доскоро не е имало никакви традиции в този спорт. А той допринася за укрепване физическото развитие на човека.

- Не намаля ли в известен смисъл атрактивността на борбата и оттам спадане на зрителския интерес към нея?

- Борбата претърпя рекорден брой промени - по отношение на състезателните правила, на времетраенето, на техническите изпълнения, начините за оценка на хватките, на класирането и т.н. И да, намаля малко зрителският интерес. Но на олимпиадата в Лондон видях с очите си, че залата за борба беше препълнена. От ФИЛА заявиха, че предстоят промени, които да отстранят натрупаните негативи.

Давам си и сметка, че спортът стана прекалено комерсиален, сигурно има и претенции на телевизионните компании. Има достатъчно експерти и специалисти, които да погледнат мъдро на бъдещето на брбата като спорт.

- Преди няколко месеца навършихте 70 години, но въобще не ви личат. Има ли някакво по-специално значение седмицата във вашия живот?

- 7 е любимото ми число, то е свещено. Бог е създал света за 7 дни. За евреите е свързано със 7-те смъртни гряха, затова техните свещници са със 7 свещи. 7 са човешките добродетели. Дъгата има 7 цвята. В Библията числото 7 е спменато 77 пъти. И седмицата е от 7 дни. Бил съм на 7 дни, на 7 месеца, на 7 години, сега съм на 70. Винаги съм се борил в категория 52 кг - 5+2 е равно на 7. В Лондон бях за 7-и път на олимпиада. В НСА съм работил със 7 ректори...

- Започвате да тренирате борба чак на 21 години. Защо толкова късно?

- В родното ми ямболско село Калчево по време на детството ми нямаше спорт и физкултура. Помня само кушиите, тоест надбягванията с коне. По-късно започнаха и селските борби на мегдана. След като се уволних от казармата, станах стругар в завод "Сила" в Ямбол.

Имах много свободно време, отидох в залата по борба и там като треньор видях един мъж, когото съм запомнил от селските борби. Той ме премери на кантара и ме попита на колко години съм. Когато му отговорих, ми каза да напусна залата.

баче други двама треньори ме харесаха, дори имаше спор в кой стил да се боря - в свободния или в класическия. Избрах втория и започнах да тренирам при Пантелей Боев. Вече имахме изявен борец от нашия край, но в свободния стил - Байо Баев се казваше.

- Коя е първата хватка, която овладяхте и спечелихте с нея?

- Макар и на 21 години започнах с "детската" хватка сваляне с придърпване на ръката. Тя ми донесе успехи и на първите състезания и на първенството на България, където станах републикански шампион. Победих и шестимата си противници, въпреки че имаха по-голям опит от мен. Това беше през 1965 г., станах майстор на спорта.

- Тогава ли ви повикаха в националния отбор?
- Да. Треньорът ми Пантелей Боев каза, че ме е научил от "а" до "я" в азбуката на борбата, както и най-важното от нейната аритметика. Но висшата математика се учи в университет и това за мен ще бъде националният отбор. Много мъдри думи.Треньор там ми беше Димитър Добрев.

През следващата 1966 г. станах балкански шампион в Любляна, а през 1967 г. - европейски шампион в Минск. Същата година станах и студент във ВИФ "Георги Димитров", предшественикът на Националната спортна академия (НСА).

- В Минск сте на солидните 25 години. Там ли разбрахте, че вече сте "незаобиколим фактор" в борбата?

- До този момент бях неизвестен почти за никого - нито за съперниците ми, нито за треньорите, нито за специалистите. Победите ми в Минск над олимпийския медалист германеца Лакур, турчина Чикмаз, унгареца Алкер и особено над руснака Рибалко - двукратен световен шампион, на финала накара специалистите да ме нарекат борецът чудо на това първенство. Станах първият европейски шампион на България в класическия стил.

- Какво се случи след това?

- След титлата ми в Минск ръководителите и треньорите на силния отбор на СССР смениха 11 борци в моята категория до 52 кг - Рибалко, Бакулин, Михайлишин, Агаев, Олозоев, Кочергин, Арютюнов, Шатунов, Фаткулин, Константинов, Муйсаев. И нито един от тях не ме победи. Същото беше и със състезателите на другите държави, където борбата е силно развит спорт.

- С какво най-често надвивахте съперниците си - със сила, с тактика, с ум? Или имаше и някаква друга магия, която само вие си знаехте?

- Силата, тактиката и умът са само три неща от голямата магия. А тя се случва само на тепиха и не може да се обясни с думи.

- Олимпийският медал е мечтаният връх за всеки спортист. Вие какво видяхте, когато стъпихте на този връх през 1968 г. в Мексико?

- Когато човек изкачи един връх, вижда, че пред него има други върхове, които също трябва да се покоряват. Направих кратка почивка, полюбувах се на прекрасната гледка и изпитах удоволствие.

- От какво?

- От станалата на крака публика и скандиранията , от химна на България, който се изпълняваше в моя чест. Тогава погледнах и малко назад - пътя, който съм извървял до този момент. И тръгнах на поход към нови върхове.

- Как ви посрещнаха в България?

- И сега настръхвам, като видях сред посрещачите майка и татко, роднините, приятелите... Няма никога да забравя и това, което направи ректорът на ВИФ проф. Иван Стойков. Този човек спря учебните занимания, призова всички преподаватели и студенти на мястото, където сега се намира НДК.

Там сковаха набързоедна трибуна и дълго ме аплодираха Невероятно удовлетворение беше за мен. Изпитах силна гордост, че застанах на трибуната да им говоря. Май се получи доста възторжено...

- Получихте ли пари или някаква предметна награда за титлата си?

- Тогава бяхме идеалисти и повече се радвахме на сбъднатите си мечти. Победа на олимпиада! Но след Мексико за първи път шампионите бяха наградени с автомобили волга, сребърните медалисти - с москвичи, за бронзовите съм забравил, може би запорожец.

Но се получи една "засечка". Аз поисках волгата ми да бъде черна на цвят. Обясниха ми, че в черни волги се возят само членовете на Политбюро. Уважиха молбата ми за цвета на колата, но член на Политбюро не ме направиха. (Смее се.)

- По-лесно или по-трудно стигнахте до втората олимпийска титла в Мюнхен през 1972 г.?

- Противниците ми бяха същите, които след Мексико бях надвивал на европейските и световните първенства. И знаех, че всеки е събирал сили и точил зъби да ми отмъсти. Един дори ме ухапа по крака. А аз за тяхно нещастие се борих с такава лекота... не знам дали мога да я сравня с лекотата, с която лебедът плува във водата.

Седем срещи - седем победи. 7 победи - 47 точки! Ето го пак любимото ми число 7! Тогава нямаше победи с явно превъзходство - ако победиш с 10 точки, или с технически туш, ако постигнеш над 10 точки. А аз побеждавах противниците си и с 18 точки и се чудя защо съм го правил, след като за победата ми е била необходима и само една.

- Ако обаче правилата на борбата по ваше време бяха като сегашните, щяхте ли да постигнете същите успехи?

- Днес можеш да победиш дори без да вземеш техническа точка! Това е и един от големите недостатъци на правилника. При това положение дори да ми вържат едната ръка, гарантирам, че ще взема медал.

- На вас буквата М все ви е носила късмет - Минск, Мексико, Мюнхен... В Монреал обаче претърпявате неуспех. Как го преживяхте?

- Само три месеца по-рано в Ленинград (днес Санкт Петербург) станах безапелационно европейски шампион за четвърти път. Бях великолепно подготвен. Но още в първата минута на първата среща срещу румънеца Джинга, когото винаги бях побеждавал, получих контузия -
извадих рамото си.

Покойният вече д-р Шойлев постави ръката ми в гипс, нямаше как да продължа. Тежко преживях отпадането си, но по-тежко преживя ситуацията майка ми. Тя живееше в постоянен страх да не се контузя, а аз преди всяко първенство обещавах, че след приключването му ще се откажа от борбата.

- Коя от трите ви световни титли е най-ценната за вас?

- Първата, защото е най-желаната. Втората - за да я дублирам. Третата - за да стана за трети път. Но ако го кажа в обратен ред - най-скъпи са ми третата, втората и първата.

- Кой беше най-трудният и най-неудобният ви съперник по световните тепихи?

- Слабите си противници не помня. Но победите ми над 7 световни шампиони няма да забравя никога. И пак числото 7! Ето ги седмината: Рибалко, Бакулин и Константинов от СССР, Джинга - Румъния, Али-Заде от Иран, Хираяма от Япония и моя иначе добър приятел Ангел Керезов.

- Вашият колега в класическия стил Александър Томов три пъти загуби финал на олипиада, и то все срещу руснак. Тогава се говореше, че от най-високо място му е нареждано да падне. При вас имаше ли такива случаи?

- Не знам да е имало такива нареждания. Нали ви казах, че смениха 11 руснаци в моята категория и ги надвих всичките. Но веднъж си позволих една хитрост, за която дори треньорът ми не разбра.

Бяхме на международен турнир в Москва и в моята категория уж щяха да участват трима руснаци. В последния момент изведнъж стана 6! Не се борих срещу всичките, защото имаше жребий. Но на финала се срещнах с Олзоев.

Имах по-добри показатели от него в предишните срещи и ми беше достатъчен и равен резултат, за да съм победител в категорията. И завършихме наравно. След което руснаците решиха, че Олзоев вече ми е равностоен и го пуснаха на европейското първенство през 1970 г. в Берлин. Той беше най-лекият ми противник.

- Защо през целия си спортен живот се състезавахте само за "Академик"? ЦСКА и "Левски" бяха по-богати отбори, не ви ли съблазняваха да отидете при тях?

- Съблазни имаше много и от двата отбора. Какво имахе те? Пагон, фуражка,
офицер. По-голяма заплата от една студентска стипендия, каквато вземах в началото. На мен студентството ми носеше голяма радост. Младост, студент, спортист! Струваше ми се, че от това по-хубаво няма.

- Каква заплата вземахте в "Академик"?

- Тренирахме професионално, но бяхме аматьорски заплатени. Националите ни водеха елитни състезатели и ни даваха заплати. Вземах наполовина от това, което вземаха в ЦСКА и "Левски". Мисля, че те получаваха по 720, значи моята е била около 360 лв.

- Вземахте ли допинг или някакви стимулиращи вещества през дългогодишната ви кариера?

- Само веднъж. Преди един от турнирите "Никола Петров" настинах и вдигнах температура. А на другия ден ще ни мерят на кантара. Тресе ме и потърсих помощ от лекаря. Масажистът бай Иван Кирилов обаче приложи народно лечение - даде ми един аспирин, чай и в него беше сипал 20 грама коняк. Това беше. (Смее се.)

- И как се представихте на турнира?

- Имам 11 участия в турнира "Никола Петров" и 11 пъти съм победител. Аз съм първият носител на златния пояс на името на този наш легендарен борец.

- С цената на какво успявахте да се задържите в категория 52 килограма?

- По-късното включване в борбата ми донесе и едно предимство. На 21 години човек вече отива към укрепнала мъжка фигура и структура - стави, мускули и т.н. И може да разбере коя категория ще е най-подходящата за него. Аз се чувствах най-добре в 52 кг.

Разбира се, после се натрупва още мускулна маса и човек натежава. В периоди без състезания съм стигал и до 58 кг. Но да сваляш след това 6, никак не е лесно. А ако е пред самото състезание е, убийствено. Аз издържах до 35 години в спорта, защото не свалях, а поддържах килограми. Спазвах строг хранителен и питеен режим. Имаше случай едно варено яйце да го ям от София до Варна.

- Как преживяхте края на дългогодишната си кариера? Плакахте ли?

- Не плаках, макар че и моите очи са на мокро място. Това е по стихотворение от Пеньо Пенев: "Недей разплаква моето сърце/ очите ми не са на мокро място..." Преживях напускането на тепиха сравнително леко, защото веднага отидох аспирант в Института за физкултура и спорт в Москва. Руснаците искаха да черпят опит от мен и идваха да тренират в залата на института. И като хванах техния кандидат за олимпиадата в моята категория до 52 кг,
направо го съсипахот хватки.

Веднъж момчето се разплака и ми казва: "Какъв шампион ще ставам аз..." Но все пак успя и спечели първото място, беше през 1980 г. в Москва.

- Имаше ли случаи, в които ви се е искало да захвърлите трикото и никога повече да не го обличате?
- Никога. Аз обичах спорта си, обичам го и сега. Изпитвах удоволствие от тежките тренировки. А и винаги побеждавах, а след победа на никого не му се отказва.

- Правили ли сте си сметка какво всъщност спечелихте от борбата освен медалите? И какво загубихте?
- Няма мерило, с което да измериш "спечелил" или "загубил" - нито с теглилка, нито с метър. Много ми даде борбата, имам предвид този спорт като цяло. Хората още ме познават и това носи голямо удовлетворение. Поздравяват ме по улицата или в трамвая, дори по аерогари в чужбина.

- Кога се оженихте и с каква хватка победихте бъдещата си съпруга?

- Тези хватки са от памтивека и са тънки и незабележими. Не мога да кажа, че при мен дойде сляпата неделя, което означава цял живот после да се правиш на сляп. А баща ми казваше, че, ако се ожениш пиян, цял живот после трябва да се правиш на пиян.

Моята съпруга Надежда е майстор на спорта по художествена гимнастика, запознахме се като студенти във ВИФ. Гордея се, че случих на жена и не забравям да й го казвам. Вече 40 години сме заедно.

- Какви деца имате?

- Родиха ни се две прекрасни деца, имаме дъщеря и син. Отгледахме ги, възпитахме ги, взеха и добро образование. И сега сме в чудесни отношения. Дъщеря ми Мария и съпругът Георги живеят и работят в Швейцария. От тях имам две внучета - Стоян и Надежда. В края на миналата година синът Христо и снахата Милена ни дариха с внучка Екатерина.

- Вие сте професор в катедра "Борба и джудо" в Националната спортна академия. Пишете ли двойки на студентите си?

- Никога не съм писал двойка и тройка, когато изпитвам сам. Когато съм бил в изпитна комисия е имало тройки. Тя, разликата между двете оценки, е много тънка...

- Защо когато човек ви пита как сте, винаги отговаряте "по средата"?

- Казвам го на шега, разбира се. В спортния си живот обикновено стоях на най-високото стъпало на почетната стълбичка, което е по средата. Отдясно ми е сребърният медалист, отляво - бронзовият. Поздрави ме и единият, и другият. После вдигнат ръцете ми като признание, че съм по-добър от тях. Та затова казвам "по средата"...

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 0

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

Бойко Борисов: Нагло е писъмцето на инвеститорите

Ако четем определението за вина в закона, независимо дали действаш или не действаш си виновен. Г-н Искраво, при този крехък мир в парламента вие искате да ни вмените отговорности, които не са наши.

Бебе на 40 дни почина в шуменско село

40-дневно бебе е издъхнало в шуменското село Никола Козлево, съобщиха от ОД на МВР – Шумен. Вчера около 04:00 часа в дома им в село Никола Козлево 21-годишна жена установява, че момчето й,

40 дни на поп Кръстьо

40 дни - от 18 ноември до 28 декември 1872 г., е гастролът на поп Кръстьо в историята. След това той се възнася и грейва на небосвода като най-ярката звезда на българските предатели.

Искров: Предложението на Оманския фонд, ЕПИК и Джем Корп не е пазарно (обновена)

Никога не сме се крили, просто не обичаме да обикаляме студиата. Не сме искали промяна в закона, това не е наша идея. Докладът описва ясно що сме свършили,

Оправдаха обвинените за боядисания паметник на „Позитано”

Софийският районен съд оправда Асен Генов и Цветелина Сърбинска по делото за изписаните на скулптурната композиция пред централата на БСП в София "БКП – позор", съобщи БТВ.

Баща преби училищна портиерка заради пострадало дете

Семейство от оряховското село Остров (Врачанско) преби училищната портиерка, защото детето им си разбило носа, а от училището не им казали и не са повикали линейка, съобщава bTV.

Парламентът удължи работното си време заради КТБ

Парламентът удължи работното си време до гласуване на Доклада на бюджетна комисия за КТБ. Предложението за това бе направено от председателя на НС Цецка Цачева.