Да си българин в Западна Европа, става все по-неприятно. Кампанията срещу нас и румънците е като лавина. Тръгна от малка снежна топчица, а вече с гръм и трясък повлича всички след себе си. Първо бяха французите, после холандците, британците, а ето сега с пълна сила се включиха и германците.
В интервю за сп. “Шпигел” германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих заяви, че ще наложи вето над влизането ни в Шенген. Според него не сме изпълнили критериите.
Повечето българи вероятно са съгласни с Фридрих - ние сме далеч от Германия по икономически, политически и социални критерии. Но Шенген не е нито икономическо, нито политическо, нито социално споразумение, а е правен договор за отмяна на вътрешните границимежду държавите, които са го подписали. Критериите са технически и ние сме ги изпълнили отдавна. А спорът за това дали техническото изпълнение означава и безотказно функциониране, в момента просто не седи на дневен ред. Не знам дали г-н Фридрих се е поинтересувал да види какво става в България в момента. Предполагам, че е и това е повод да се изкаже така остро. Което в такъв момент за нашата държава е, меко казано, несолидарно. Излиза, че той се възползва от това, че в момента няма дори действащ вътрешен министър, с когото да обсъди решението си. Цветан Цветанов все пак е министър в оставка и предстоят избори.
Не казвам, че в знак на солидарност към събитията в България шенгенските държави трябва да плеснат с ръце, пък да ни прегърнат. Напротив, логично е да отложат гласуването за по-късен етап. Но нужно ли е това да става под формата на заклинания срещу “ордите българи” от страниците на медиите? Пък и на нас точно в този момент
Шенген не ни и трябва.
Няма да се справим с него, тъй като това е договор, чието спазване изисква сериозен финансов ресурс. А ние без пари за нас си останахме (изпълнявайки между другото заръките именно на германския канцлер Меркел за затягане на колана), пък камо ли за осигуряването на човешки условия на имигранти. Да сме външна граница на Шенген, ще означава пренасочване на огромен поток бежанци от Третия свят към България.
Всички сме виждали какво се случва в Италия и Гърция – там прииждат огромни маси хора, на които трябва да се осигури подслон, храна, а също и да се спре влизането им по-навътре в шенгенското пространство.
Българите имат проблем да осигурят собствената си прехрана в момента. Ние не приемаме дори нашите роми, макар че те са част от обществото ни и споделяме обща история, език и донякъде култура. А какво би станало, ако под балконите на хора, които нямат пари да си платят дори тока, започнат да нощуват хора от Африка и Азия, които дори не говорят български? Това ще взриви държавата, тя няма сили да го издържи. По тази причина и напънът за Шенген като че ли бе позабравен в последните месеци. Както преди две години бе преосмислен и напънът за еврозоната.
Което прави изказването на Фридрих още по-странно. Човек остава с впечатление, че му е все тая какъв ефект биха имали думите му върху нагорещената обстановка в България.
И дали няма да насочи гнева на някои българи в опасна посока. Защото другият повод за острите му думи са именно ромите, като аргументира с техния наплив решението си за вето. Германия от месец се тресе от панически страх, разпалван от политиците. Страната е в предизборна кампания – нов парламент ще се избира през септември. И българите и румънците са отново най-ефикасната предизборна дъвка.
Факт е, че от 2 г. напливът на роми в Германия е голям. Цели квартали се изселват в страната, като се занимават основно с кражби и проституция. Този проблем имаше преди години Австрия, но го реши чрез сътрудничество с България и Румъния. Защото ромското преселение в повечето случаи е част от престъпна схема и там заклинания по медиите не помагат. Ромите са жертва на ромски барони, на каналджии, на мафиоти и на спекуланти на имоти. Фридрих иска да забрани този проблем, но със същия успех може да забрани бедността или финансовата криза. Той дори предлага да се помисли върху свободата на движение в ЕС. Засега германските медии разтягат тази дъвка с удоволствие. Почти перверзно е, че България не присъства в германските новини, събитията у нас бяха отразени само в първите два дни.
Темата за ромите обаче е ежедневна. Само отделни гласове протестират срещу тази кампания. Някои учени, изследователи на ромския проблем, на миграционните движения и по-будни блогъри предупредиха, че става дума за сериозна манипулация.
Германските политици твърдят, че годишно прииждат 147 000 българи и румънци. И нарича това “имиграция на бедността”. Истината е, че 22% от тези новодошли българи и румънци са висококвалифицирани кадри, а 46% са квалифицирани. Има и една голяма част временни работници. Тоест повече от две трети от “страшните имигранти” всъщност са хора, които Германия отчаяно търси. И за наша голяма беда немалко от тях са лекари и медицински сестри. Така че преди да преосмисли свободата на движение в ЕС, г-н Фридрих трябва да реши и дали е възможно без нея Германия да взема лекарите, инженерите и програмистите ни. Впрочем бившият френски президент Саркози също заложи на ромската карта преди изборите. И въпреки това сега е бивш.