С политолога ИВАН КРЪСТЕВ разговаря Юри Велев
- Г-н Кръстев, къде са корените на недоволството на протестиращите - бедността, политиката на финансови икономии, несправедливия преход, гневът срещу статуквото?
- И още. Масовите протести са като грипна епидемия - не знаеш кога започват, нито кога свършват, но знаеш, че антибиотик няма да помогне и че рано или късно всички вкъщи ще се заразят.
Както много колеги отбелязаха, протестите от последния месец са първите от 25 г. насам, които избухнаха в провинцията, а не в София, и които не бяха доминирани от студенти и традиционно политически активната част на населението. Това беше социален, но и екзистенциален протест на хора от средното поколение, който демонстрира не само отхвърляне на настоящето, но и страх от бъдещето. Глобалната икономическа криза разруши усещането, че влизането в ЕС е край на трудностите и лишенията. Ако преди кризата лесният достъп до кредит, икономическият растеж и възможността за временна работа навън създадоха усещането, че България се е оттласнала от дъното, то в момента хората се усещат притиснати от обстоятелствата. Това обяснява защо сега имаше много гняв, малко надежда и още по-малко от усещането за празник, което помним от 1990 или 1997 г. Нещо повече, точно в градовете, където протестите бяха най-силни, станахме свидетели на самоубийства и самозапалвания. Това бяха протести, при които Европа изчезна от колективното въображение на обществото. Те не просто не бяха организирани от опозицията, но и хората показаха, че не виждат разликата между властта и опозицията. Протестиращите отказват да се доверят на когото и да било:
всяко лице от телевизията успява да разгневи, но не и да вдъхнови хората. Нещо повече, в първите дни на протеста имах усещането, че ако някой беше предложил да изберем следващия парламент не с избори, а с всенародна лотария, мнозинството от хората щяха да приемат.
- Ще бъдат ли хората отново излъгани?
- Този път хората може би няма да бъдат излъгани, тъй като не вярват на никого, но едва ли ще постигнат промяна, пак защото не вярват на никого. Защото понякога
е по-добре да повярваш на фалшив пророк, отколкото да не вярваш на никого
Протестът не успя да излъчи нито лидери, нито ясни послания и причината е, че той беше не просто протест срещу политиците, но и срещу политиката. Но ако обърнем гръб на политиката, как да решаваме споровете си? Например едно от често срещаните искания е за 50% гражданска квота в регулаторите. Идеята е добра, но как да изберем кои граждани да влязат в гражданската квота? Когато става дума за строежа на писти в Банско например, кой искаме да ни представлява - гражданите, които протестираха, защото искат да се строят писти, или гражданите, които бяха на улицата, защото не искат да се строят писти?
- Може ли промяната на избирателната система да доведе до радикална промяна?
- Помните ли вица за жената, която повикала майстор да оправи чешмата, която тече, а
майсторът казал, че няма смисъл, защото е важно да се промени системата
Ние сме в подобна ситуация. Никоя избирателна система не може да замени необходимостта от енергийна стратегия. Това, което ме притеснява, е, че както преди години хората търсеха един човек, който ще реши всички поблеми, така сега се търси едно радикално решение, което ще реши всички проблеми. Лично аз подкрепям намаляването на броя на депутатите, но не си правя илюзията, че това автоматично ще намали сметките за ток или парно. Това, от което имаме нужда, е сериозното обсъждане на конкретните проблеми, пред които сме изправени.
- Не е ли достатъчно да изчезне корупцията, за да се решат проблемите?
- Първо, корупцията никога и никъде не изчезва напълно, защото, докато има хора, винаги някой ще има желание да използва обществената си позиция за частна изгода. Но, второ и по-важно, много от лошите решения в енергетиката не могат да бъдат обяснени единствено с корупционния данък, който плащаме. Причината държавата да купува скъп ток е продиктувана от корупционни интереси, но много често и от страх, че в противен случай определени региони ще загубят единствените си работещи предприятия. Днес на улицата са потребителите, утре може да се окажат миньорите, които са загубили работата си. Не е възможно всички да спечелят от една политика, но е възможно да бъдат компенсирани губещите и така енергийната ни система да излезе от сегашното си състояние.
- Защо правителството не усети идващото цунами?
- Правителството плати за желанието си да поддържа и издържа приятелски медии. В една друга медийна среда то щеше да усети много по-рано натрупващото се напрежение. Но голяма част от медиите бяха твърде заети да се ослушват какво им казват от горе, за да чуят какво става долу. Опозицията, фрустрирана от ниското участие в референдума за АЕЦ "Белене" и от вътрешните си противоречия, също не усети кога недоволството премина критичната точка и остана в ролята на развълнуван наблюдател . Политическата криза показа не просто гнева срещу правителството, но и слабостта на опозицията. Неслучайно Кирил Йорданов - избран и с гласовете на БСП, и на ГЕРБ - се превърна в символ на всичко, което хората вече не могат да търпят. Моделът "един град, една групировка, един кмет" просто се взриви.
- Влязохме ли в дълъг период на нестабилност и какъв ще е резултатът?
- Липсата на ясно изразена надежда и алтернатива е това, което най-много ме притеснява. Хората казват "не може повече така да се живее", но пред урните те ще избират между партии, срещу които излязоха да протестират. През 1997 г. имаше много тежка икономическа ситуация, но като че ли всички знаеха какво трябва да се направи и кой има мандат да го направи. Тогава България беше в криза, но светът се радваше на икономически растеж. Експертите бяха единни, че България е изпаднала в криза, защото прави това, което МВФ и Брюксел казват да не прави.
Сега ние сме в криза и светът е в криза. Икономиката ни е в стагнация, въпреки че правим това, което ни казват да правим. И коя е партията, която в очите на хората изглежда като алтернатива на статуквото? През 1997 г. всички знаеха, че БСП слиза от власт и опозицията ще получи мандат да управлява. Сега знаем единствено, че който и да спечели изборите, Сергей Станишев няма да бъде премиер (има нещо тъжно, когато това, с което политическите партии се надяват да спечелят гласове, е обещанието, че лидерите им няма да управляват).
Не бих се учудил, ако избирателната активност на тези избори е много ниска. При такъв тип кризи протестите често изхабяват енергията за промяна и
мнозина започват да мислят не как ще променят страната, а как ще я напуснат
Това създава едно потискащо усещане за стагнация. Видяхме гражданска енергия на улицата и хора, готови да защитават правата си, но ми е трудно да си представя политическото решение, което ще убеди хората, че тази енергия ще бъде използвана за позитивна промяна. И това е риск за бъдеща политическа криза.
- Очаквате ли България да завие наляво?
- Лявото и дясното отдавна загубиха смисъл. Кризата, която страната преживява, е криза на политически модел, при който правителствата се сменят, а икономическата политика - не. Превръщането на финансовата стабилност в самоцел се делегитимира, но това не значи, че харченето ще извади България от кризата или че хората искат страната да се превърне във втора Гърция. Най-вероятно националистите ще спечелят от масовия гняв срещу чуждите инвеститори. И навярно “Атака” с откритата си проруска позиция ще привлече част от традиционния електорат на левицата, но дали това е завой наляво, или надясно? За мен големият въпрос е не колко от хората ще гласуват и дори не за кого ще гласуват. Въпросът е, дали хората, които излязоха на улицата и гориха сметките си за ток, когато се приберат вкъщи, ще бъдат готови да платят следващите си сметки за ток. Загубата на доверие в институциите на този етап се изрази в мирен граждански протест и това е най-хубавото, което можеше да се случи, но ако не намерим начин да използваме гражданската енергия за решаване на конкретни проблеми,
следващата форма на протест може да е неплащане на данъци и сметки, а това е краят на една държава.
- Значи ли това, че моделът “сменяме правителства, но не политики” е изчерпан?
- Да. Досега всички криза в страната са се решавали чрез договаряне вътре в елита. Така беше и през 1990-а, и през 1997-а. Днес такова договаряне е трудно, а и няма да бъде достатъчно, защото сега обществото не е разделено на ляво и дясно, а на горе и долу. За жалост, когато делението е горе-долу, е много трудно да се управлява и единственият ни шанс е да върнем политическите разделения в обществото. На хората трябва да бъде предложен реален избор с ясното съзнание, че те могат да вземат решения, които да направят ситуацията още по-тежка. Само ако хората избират политика, а не просто политици, страната би била управляема. Моето мнение е, че щеше да е добре, ако паралелно с тези избори се проведе референдум за национализацията на ЕРП-тата Лично аз бих гласувал против. Но хората трябва да знаят, че те вземат решения и носят отговорност за тези решения. Ние никога няма да имаме работеща политическа система, ако не позволим на хората да носят отговорност за конкретни политически решения.
Истината е, че добрите демокрации работят, защото са израснали от негативния опит на гражданите. Днес хората мислят, че могат да искат понякога абсурдни политики, защото очакването им е, че ЕС или някой друг така или иначе няма да позволи това да се случи. Моето разбиране е, че хората трябва да разберат, че ако гласуват за партия, която иска да излезе от ЕС, ние ще излезем от ЕС.
- Колко голяма е опасността изборите да бъдат фалшифицирани?
- Това не мога да преценя, но голяма е опасността изборите да бъдат оспорени. За първи път след 1990 г. ние рискуваме да имаме избори, при които загубилата партия е готова да излезе на улицата и да не признае резултатите. Рискът е България да заприлича на Албания, в която загубилата партия като правило не признава изборните резултати. И причината да се страхувам от подобно развитие е, че на тези избори никоя партия не може да си позволи да загуби. През 1997 г. БСП загуби изборите, но имаше договореност, че за запазване на социалния мир и по-лесно излизане от кризата новото правителство няма да преследва старите министри. Сега такава договореност няма. Нещо повече, хората настояват, ако не всички, то поне някой да плати сметката. И за това на тези избори някои от водещите политици се борят не за власт, а за свободата си. На всички е ясно, че ако ГЕРБ спечели, това е краят на БСП. Станишев не може да оцелее след такава загуба. Това е реалният край на мечтата му за европейска кариера.
За малките партии протестът е възможност да станат големи, но ако не успеят, те също изчезват. Тези избори са последният шанс на сегашните лидери на националистически и протестни партии да бъдат нещо повече от статисти, така че те също ще са готови да не признаят провал. Или с други думи, тези избори не приличат на изборите, които познаваме. И ако искаме да запазим шансовете си за нормално развитие, ми се вижда ключово важно гражданската енергия да бъде използвана за провеждане на честни избори и обществото има интерес да даде ясен сигнал, че то няма да излезе на улицата, ако един или друг политик се опита да скрие загубата си.
- Защо е толкова трудна промяната?
- В обществото има толкова гняв и омраза срещу политическата класа (в нея влизаме и политолози и социолози), че не са много нормалните хора, желаещи днес да се занимават с политика. А както казват белгийците, когато си отидат отвратените, остават отвратителните. Днес хората мечтаят за правителство, което прилича на компютър: задаваш програмата, натискаш enter и компютърът прави това, което му е поръчано. Истината е, че улицата не знае как да направи този компютър. Хората настояват да ги управляват експерти, но такива, които никога не са били във властта, или близо до нея. Компетентността обаче предполага опит. Представете си, че за да намалим катастрофите по пътищата, решим, че професионални шофьори могат да стават само тези, които нямат книжка. Нещо подобно се иска днес по отношение на управлението на страната.
- Това значи ли, че хората мислят, че в управлението ни има много слаби играчи?
- Да, но даже и по-лошо: повечето хора мислят, че техните представители във властта играят за другия отбор.
- Как оценявате служебното правителство?
- Правителството е на една седмица и не е сериозно да го оценяваме все още. Президентът успя да овладее ситуацията и всичко се случва в рамките на конституцията. Марин Райков и новите министри създадоха усещането, че страната се управлява. Те поеха отговорност в момент, в който участието във властта обещава много неприятности и малко признание.
Правителството нито може, нито има право да води радикални политики, но може да предприеме действия, които да променят начина, по който ще управлява следващото правителство, което и да е то. Цялостният одит на енергийния сектор е добра стъпка. Така ще разберем за какво и колко плащаме, кой печели от монополите, в кои банки държавните енергийни дружества държат парите си, каква е лихвата, срещу която вземат заеми, дали строенето на нови мощности, или политиката на енергийно спестяване е по-добрата политика. Най-важната задача на правителството е да гарантира провеждането на честни избори, избори, които няма да бъдат оспорени. Това няма да е никак лесно.
Има два начина да реагираш в ситуация на максимална опасност - можеш да бъдеш герой и да не се съобразяваш с никого и с нищо, но може и да правиш това, което е записано в инструкцията за справяне с екстремни ситуации. Президентът избра втората стратегия и за мен това е правилният избор. Той следва стриктно това, което е записано в конституцията, и обещава не чудеса, а здрав разум. Страх ме е, че ако беше избрал да прави чудеса, щеше да е чудо да оцелеем.