Ако момчетиите от село Бойковец имат късмет, като яхнат колелетата и профучат покрай къщата на Вачкови, ще видят как Мартина почти гола бръсне тревата с косачката. Само е заметнала на раменете дълъг прозрачен шал, който се вее при енергичното и бързо подтичване след машинката. Тогава момчетата започват едно безкрайно дефилиране покрай оградата.
Обаче на Мартина не й пука. Тя си е нудистка по природа, почетен член на онази тайфа приятели, които кацат преди години по скалите на юг от Варвара. Теди Москов, Чочо Попйорданов, Мони Паси няма да забравят това сладко време на детството.
Сега Мартина заедно с дъщеря си Рада е на морето, там ще празнува рождения си ден на 29 юли и на къщата домакинства майка й Силвия. Първото, което трябва да видя, е лобното място на старата воденица, на възраст повече от сто години, в която живели бабата и дядото на Силвия Вачкова - Цана и Стоян. Изгоряла е до пепел преди две години и на мястото вече е поникнала трева. Останал е само огромният воденичен камък, на който обичал да присяда Гришата Вачков. Кротко лежи, катурнат под ябълката, която на години е колкото воденицата.
Някъде в оврага ромоли река Равна, както се е наричало и селото, преди да му лепнат войнственото име Бойковец. Из тези меки хълмове е бродил отряд "Чавдар", дори
Тодор Живков, Добри Джуров и Борис Велчев са нощували при роднините на Силвия.
Ятак им бил братът на дядо Стоян - Пейо. Павловският род е многоброен, дядо Стоян имал 11 братя и сестри. Наследниците им живеят или имат къщи отвъд редицата дървета, които ограждат огромната поляна пред къщата на Вачкови. На последната родова сбирка дошли към 300 души.
Веднъж във воденицата влезли партизани и поискали да преспят. Баба Цана ги нахранила с качамак, а дядо Стоян, който носил общинската служба стотник, рекъл: "Сега, момчета, тръгвате си, накъдето искате и няма да ми казвате. Аз като стотник съм длъжен да отида в общината и ще кажа, че сте тръгнали към Правец." Трийсет години по-късно при дядо Стоян дошъл един от онези партизани, които неканени му гостували. Зарадвали се един на друг и човекът го снимал. Не му казал, че ще разкаже случката за вестник и ще публикува снимката. Статията открили роднините и го скъсали от майтап, че крил толкова време, всички щели да станат заслужили борци против фашизма.
Рада е на 12 години, вече се срамува да играе с момчетата от селото като по-рано и си води приятелки.
Понякога - Мария, дъщерята на Гала, друг път пак съученички.
Децата се изпълват с щастие на огромната поляна пред къщата или се крият между дърветата зад нея към реката, или пресичат тесния път и се гонят отсреща по ливадите към Елака. От време на време оттам изскачат коне и препускат, докато отново изчезнат между дърветата.
По същите тези ливади е тичала и Мартина, когато я оставяли при дядо й в къщата воденица. Като потънала в пубертета, естествено, престанала - няма баня, няма тоалетна, протестирала тя. Тогава майка й намерила строители от селото на Гришата и за няколко дни вдигнали дървено бунгало. Вътре има всички удобства. После построили красивата къща, а в бунгалото сега приютяват гостите.
В антрето, което има врати към хола и кухнята, висят портретите на майката и бащата на Силвия Вачкова - Вера и Васил. Цана и Стоян Павлови имали шест деца - три дъщери и трима сина. Още съвсем малък, Васил бил заведен от баща си в София да чиракува по кафенетата. С парите от бакшишите си купувал книжки и веднъж съвсем справедливо на един полковник от Военното училище направило впечатление будното и начетено момче. Взел го да слугува при офицерите и го записал да учи.
Също като двамата си братя Васил имал музикална дарба и свирел на фагот. Постъпил във военния царски оркестър, после бил сред основателите на Софийската филхармония. Преподавал е музика в Кайро и Тунис.
Силвия и Гришата Вачков се запознават в пионерския дворец, където 14-годишното момиченце играе в новогодишен спектакъл. Студентът от ВИТИЗ Григор Вачков дошъл с Хиндо Касимов и още един колега, за да поемат основните роли. "Зяпахме студентите - ужасно възрастни! Всички масово се влюбихме в третия студент - нежен, красив, не като Гришата - черен, рошав. И през ум не ми минаваше да го погледна по-различно. Но започнах да го гледам на сцената, виждахме се. Отиде по разпределение във Враца с Кольо Анастасов, пишеше ми писма и така тръгна. Като дойде в София, се залюбихме."
На Григор Вачков му се отваряла душата тук. Той е от равнинно село - Трънчовица, много плодородно, не като Бойковец, но сто пъти по-прашно. Седи Гришата на воденичния камък под сянката, очите му си почиват на тучната трева и току каже: "Хайде да отскочим до Трънчовица! Само два часа е." "Къде ще ходим в тоя пек и в тази прах бе, Гриша!", чуди се Силвия. "Знаеш ли какви дини и пъпеши има сега!", настоява актьорът. Отиват, разбира се, той от Трънчовица по-красиво не знае. Една седмица, след като се връщат, не могат да почистят колата и дробовете си.
Спели в къщата воденица.
Дълбок студ царял вътре зад 70-сантиметровите, зидани с камъни, стениДвете спални били на втория етаж, а долу с грохот се въртяло колелото, пригодено за царевично брашно. Имало едно сандъче с всички документи, които дядо Стоян събирал през живота си - разписки за дадени и взети пари, свидетелствата на децата, снимки от войните. Всичко изгоряло. А баба Цана била голяма забележителност - знахарка и лечителка, с еднакво умение гадаела сънища, изваждала сливици и израждала бебета. Но никой от тримата им сина не станал лекар, всичките се прехранвали с музиката.
Когато се отпусне, Рада пее и танцува красиво, показвайки родовото наследство. Също като майка си на тези години много се притеснявала. "Аз имам един грях към Мартина - говори Силвия, докато седим на верандата и пием кафе. - Бях много малка, когато я родих, на 18. Исках да следвам и като дойдоха Лео Конфорти, Димитър Бочев и Георги Попов да ме искат, баща ми каза, че няма момиче за женене. Трябва да учи, отряза той. Гришата обеща, че ще ме остави да уча. И като стана Мартина на две години, започнах да следвам, а нея дадох на седмични ясли. Това ми е грехът! Много тежко й беше, затвори се в себе си. Да ти се скъса сърцето! Идваше си в събота следобед. И на баща ми, като я пита кога ще дойде пак, отговаря през хълцане: "В събота!" Чувала съм на други хора да казва: "А майка ми, като ме захвърлила в седмична детска градина, няма да й го простя никога!" Аз завърших без нито един отложен изпит. После тя се развихри, отпусна се, стана палава и шегаджийка."
Още един потрет - много по-голям, на бащата на Силвия виси на стълбището към спалните горе. Майсторски рисунък, честна дума! Авторът на портретите е братът на Силвия, когото всички познават като Лисо - живее наблизо във фургон и не излиза от селото.
Когато пристигнах в Бойковец, Силвия Вачкова гледаше предаването на дъщеря си. Отскоро има цифрова телевизия, досега никакъв сигнал не се хващал. При нея и радио не може да се слуша. Идвали техници, слагали различни антени, обаче напразно. Както казвали - "дупка"! Отпред - Елака, отзад, отвъд реката, пък е баирът Фудулското. Мартина е яка туристка, от малка навива километри из планините и като дойде тук, тръгва по Фудулското.
В селото къщи имат Джоко Росич, Стойко Пеев, Иван Георгиев-Гец, един валдхорнист и рано починалият шеф на каскадьорите в Бояна Димитър Кехайов. Това е арткомпанията, не смятаме англичани, лекари, един генерал, българи - емигранти из Европа, и прочее. Силвия и Джоко Росич станали едни от инициаторите за построяването на черквичка. Събрали парите и я вдигнали - чиста, спретната и подредена като всички къщи в Бойковец. Нарекли я "Успение Богородично". Без пари я изградил шефът на "Елаците". А избраният сега за депутат Емил Димитров дал 18 хиляди. За първи път камбаната залюляла Рада.