Сините все пак намериха начин да си отмъстят на Бойко, че не ги включи пряко в изпълнителната власт. Демек не им бутна парчета от управленската баница по любимата им схема подкрепа срещу облаги.
Това, а не "моралният" казус с Божидар Димитров е същинската причина за отказа им да подкрепят предложения от Борисов състав на Министерския съвет.
Колкото до самия "казус", той беше заложен още в закона за досиетата. Защото там не се направи задължителната разлика между "доносник" на политическата полиция и "секретен сътрудник" (или агент) на службите за сигурност.
Казвам това не с цел да браня или оправдавам Божидар. А защото, когато дойде ред за отваряне на досиетата и на университетските преподаватели, сигурно не един и двама колеги историци също внезапно ще се окажат "агенти на ДС". При това без да са писали нито един "политически" донос. А просто защото съвестно са изпълнявали научния и патриотичния си дълг.
През 70- 80-те години на миналия век у нас беше предприета мащабна подготовка за две събития. Едното - честването на 1300-годишнината на държавата, се случи. Другото - отбелязването на 100-годишнината от създаването на БСДП (БКП) - не, защото трябваше да стане през 1991 г. Да, ама дойде 10 ноември...
Съществена част от подготовката за тези събития беше и написването на две многотомни истории - съответно на България и на БКП. За това бяха отделени доста средства, включително за командировки на колеги в чужди архивохранилища, за да търсят документи за нашето минало.
Бях в една от групите, сформирани за тази цел. Те се състояха предимно от млади (тогава) и с необходимата езикова подготовка историци. Освен традиционните дневни и квартирни тръгвахме и с други пари - за фотокопиране, а понякога и за "склоняване към сътрудничество" на някой и друг архивар, библиотекар и т.н. Обикновено тези пари идваха от тогавашната дирекция "Културно-историческо наследство" към външното министерство (даваше ни ги вече "изобличеният" като "агент Михаел" от ПГУ Панто Колев). На митницата нямахме проблеми, досещате се защо. Посолствата ни в чужбина имаха указания да ни съдействат, ако се наложи - и финансово. От две "пера" - или това на ЦК на БКП, или пък на ПГУ.
После всичко се описваше - документи, разходи за придобиването им и т.н. По-ценните "придобивки" тръгваха и с дипломатическата поща, за да не стане някоя беля. Ами ей това сме вършили доста колеги историци през 70-те и 80-те години на миналия век. И не виждам в тази ни дейност нищо срамно или позорно. Обратно - идете сега в Главно управление на архивите и ще видите колко документи за българската история сме домъкнали. Ако пък попитате има ли и сега пари за подобна дейност, най-вероятно отговорът ще бъде отрицателен...
Защо обаче за разлика от Божидар аз примерно "не излизам" в списъците на "агентите"? Много просто - извадил съм късмет да попадна в "квотата" на ЦК на БКП. И такива като мен, включително и един бивш "син шаман", ПГУ просто ги "заобикаляше".
А другите сега са (или ще бъдат обявени за) "доносници" и "агенти". Даже миналата седмица един тъмносин депутат разпалено обясняваше, че Божидар няма право да бъде министър за "външните българи", след като до 1989 г. те са били "жертви" именно на такива като него. Казвам това, за да разбере читателят, че позицията на Синята коалиция за неподкрепа на бъдещия кабинет с "мотива Божидар Димитров" е или абсурдна, или просто "отмъщение" за отказа на Борисов да им отпусне някой и друг министерски пост. Но тъй като не мога да допусна, че (примерно) един Веселин Методиев не знае истината за "агентурното минало" на част от колегите си историци, значи по-скоро е второто. А ако в ситуацията има и нещо абсурдно, то е свързано с първия сериозен гаф на новото парламентарно мнозинство - да вкара в един подзаконов акт (правилника на НС) лустрационни текстове, които липсват в самия закон за досиетата. При това - приет пак от НС.
Проф. ДРАГОМИР ДРАГАНОВ
Не корете Димитров, че е събирал извори за миналото ни
Държа да кажа, че не споделям нито политическите възгледи на д-р Божидар Димитров, нито неговото отношение към историята. Заявявал съм го многократно и абсолютно открито досега. Но това, че имаме разногласия в това отношение, не означава човек да няма елементарна почтеност. Става въпрос за следното.
Една от основните задачи на всяка държава е да намери колкото се може повече изворов матеиал за своето историческо минало. Това го правят абсолютно всички държави.
Доколкото си спомням, Божидар Димитров беше част от една група, която след 1980 г. работеше с доста пари, отпуснати от Политбюро на ЦК на БКП за осигуряване на изворови материали за написване на многотомната история на България. За съжаление и до този момент тя не е довършена - стигна само до VIII том.
В продължение на десетина години група български историци, които знаеха езици (а тогава такива не бяха чак толкова много), обикаляха световните архиви и библиотеки, търсеха материали за България, ксерокопираха ги и ги микрофилмираха. Като резултат в поне 2 центъра - в Централния държавен архив и в един център, който беше създаден тогава към Института по балканистика - се натрупа едно доста прилично като обем историческо градиво за миналото на България.
Тези пари (доколкото съм чувал, защото не съм бил част от тази схема) са се разпределяли от Първо главно управление. Там работеше голяма група. Сред вдъхновителите й и един от тези, които знаеха много за нея, беше и уважаваният наш историк, покойният вече проф. Фол.
Но пак повтарям: това го прави всяка държава. Г-н Димитров може да бъде атакуван за много неща, но специално за това - не. По-скоро е етикетиране от политическа гледна точка.
Че Божидар Димитров е имал определени качества да го прави, не виждам в това абсолютно нищо лошо. Даже е много хубаво. И в никакъв случай не би трябвало да бъде укоряван за това.
Трябва да се прави разграничаване. Думата доносник, която се употребява напоследък за щяло и нещяло, има много специфичен характер. Поне за мен това е човек, който е писал срещу колегите и приятелите си с надежда да получи по-добро партийно, служебно положение, материална изгода и т.н. А това, че разузнавачи и доносници минават под един и същ общ знаменател, е резултат от абсолютно целенасочена политическа реакция, която в известна степен е обяснима за периода след 1989 г. Тя беше плод на времето, но е крайно време вече да се отърсим.
И до ден днешен на колеги историци, които отиват в чужбина, една от основните задачи е да търсят нови материали за миналото на България и ако е възможно, да ги донасят, за да могат с тях да работят техните колеги и младите учени. Аз съм носил микрофилми от поне 7 държави.
Но нищо от това не се прави тайно. Спрямо Божидар Димитров бяха употребени малко смешни думи - бил "внедрен" във Ватиканската библиотека. Как си го представяте?! Той е работил в библиотеката, поръчвал е материалите, те са били микрофилмирани. Може би ако е имал качества за това, е убеждавал колеги от Ватиканската библиотека, че в това няма нищо страшно. През 80-те години те много трудно даваха материали на хора от Източния блок.
Самият аз имах големи трудности, когато работих в Хувъровия институт в САЩ за първи път с архива на Фердинанд. (Той вече е в България.) Трудности имах, докато ми дадат разрешение да работя в архива, после пък не ми даваха разрешение да микрофилмирам документи, а ме караха да ги преписвам. Даже ме проверяваха какво съм преписал, макар да не знаеха български.
В момента и млади хора търсят начини да набавят материали, държавните архиви имат пари за подобни инициативи. Дайте да не ги обезкуражаваме. България за съжаление поради превратностите на историческата си съдба разполага с много малко извори за миналото си, защото те са били безмилостно унищожавани през вековете.
Затова нека запазим уважение към хората, които са се опитвали зрънце по зрънце да възстановят истината за нашето минало. И да се надяваме, че това действително е истината, а не е била манипулирана.
Мнението на проф. Илчев е лично и по никакъв начин не ангажира Софийския университет.
Проф. ИВАН ИЛЧЕВ
Не се подчинява, вдига скандали
... От докладната става ясно, че в дома на студентка, стипендиантка на МВР в Ленинград, чиито родители са служители на ДС, се намират два тома произведения на Солженицин, които са й дадени от Божидар Димитров.
Димитров се сдобил с тях и ги пренесъл в България. Раздал томовете на свои състуденти и приятели. Дал на въпросната студентка и указания ако я хванат, да поддържа версията, че книгите са намерени от нея на пейката.
(...) През февруари 1974 г. агентът Кардам (Божидар Димитров - б.р.) е предаден на ОР Венелин, който усилено го подготвя за заминаване за Париж и Рим. Докато е в Париж обаче, Кардам си позволил да вземе от книжарница безплатно произведения на забранения автор Солженицин, без да уведоми за това своя водещ офицер.
След разкриване на деянието му, Венелин водил целенасочен разговор с него и го предупредил за последствията. Но Кардам не взел предвид казаното, не прибрал томовете и дори си позволил да вдигне скандал на ОР, че те го предали на МВР, "с което се проявил отново като недисциплиниран сътрудник"...
Проф. Божидар Димитров: Уволниха ме от ДС заради Солженицин
Пенчо Ковачев разговаря с проф. Божидар Димитров.
- Г-н Димитров, има ли промяна в ситуацията около вас 24 часа преди гласуването на новия кабинет?
- Не е променена ситуацията. В рамките на шегата, един ваш колега вчера ми каза, че министрите от кабинета на г-н Борисов трябва да ме почерпят, тъй като през изминалата седмица огънят беше съсредоточен само и единствено върху мен. Редно би било да се заинтересуват и от тях журналистите, но те се интересуваха само от Божидар Димитров.
- Ще се гласува ли правителството министър по министър, както иска Синята коалиция?
- Това е забранено от конституцията и за това поне СДС към настоящия момент на Национална конференция е решил да гласува кабинета анблок, включително и моето име.
-Вие казахте, че в Синята коалиция имало трима агенти на ДС...
- Спекулира се с това с мое изявление. А аз казах, че според публикации в медиите от близкото минало има поне трима. Действително въпросът с досиетата трябва да се реши веднъж завинаги и окончателно. И в този смисъл е правилно това, което предложи Бойко - пълно разсекретяване на всички досиета и предоставянето им на друга комисия. Защото тази комисия, откровено казано, се използва за политически цели, тя пуска, когато е необходима, информация. Или по-точно не й пускат, тъй като тя самата работи по предоставения й материал.
Всички се занимават само с мене и никой не говори това, което иска ЕС от нас в последния доклад, какви точно реформи ще бъдат направени в здравеопазването, сигурността, в селското стопанство и т.н.
- Добре, дайте да изчистим въпроса с досието. Вие чели ли сте го?
- Чели са го. Аз не съм го чел, то и затова съществува. Много хора се погрижиха и успяха досиетата им да бъдат ликвидирани.
-Кой го е чел?
- Журналисти от вестник "Глас" и в една обширна публикация г-жа Мария Дерменджиева публикува големи части от него и става ясно какво съм правил.
- Какво сте правили?
- Занимавал съм се с културноисторическа работа в отдела КИН (културноисторическо наследство). От досието ми са останали 93 страници. Част от него най-вероятно е унищожена, но не нещо, за да се прикрие, а защото такава беше практиката. Материали, които смятат за много важни, да ги закрият, а други, които са чисто научноизследователска работа, описи на архивите - ги запазват. Предполагам, че те са предадени по принадлежност към институции, които се интересуват от тях - Главно управление на архивите, Народната библиотека, Института по история.
- Бойко Борисов чел ли ви е досието?
- Да.
- И какво ви каза?
- Каза ми, че съм вършил научноизследователска работа. Между другото би трябвало да бъда смятан и за дисидент, тъй като съм уволнен от ДС шест месеца след като съм постъпил.
- Защо ви уволниха?
- Тъй като ме заловиха да разпространявам книги на Сложеницин, които си купих при първата си командировка или при първата си мисия, да говорим на професионален език, в Париж.
Не предадох и хората, на които съм дал книгите. Не знам някой от днешните демократи да се похвали, че в миналото е разпространявал Солженицин. Десет години по-късно един човек е бил осъден ефективно на затвор заради това, че само е чел Солженицин. А аз го разпространявах.
-А как ви вербуваха?
- За 1300 годишнина от създаването на България група професори са казали на Людмила Живкова, че трябва да се възстанови отделът КИН, какъвто сме имали преди 9 септември и в него са работили такива видни учени като акад. Йордан Иванов, Богдан Филов и т.н. Такъв отдел е бил създаден към Първо главно управление на ДС. Тези професори са привлекли своите студенти и между другото научих, че не са имали офицерски чинове. Т.е. при нас даже понятието офицер не е съществувало, а водещ професор, ако мога така да се изразя. И плъзнаха историците по библиотеките и архивите, където би могло да има български документи. Аз отидох във ватиканската апостолическа библиотека и в секретния архив на Ватикана и години наред работихме и вадихме документи, които бяха от полза за изясняване на "белите петна" в българската история в този период.
- На вас кой ви беше водещ професор?
-Съгласно закона за досиетата нямам право да кажа. По публикациите на журналисти е станало ясно, че е бил проф. Александър Фол.
- Според вас какво ще реши Синята коалиция и по-специално ДСБ утре половин час преди гласуването?
- Не знам. Не съм ясновидец, но мисля, че ще подкрепи правителството. По-голямата част от нея, тази, която има десет депутати - СДС, вече заяви, че ще гласува за правителството, включително и за моята персона.
- А имате ли информация за реакция на българите в чужбина относно номинирането ви?
- Нямам, но получавам писма. Вероятно има и хора, които са против - от по-новата емиграция. Но старата, особено в Македония, горещо ме подкрепя.
- В един вчерашен вестник прочетох, че българската общност във Франция е срещу вашата кандидатура?
-Не съм съгласен с това нещо. Някой хора са против, а от други получих поздравления. Никои не е правил социологически изследвания. Оценката за мен, и това много държа да го напишете, е дадена на изборите в Бургас. Това, че съм агент на ДС, е ясно от 2001 г., то не стана ясно от вчера. През 2001 г. пак участвах на избори и ми беше извадено досието. От там нататък тази дъвка периодично е дъвкана - Божидар Димитров агент на ДС.
На изборите в Бургас получих 87 000, там където е силна "Атака", а не БСП. Волен Сидеров, който е полубог в Бургаски окръг, благодарение на това, че там националната телевизия се казва СКАТ, всички гледат СКАТ, някои даже мислят, че и партията се казва СКАТ, получи 54 хил. гласа. Почти двойно по-малко от мене, а ругаещото ме СДС получи 8-9 хил. гласа, т.е. десет пъти по-малко.
Оставам с впечатлението, че те се опитват по този начин да коригират или да елиминират резултатите от изборите. И сега да се явя на избори, ще ги спечеля със 120 000 гласа.
- Как ще решавате проблемите на българите в чужбина в условията на световна икономическа и финансова криза?
- Някакви пари все пак има. Първо трябва да уточним проблемите, те са различни и специфични не само поради характера на българските общности, създавани в различно време. Аз като министър без портфейл трябва да координирам работата на министерствата, които се занимават по една или друга линия с българите в чужбина. Очевидно това е въпрос на външното министерство, а моя грижа е да проведа съответните разговори с външния министър да даде нареждания на своите консули, посланици.
Министерството на правосъдието има редица проблеми с издаването на българското гражданство. Тяхната бюрократична система нарушава българския закон за гражданството, който повелява в рамките на 6 месеца хората, подали молби, да чуят "да" или "не". В момента те чакат по 4 години. Просто се чудя, че още не са се сетили да ни дадат под съд за нарушение на българския закон по гражданството някои от нашите сънародници в чужбина. И сигурно ще спечелят.
- В разгара след акцията срещу вас минаваше ли ви през ума сам да се откажете?
-Не, защото знаех, че това е акция срещу ГЕРБ като цяло. Чрез мен и чрез Бойко Борисов и неговата харизма. Аз съм много популярен в Бургас, тъй като окръгът е населен главноот тракийски бежанци. И сините се опитваха не толкова срещу личността Божидар Димитров, по-скоро се опитват по този начин да коригират резултатите от изборите в големия Бургаски окръг. И наивно се надяват, че ако махнат тази силна фигура, имат шанс да отнемат едно депутатско място на ГЕРБ. Вероятно въпросът се използва и за натиск върху ГЕРБ и Борисов - добре де, в един момент ще се съгласим, но искаме да получим и нещо. Мога само да предполагам и затова няма да се откажа, защото не искам да предам тези 87 000 души, които гласуваха за мен, това би било предателство спрямо тях.