Икономическият растеж ще е едва 1% през 2013 г. според последната прогноза на Министерството на финансите, което представи актуализираната Конвергентна програма за периода 2013 - 2016 г. Тази програма традиционно представя основните допускания за развитието на икономиката и отражението им върху финансовата стабилност на България в ролята и на член на Европейския съюз и потенциален член на еврозоната.
Като цяло очакванията на икономическите експерти в министерството са по-мрачни в сравнение с официалната прогноза, заложена в Закона за бюджета за 2013 г.
Поредното влошаване на официалните икономически прогнози затвърждава тезата, че в настоящата ситуация на повишени рискове и нарастваща неизвестност в национален и глобален мащаб е изключително сложно да се правят каквито и да било прогнози дори и за следващите няколко месеца.
Европейската криза все още е в стихията си, еврозоната е затънала в рецесия, а няколко европейски правителства са на ръба на фалит. Това означава, че няма как европейската икономика да ни "издърпа" от кризата през 2013 г. В същото време на практика българската икономика е на автопилот през първото полугодие на 2013 г., тъй като служебното правителство има силно ограничени функции, а тепърва предстои да видим дали може да бъде съставено стабилно правителство след предсрочните избори през май.
На този фон сякаш не е изненадващо, че актуализираната прогноза е по-песимистична по отношение на икономическото развитие и пазара на труда. За пореден път възстановяването се отлага в бъдещето за период от 6 до 8 месеца. Очакванията на експертите в министерството са, че икономическият растеж ще е 1% през тази година и ще се ускори до 1,8% през 2014 г.
През 2015 и 2016 г. икономиката ще нараства с темпове от около 3% годишно, или 2 пъти по-бавно, отколкото в периода на икономически бум през 2005-2007 г. Потреблението ще нараства с около 2% през 2013 г. основно заради търсенето на стоки от първа необходимост, а инвестициите ще се увеличат незначително.
Като че ли най-притеснителни са прогнозите за пазара на труда, които предвиждат нов спад на заетите с 2,4% и продължаващо набъбване на безработицата до 13% в края на тази година. Усещането за криза сред голяма част от населението ще се запази и през следващите 8 месеца, а разликата в доходите на работещите и безработните ще се увеличи. Средната работна заплата на заетите ще се увеличава с 5% годишно, макар че в някои сектори като високите технологии растежът на заплатите вероятно ще продължи да бъде двуцифрен.
Донякъде успокояващо в прогнозите е, че инфлацията ще бъде сравнително ниска - около 2% към края на 2013 г. Възможно е обаче ръстът на цените да се ускори значително, ако станем свидетели на ново поскъпване на горивата на международните пазари, а обезценката на еврото спрямо долара продължи.
Прогнозите на финансовото министерство, изложени в Конвергентната програма, разглеждат най-вероятния сценарий за българската икономика през тази и следващите 3 години. Тези предвиждания биха се сбъднали, ако няма силна промяна във външната среда или рязък завой в политиката, която новоизбраното правителство ще следва. При всички положения обаче официалните прогнози са добър повод за размисъл за необходимите стъпки, които биха подобрили условията за живот на българското население.
Затвърждава се тезата, че няма как икономиката да създава нови работни места, без да има ръст на инвестициите в производствени мощности. В периода преди кризата нашата икономика се развиваше с изпреварващи темпове именно заради инвестициите, голяма част от които бяха финансирани с чужди капитали. В момента предприятията подхождат плахо към реализиране на инвестиционните си планове, очаквайки резултатите от предсрочните избори и развитието на кризата в Европа.
Прогнозите ясно показват, че политическата и финансовата стабилност са от ключово значение както за поведението на фирмите, от които зависят инвестициите в икономиката, така и за плановете на домакинствата, от които зависи какво ще е потреблението. Не е възможно в условията на висока безработица домакинствата да се почувстват достатъчно сигурни, за да започнат да харчат и по този начин вътрешното потребление магически да ни изтегли нагоре. Нещо повече, българската икономика е силно интегрирана в европейската и няма как ние да растем с бързи темпове, ако еврозоната, откъдето идват повечето индустриални поръчки за българските производители, е в рецесия.
Имайки предвид общото усещане за несигурност сред фирмите и домакинствата, необходимостта от запазване на финансовата и фискалната стабилност е още по-актуална. Именно умерените бюджетни дефицити, стабилната банкова система и предвидимата (поне засега) данъчна система са това, което ни различава от изправените пред фалит европейски страни. За да се измъкнем от блатото на нисък икономически растеж обаче, са необходими активни мерки за повишаване на квалификацията на работната сила и привличане на международни работодатели и чужди инвеститори, които да влеят свеж капитал в икономиката.
Една от положителните икономически тенденции през 2012 г. беше свързана с ориентирането на българските износители към бързо растящите азиатски пазари. Изнесената продукция към Азия нарасна с цели 38% годишно, или с 1,1 млрд. лева, основно заради по-високото търсене на потребителски и инвестиционни стоки от Китай. Поне засега обаче това не е достатъчно, за да компенсира слабата активност на Стария континент, като българският износ към еврозоната намаля с 4% през изминалата година. Прогнозите на министерството са, че все пак този процес ще продължи, а растежът на износа ще се удвои от 2014 г. нататък.
Предстои да видим дали повишеното производство през следващите години ще допринесе за създаването на нови работни места и повишаване на доходите на работещото население.
КРАСЕН ЙОТОВ, Индъстри уоч