ДИМИТЪР СТАВРЕВ
През есента на 1917 г. англо-френските войски на Беломорския фронт все по-често почнали да използват наблюдателни аеростати (балони).
Този факт обезпокоил българското командване, защото наблюдатели от борда на балона давали важни сведения за движението на нашите войски, артилерията и обозите. Информацията била много ценна за насочване на артилерийския огън на Антантата особено в пресечения релеф на долините на Места и Струма.
На първо време нашето командване организирало мрежа от наблюдателни постове, които незабавно докладвали при появата на подобен балон. Пред авиацията била поставена задача да сваля всеки вражески аеростат.
Особено деен в тези атаки бил немският пилот Рудолф фон Ешвеге, който воювал на страната на България. За кратко време той успял да свали 3 балона, което не останало незабелязано за командването на англо-френските войски. Затова те решили да скроят коварен план, който по мнението на доста историци - специалисти по Първата световна война, е далеч от рицарския дух, следван от пилотите и от двете страни.
На 21 ноември 1917 г. български наблюдателен пост забелязал, че над село Орляк в долината на Струма отново лети английски аеростат. Ешвеге излетял незабавно от Драма и скоро открил балона. Веднага заредил запалителни боеприпаси в бордовите картечници и открил огън. Пехотинците на земята регистрирали с очите си преките попадения. Радостните им възгласи обаче бързо били заглушени от мощен взрив, чийто жълто-оранжев облак погълнал самолета на Ешвеге.
По-късно от архивите става ясно, че всъщност балонът в този ден е бил примамка. Реално в коша му имало кукла на наблюдател и 350 кг взрив. Когато самолетът на Ешвеге прелетял покрай поразения от неговите изстрели аеростат, от земята подали електрически импулс и задействали взривния механизъм.
Кой е Рудолф фон Ешвеге? Той е роден на 25 февруари 1895 г. в Бад Хомбург, Германия. Рано остава сирак, учи гимназия във Фрайбург, където за първи път се докосва до магията на полетите във въздуха.
За първи път полита на т.нар. змейков балон, построен със собствени сили! През 1913 г. постъпва в армията като юнкер. Военната му служба започва в кавалерията - в състава на 3-и егерски кавалерийски полк. Показва добри постижения и е изпратен да учи във военната академия в Енгерс.
Към началото на Първата световна война се връща в полка и веднага е изпратен на фронта. На 9-10 август 1914 г. участва в боевете в Мюлхаузен и при река Изер. През зимата на 1915 г. осъществява мечтата си да се прехвърли в авиацията. От май 1915 г. учи в летателната школа в Поден. На 20 юни 1915 г. е награден с Рицарски кръст на ордена на Церингенския лъв, 2-а степен, с мечове. Първите му полети на самолет са през юли 1915 г.
През август е изпратен в разузнавателната ескадрила FFA36. В началото лети като разузнавач, но скоро полетите му доскучават, въпреки че при един от тях загива бордмеханикът на самолета, който буквално е изхвърлен от въздушната струя и вятъра.
Ешвеге не иска да наблюдава, той мечтае да се сражава във въздуха.
Затова подава молба да стане летец изтребител. Сред кратко, но изключително интензивно обучение, при което на ден изпълнява до 40 полета, е изпратен обратно в ескадрилата. Там почва да лети на изтребители Fokker в защита на разузнавателните самолети на частта. През пролетта на 1916 г. е произведен в чин лейтенант и е изпратен на Македонския фронт. Включва се в ескадрила FA66, разположена на участък, защитаван от 10-а Егейска дивизия на Българската армия. Базата на ескадрилата е в Драма. Много скоро започва да бележи победи над противниците си от обединените сили на Антантата - Франция, Великобритания и Сърбия.
Заради промяна на организационната структура Ешвеге преминава в състава на ескадрила FA30, базирана на същото летище. Лети на самолети Pfalz и Fokker, а след това на специално конструираните като изтребители Albatros DI и Halberstаdt. Въпреки че почти сам отговаря за фронт от над 120 км, трупа в актива си победа след победа. На 4 април 1917 г. получава български орден "За храброст" IV степен, много скоро след това и I степен на същия орден. На 4 юли 1917 г. е награден с пруския Рицарски кръст на военния орден на Св. Хенрих.
20 въздушни победи има Рудолф фон Ешвеге. От тях 17 самолета и 3 аеростата. Непризнати, но вероятни са още 6 победи - 5 самолета и 1 аеростат. Това определено го нарежда сред най-успешните въздушни асове на Първата световна война.
Архивите са запазили ценни сведения за невероятната тактическа грамотност, точния прицел и безумната смелост на немския пилот.
На 20 май 1917 г. летището в Драма било събудено от тежък артилерийски огън. Скоро станало ясно, че британският военноморски флот бомбардира пристанището на Кавала, което се намира на около 25 километра в югоизточна посока. Морският обстрел бил насочван от разузнавателен самолет Maurice Farman на въздушния корпус на Кралските британски ВМС, охраняван от 7 изтребителя.
Рудолф фон Ешвеге реагирал светкавично и както е по пижама, скочил в своя изтребител Albatros. Идеята му била максимално бързо да стигне до противника и да спаси пристанището и града от разрушения. Вместо да атакува директно британския насочвач, той набрал височина източно от него над морето. В момента, в който вече бил по-високо от противниковия Maurice Farman, Ешвеге внезапно пикирал към него.
Атаката била напълно неочаквана
Ескортът от 7 изтребителя следвал спокойно маршрута и се оглеждал за нападение откъм сушата, а не откъм морето. Допълнително условие за успеха било и слънцето, което в случая останало зад гърба на Ешвеге. Улученият от него британски насочвач полетял надолу, премятайки се безразборно. После от архивите станало ясно, че простреляният пилот бил паднал върху лоста за управление.
Оттам нататък германският пилот разчитал единствено на качествата на своя Albatros. Все пак срещу себе си имал цели 7 изтребителя. Те обаче били толкова изненадани от атаката, че се отказали да го преследват.
На 13 февруари 1917 г. Ешвеге води бой сам срещу 3 противникови самолета, а на 12 юли същата година се сражава с 12 вражески аероплана. В тези двубои успял да разпръсне противника и да защити позициите на българските войски. Заради високото му авиационно майсторство и лична смелост нашите войници, воювали на бреговете на Егейско море, го наричат Беломорския орел. Голямата истина е, че за около 2 години често Ешвеге се оказвал единствен защитник от френските, британските и сръбските самолети.
И ако британското командване му скроява подлия номер с аеростата, то победите и безумната храброст му спечелили категоричното уважение на колегите му авиатори от вражеската Антанта. 2 дни след гибелта му британски самолет хвърлил над българските позиции записка. В нея пишело: "До българо-германския авиационен корпус в Драма. Офицерите от Кралския авиационен корпус със съжаление ви съобщават за смъртта на лейтенант Рудолф фон Ешвеге, загинал при атака на аеростат. Личните му вещи ще бъдат прехвърлени през фронтовата линия в близките дни."
На другия ден германски самолет спуснал над британското летище Монухи пакет, в който имало писмо, венец и флаг. В писмото се казвало: "До британския авиационен корпус в Монухи. Благодарим ви за информацията за съдбата на нашия боен другар лейтенант Рудолф фон Ешвеге. Молим ви венецът и флагът да бъдат положени на гроба му."
В интерес на истината британците изпълнили молбата и Ешвеге бил погребан с пълни военни почести, като ковчега му носили 6-има британски летци. Няколко дни по-късно личните му вещи били предадени през фронтовата линия. Нещо повече - наш самолет спуснал над британските позиции пакет със снимка на Ешвеге с молба да бъде сложена на гроба му. И тази молба била стриктно изпълнена. След няколко месеца българските войски от 10-а егейска дивизия издигнали паметник на Беломорския орел в Драма.