През 1968 г. в своята книга "Профили на бъдещето" Артър Кларк предвиждаше, че през 2000 г. ще започне заселване на планетите. Смяташе, че хората ще могат вече да управляват и времето...
Може би идеите му за "всемирна библиотека" и "изкуствен разум" се доближават до това, което днес е интернет и компютърната технология. Но така или иначе, ние очаквахме през 2000 г. да имаме междупланетни пътешествия и дори връзки с други цивилизации.
Изобщо не предвиждахме, е вместо това ще имаме днешните пътешествия в едно бекрайно виртуално пространство.
Бъдещето винаги ни изненадва и разочарова. В много отношения то е по-семпло, по-малко тържествено и бляскаво, отколкото сме си го представяли. Така ще бъде и утре. Но нещата, които ще са важни и нови утре, още не ни изглеждат важни и дори очаквани днес.
През 60-те години на ХХ век комунистическите идеолози предвиждаха възцаряването на съвършеното безкласово общество, а на комунизма - през 1980-а. Вместо това комунистическата система рухна и дългогодишният преход към комунизма се оказа преход към капитализма. Това, което изглеждаше важно през 60-те, не беше вече важно през 80-те.
Така че каквото и да кажем днес за света след 20 години, то сигурно ще ни изглежда вече нелепо, ако сме още живи и си го припомним тогава.
Все пак в живота ни, както и в историята, има някакъв ритъм. На български, както и на френски, думата "време" може да значи две неща: или времетраене, продължителност, или климат, годишно време. Четирите сезона са древна метафора за четирите възрасти в
човешкия живот - от пролетта-младост до старостта-зима. Освен това животът ни е постоянно редуване на ден и нощ, на бодърстване и сън.
Така че някаква подобна цикличност трябва да има и в историята.
Изглежда, че в историята на човечеството също има периоди на бодърстване и сън. Преди класическата Античност човечеството сякаш е преживявало един митологичен сън. Тогава са се създали древните митове - за Одисей и Тезей, за Аполон и Дионисий, за Хор и Гилгамеш. Античният период след V век пр. н. е. е бил време на пробуждане и бодърстване - на рационално, научно мислене. Около десет века по-късно имаме ново заспиване.
Тогава започва средновековният период на сън, когато се развиват новите монотеистични религии и се създава културният код на новото време. За Европа той е християнски. Новото време в Европа започва с Ренесанса, пробуждането, възраждането на античната култура.
Апогеят на това ново време, на модерното рационално мислене вече е отминал. Още през 1918 г. Освалд Шпенглер говори за залеза на Запада.
Правят се аналогии с падането на Рим и се предвижда едно ново Средновековие.
Има и други наблюдавани цикли в историята. Напоследък доста се заговори пак за вълните на Кондратиев. Според Николай Кондратиев световната икономическа криза, Голямата депресия започнала през 1929 г., е само поредно дъно в един 60-годишен икономически цикъл, който Кондратиев разделя метафорично на пролет, лято, есен и зима - според нивото на икономически възход или упадък на обществото.
Според теорията на Кондратиев ние сега трябва да сме навлезли в нова икономическа
"зима", която ще продължи приблизително през първите две десетилетия на този век.
Това е период на дефлация, невъзможност за изплащане на дългове, икономическа депресия. Последната такава "Кондратиева зима" след Голямата депресия включваше и Втората световна война.
Има и друга забелязана цикличност, поне в рамките на либералната демокрация, на политическия живот в западните демокрации.
Махалото периодично се движи от левия към десния край на политическия спектър. През 60-те и 70-те години махалото се движеше наляво Това беше време на студентски антивоенни протестни движения, на егалитаризъм, на въвеждане на ново законодателство в защита на човешките права. Времето на хипитата и роккултурата.
През 80-те години на ХХ век, ерата на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, започна консервативният ренесанс.
Настъпи времето на англо-американския неоконсервативизъм, който у нас се нарича неолиберализъм – чист капитализъм с по-малко регулации и минимална държавна намеса в икономиката.
Смятам, че напоследък, с новата световна икономическа криза, махалото пак се задвижва наляво, към една по-социална и държавно регулирана икономика.
Така че през следващите 20 години политическото махало ще се движи наляво, докато светът преживява нова икономическа зима - според 60-годишните вълни на Кондратиев - и същевременно заспива, навлиза в едно ново, високотехнологично Средновековие. В края на миналия век високото изкуство се изчерпи, стана скучно и безсмислено.
Популярната култура сега е във възход – както през Средновековието.
Образованието е в упадък. Има и опит за възраждане на старите религии във вид на истеричен религиозен фундаментализъм.
Но каква ще е новата религия, религията на новото технологично Средновековие?
Може би един силно индивидуалистичен мистицизъм: светът е това което мислим, Бог е в нас, във всеки от нас. Интернет, електронното пространство, е проекция на този, вътрешния ни свят - територията на тази нова религия.