- Г-жо Цанова, как мина визитата ви в Брюксел?
- Срещнах се с двама еврокомисари – Йоханес Хан по регионалната политика и Дачиан Чолош по въпросите на селското стопанство. Те изразиха задоволството си от това, че служебното правителство изпълнява една от основните си цели – осигуряване на стабилност на институциите и приемственост, за да не се забави процесът по договаряне на еврофондовете за следващия период.
- Това първо посещение ли беше за вас в Брюксел?
- Да. Исках да имам достатъчно информация и анализ докъде са нещата и да имаме конкретни идеи, които да обсъдя с тях.
- Какво постигнахте?
- Ние поискахме срещите. Резултатът е, че след нашите разговори за следващия програмен период още 33 общини ще имат достъп до Програмата за развитие на селските райони в частта за инфраструктурни инвестиции. Сега ще ви покажа една карта на България. Когато я видях за първи път, просто онемях. Тези бели петна, които виждате в околностите на големите градове, са общини, които не бяха покрити от Програмата за развитие на селските райони по отношение на базова инфраструктура. Променихме дефиницията за селски район, за да се разшири териториалният обхват, и я предложихме в Брюксел. Искането ни беше подкрепено. Това не означава, че ще ни бъдат отпуснати още средства, а че ще се даде справедлива възможност на абсолютно всички общини да кандидатстват за финансиране. Ще заложим критерии в програмата, които да дават предимство на проекти, водещи до растеж в съответната община.
- Можете ли да дадете пример?
- Ако имаме един полуразрушен четвъртокласен общински път, лошото му състояние няма да е достатъчно условие той да бъде рехабилитиран по програмата. Ще бъде ремонтиран тогава, когато е в контекста на плана за развитие на общината. Това е много ключов момент за следващия програмен период - проекти на парче да не се финансират Разработват се интегрирани планове за развитие на общините, на които ще се базират проектите за финансиране.
- При визитата ли представихте работния вариант на споразумението за партньорство с ЕС?
- Суров работен вариант бе изпратен на 15 април. Не сме го коментирали по същество, тъй като първо трябва да бъде прегледан на техническо ниво в Европейската комисия. Това е рамков документ и в него няма числа.
- Кога трябва да бъде подписан този документ?
- България е една от първите страни, която изпрати първи вариант в началото на годината. Целта е споразумението да се подпише през ноември-декември, до края на годината да бъдат представени и оперативните програми, така че да можем максимално бързо да започнем с усвояването на ресурса от 2014 г.
- Значи не смятате, че ще ви се наложи на вас да подписвате споразумението?
- Не смятам, на 12 май имаме избори и е много важно да имаме избран парламент, който да излъчи стабилно правителство с мандат да довърши тези преговори.
- Знаем, че сте в отпуск от Европейската банка за възстановяване и развитие. Мислили ли сте за вариант, в който след изборите не може веднага да се състави кабинет и служебното правителство трябва да продължи да работи?
- Аз съм в неплатен отпуск за 3 месеца, който ми бе разрешен от борда на банката. Ако се наложи да остана допълнително тук, не съм убедена, че бих могла да продължа този
отпуск. Ще трябва да отправя ново запитване и нямам представа какво ще бъде тяхното решение, така че вероятно ще бъда изправена пред много сериозен избор.
- С какво се занимавахте в банката?
- Структурирам и изпълнявам проекти в отдел “Общинска инфраструктура и околна среда” - ВИК, енергийна ефективност, транспорт, отпадъци, публично-частни партньорства в над 10 държави от Югоизточна Европа.
- Може би неслучайно сте видели “белите петна” на картата?
- Да, работя предимно с общини. Така че добре разбирам проблемите им и познавам предизвикателствата там. Трябва да се работи за повишаване на капацитета на общините. Няма достатъчно подготвени кадри по места.
- Как може да бъде решен проблемът?
- Подготвени хора ще се намерят много лесно, когато се предложи адекватно заплащане. Пари за такова заплащане има, тъй като по европейските програми се осигурява бюджет и за хората, които изпълняват тези проекти, финансирани с европейски средства. Така че това е едно от посланията ми към Сдружението на общините – да привлекат добри специалисти за работа по проектите им.
- Споменахте възможността за пренасочване на пари от една европрограма към друга?
- По-скоро трябва да се търси решение в рамките на самата програма. Това, което колегите правят ежедневно, е преглед на всеки един проект, срещи с кметовете, преглед на обществените поръчки.
- Процентът за безвъзмездно подпомагане при саниране на сгради бе вдигнат от 50 на 75% за сегашния период. Ще може ли този процент да бъде запазен и за следващия период?
- Обмисляме различни варианти, важно е сега да се събуди интересът на хората. Предвиждаме и допълнителна мярка за подпомагане на най-уязвимите и бедни домакинства, които да получат грантово финансиране от 100 процента. Със сигурност ще помислим за гъвкави варианти.
- Предвиждате ли специално подпомагане на Северозападния и Северния Централен район?
- Изключително важно за Северозападния и Северния Централен район е да се отпуши. Това ще стане само когато започнем изграждането на магистрала “Хемус” до Велико Търново, скоростната отсечка Видин – Ботевград и тунела под Шипка. Ако погледнете дори чисто географски, този район не е свързан транспортно с останалите, нито със съседката ни Румъния. Мостът Видин-Калафат трябва да бъде пуснат през май или юни. Това е голяма стъпка, вече имаме мост, но сега трябва да построим отсечките навътре в страната, за да се осигури свързаност. Отделно се обмислят координационни центрове, които да планират икономическото възраждане на районите.
- Какви са ви впечатленията от българската администрация?
- Специалистите, които работят по оперативните програми, са добре подготвени. Това, което трябва да се подобри, е координацията. През следващия период няма как всеки управляващ орган да работи сам за себе си, налага се съвместна работа, с по-малко формалности и бюрокрация.
- Какво трябва да се промени у нас, за да се върнат младите хора, които завършват образованието си в чужбина? Вас какво би ви върнало?
- Много е важно да имат усещане за перспектива. Това усещане се загуби не само за българите, които заминаха в чужбина, но и за тези, които останаха. Децата да получават добро образование и после да се реализират в уредена среда. Трябва да започнем да живеем в предвидими и по-скучни времена.
Иначе България има много неща, които да предложи. Живеех в Лондон – много красив град, но не е лесно да се живее там. Темпът е много бърз, човек прекарва много дълго време в път от дома си до работното място. Чувстваш се непрекъснато изморен, нямаш време и енергия за личен живот. Трябваше да отида в Лондон, за да оценя слънцето – нещо, което приемаме за даденост. Ако хората имат перспектива да се развиват професионално и да получават адекватно заплащане тук и добавим природните дадености, България би била много атрактивна за живот.
- Как си почивате?
- Откакто съм тук, не си почивам въобще. Досега съм имала един почивен ден. Иначе обичам да спортувам много, преди да поема този пост, ходех по 4 пъти в седмицата на фитнес, обичам да тичам в парка и да се срещам с приятели. Имам страхотни приятели и им благодаря, че ме разбират, че не ги виждам толкова често, колкото ми се иска. Преди фотографията ми беше хоби, сега нямам време и за това.
- Кое е любимото ви място в България?
- Бих отишла в Банско. Иска ми се да пообиколя красивите места в България, на които не съм била.
- А във Великобритания?
- Националната галерия в Лондон. Преоткрих изкуството на по-късен етап. Великобритания е прекрасно място да видиш изкуство, история, традиции. Това беше и решение от тези, които човек си поставя за Нова година – да се възползвам повече от възможностите на Лондон.
- Да, но ви се случиха други неща...
- Обичам да цитирам Джон Ленън: “Животът е това, което ни се случва, докато си правим планове”.