Hяма никаква изненада във факта, че Конституционният съд е сезиран срещу параграф 5 от преходните и заключителни разпоредби и чл. 113 от Закона за културното наследство като "противоконституционни".
Става дума за последен и предвидим етап от съпротивата срещу закон, който дръзна да постави под въпрос интересите на влиятелeн кръг лица от т.нар. олигархия, които натрупаха през годините колекции от антики основно чрез иманярски грабеж на национално богатство.
Всички знаят това. Знае го г-н омбудсманът, който тия дни прати закона в съда, знаят го и уважаваните конституционни съдии. Знаят го и българските граждани...
Очевидно е, чеголемите колекционери, които нямат документ за собственост върху притежаваните от тях движими археологически ценности - национално богатство, са притиснати от 6-месечния законов срок, който изтича на 10 октомври 2009 г.
До тази дата те са длъжни да поискат идентификация и регистрация на притежаваните ценности, а за тези от тях, които имат статут на национално богатство, ще трябва да предствят и официален документ за собственост. След изтичането на срока, ако у колекционерите бъдат намерени неидентифицирани и нерегистрирани ценности, то те ще изпълнят фактическия състав на престъпното деяние по чл. 278, ал. 6 от НК. И в това е драмата!
Дали параграф 5 нарушава чл. 17 от конституцията, ще решат съдиите. За нас като законодатели беше важно да реагираме адекватно на вече извършено нарушение на конституционните норми чрез приетата през 1998 г. поправка в Закона за държавната собственост. Тогава с гласуваната тихомълком между първо и второ четене промяна паметниците от световно и национално значение бяха дисквалифицирани от публична държавна в частна държавна собственост и на практика бяха приравнени на вещи от ежедневна употреба.
А това погазва чл. 23 от конституцията и нарушава държавната традиция за специална, конституционно закрепена държавна закрила по отношение на културното наследство.
Функция на държавата е да балансира различни обществени интереси. Затова в определени случаи, когато трябва да се защити държавният интерес, частната собственост може да бъде ограничавана и отчуждавана (чл. 17, ал. 5 от конституцията).
Държавата има задължение да опазва националното културно-историческо наследство (чл. 23 от конституцията). Става въпрос за най-ценното богатство на нацията ни, за приноса ни в европейската и световна културна цивилизация. От Освобождението до 1998 г. то винаги е принадлежало на българската държава.
Нямахме съмнение, че наш дълг е да възстановим това богатство в патримониума на държавата. Така постъпиха държавите с най-богати археологически находки - Гърция, Италия и други европейски страни.Оспореният чл. 113 от закона, а именно сделки да се извършват само с идентифицирани и регистрирани културни ценности и държавата да има право на първи купувач при пазарни условия, е безспорен европейски модел на регулация за легална търговия с антики. Това решение препятства развитието на черния пазар и дава възможност за прозрачност и строга отчетност при сделките с движими ценности.
Правото на първи купувач на държавата в лицето на министъра на културата е европейски законодателен модел, чиято цел е не да ограничи правото на разпореждане със собствеността на европейските данъкоплатци, а да гарантира държавна охрана на националното културно богатство - източник на историческа памет и национално самочувствие.
Кое вдъхнови омбудсмана, призван по закон да бъде последният бранител на интересите на гражданското общество? Похвална ли е тази инициатива и чии интереси отстоява тя? И дали за пореден път зад благовидните усилия за защита на частната собственост - едно безспорно конституционно право, не прозира голата истина на користен интерес? На една малка група хора, отчуждени отдавна от усещането за национална принадлежност, патриотизъм и отговорност пред поколенията.
Тази инициатива показа и друго - колко трудно е дори и на политическите авторитети и демократичните институти да устоят на изкушенията на прехода. Защото в този акт има много красива демократична риторика, но не и държавническа отговорност пред обществото.
Заглавията са на редакцията. “24 часа” потърси за коментар омбудсмана Гиньо Ганев, но той не вдигаше мобилния си телефон. Готови сме да публикуваме неговата и други аргументирани позиции по темата.НИНА ЧИЛОВА е бивш депутат от НДСВ, шеф на парламентарната комисия по култура, вносител на закона за културното наследство