Каролин Христов-Бакърджиев, обявена за най-влиятелната личност в съвременното изкуство за 2013 година, гостува в България по покана на фестивала Sofia Contemporary със съдействието на Института за съвременно изкуство в България. Изкуствоведката с български произход е за първи път в родината на баща си, за да изнесе лекция. Последва дискусия, модерирана от Недко Солаков - единственият българин, който Каролин кани да участва в едно от най-авторитетните изложения за съвременно изкуство "Dokumenta 13", чийто артдиректор е. Тя е много сериозен историк на изкуството. Била е част от школата на МоМА.
Интервюто даде специално за "24 часа" със съдействието на организаторите на Sofia Contemporary.
- Поздравления за световното признание м.г. Какви са новите отговорности, след като сте обявена за най-влиятелната личност в съвременното изкуство за 2012 година?
- Нямам нови ангажименти. Бях обявена за най-известния критик от списание Art Greedy. Това е едно мнение. Вероятно е повлияла Documenta 13, много успешна и интересна изложба, която посетиха около 860 000 зрители за 100 дни. Артистите бяха много щастливи, а изживяването беше ценно и важно за посетителите. Сега вече сме в 2013-а, така че нещата са други.
Питате ме за новите отговорности. Реших да медитирам и да помисля върху моята роля в света и в Documenta, защото това е много важен проект, който се случва веднъж на всеки 5 г., взе много от енергията и мисълта ми. Затова реших да не се насочвам веднага към друга голяма изложба. Реших да прекарам поне 2 години в писане . И да преподавам. Ще бъда гостуващ професор в университетите на няколко държави - Гьоте университет във Франкфурт, Северозападния университет в Чикаго, Leverhulme Professor Ship в Англия.
- С какво спечелихте журито на авторитетната класация? Репутацията на подгласниците ви е впечатляваща...
- Не познавам хората, които са гласували за мен, никога не се постарах да разбера. Аз съм президент на журито например за Absolut Art Award, а съм и в борда на много избрани журита - например на Истанбулското биенале, но не гледам, наистина не гледам, когато журитата избират мен. Казахте ми, че българите се гордеят, че съм получила това признания, и се радвам. Аз не съм родена в България, но все пак баща ми е роден там. Но за мен е много по-важен успехът на Documenta, отколкото това, че съм класирана като №1. Това е просто суета.
- Какво означава "политически ангажирано, исторически съзнателно и социално толерантно" съвременно изкуство? Моля, дайте примери.
- Ами например да не се притесняваш кой е станал номер едно в света на изкуството е политически ангажираното, исторически съзнателно и социално толерантно поведение в изкуството. Мисля, че това, което се оцени в Documenta 13, а също и в биеналето в Сидни през 2008 г., на което бях директор, както и в Торино, а също и преди това в Ню Йорк, са феминиските представи в изкуството. Те принадлежат на цялата вселена. Прочутата психоаналитичка и философ Юлия Кръстева например също е българка. Политиката е свързана с еманципацията, свободата на мислене и чувстване. Така че не е нужно творбите да имат политически контекст. Но трябва да работят срещу старите идеи на откъсване на изкуството от зрителя. Аз подкрепям артисти, които се развиват в сивото, а не в черно или бялото. Интересен ми е процесът на създаване, а не толкова крайния резултат. Промяната, а не завършената форма. Участието в нещо, но не във варианта Facebook. Не адмирирам технологиите, много съм подозрителна към
капиталистическите идеи, които се насаждат в съзнанието.
- Какъв е начинът да се обясни на хората, които са по-далече от съвременното изкуство, какво точно е Documenta?
- Съжалявам, забравих да ви дам пример. Например мексиканският артист Педро Рейес. Неговата работа за Documenta се наричаше "Санаториум". Той изгради клиника в парка, направи дизайна, както и психологическите терапии, базирани на идеите на Фрейре и Буал - радикални теории в обучението. Също така беше вдъхновен от идеите на психоаналитика Мелани Клайн, която поставя под съмнение някои от фундаменталните допускания на Фройд (за нея е писала и Юлия Кръстева - бел. ред.). Посетителите имаха възможност да дойдат и да получат безплатна психотерапия. Рейес сътворява куклите и обектите, използвани от психотерапевтите. Самите те са артисти от университета, които той е обучавал.
Друг пример е Маркос Лютиос. Той направи малка "рефлектираща" къща, където хипнотизира посетителите. Той хипнотизира около 7 000 посетители от 8600. Това може да не звучи много, но е огромно количество от гледна точка на хипнотизираните. Така че пътуването към техните спомени, към тяхното въображение се случва не с наркотици, а чрез артисти, измислили хипнотизиращите срещи. Това са много прецизни примери. Единият е събирателен - санаториумът, а другият е личен, интимен - нали разбирате - ти си сам или в малка група. Така че те се противопоставят изцяло на идеята на
социалните мрежи, където всичко е публично. Това аз намирам за революционно.
- Каква е практиката? Може ли да бъдете втори път куратор на изложението в Касел?
- Случвало се е само веднъж в историята му. Основателят създава изложението за съвременно изкуство Documenta в немския град Касел през 1955 г. и работи по следващите няколко издания. Но се появява правило никой директор да не прави Documenta два пъти. Отново става въпрос за това да имаш най-голямата сила на света и след това да можеш да се откажеш от нея. Много е важно да успееш да го правиш във всичко, защото можеш да твърдиш, че си краен, само когато не повториш нещо отново.
- Вие самата изкушавали ли сте да опитате силите си като художник?
- Аз не съм творец. Понякога пиша поезия и съм публикувала някои поеми около Documenta. Наричам се "ексхибиционист", защото ми се стори много ексхибиционистично да публикувам поемите си. Но не, творец в смисъла на визуално изкуство или творец в общия смисъл на думата никога не съм се смятала. Мисля, че това, което правя, е по-скоро нещо като трафик контрол.
- Добре се "измъкнахте" от въпроса ми. Но има ли някаква мода в съвременното изкуство, свързана с високите технологии?
- Винаги има връзка между съвременните технологии и изкуството, дори и в Ренесанса. Зависи какви са технологиите. Това е като очевидната реалност - изобретяваш видеото и след това го използваш. Творците използват технологиите на своето време. Изобретява се фотографията и артистите започват да прилагат снимките и т.н.
Разбира се, че има артисти, които използват мрежата, базирана на интернет, но обикновено това не са най-добрите артисти. Артистите, които адмирират технологиите, без да ги критикуват, са обикновено едни от най-лошите творци. Мисля, че има връзка между изкуството и откритията - открия в науката, във философията, в антропологията. Ще кажете, че това също е мода, но то е свързано с търсенията на твореца. Има толкова предмети около нас, материални и нематериални, а ние се плъзгаме по повърхността. Така че задълбочаването е свързано с преоткриването.
Има много лекции и пърформанси на тази тема. Например на Валид Раад (съвременен ливански художник) или на Уилям Кентридж (южноафрикански артист и театрален директор, за когото е написала книга - бел. ред.). Така че, бих казала, че може би фундаменталните открития са някакъв тренд, но доближава творците до quantum fiziks (квантовата физика - бел.ред.), както и обратното. Биолозите, хората, които мислят за научната страна на живота, или например етолозите - хората, които изучават поведението на животните, са доближени до артистите, защото има интерес кой е "аз" и кои сме ние . След мултикултурализма и след постколониалния модел на разглеждане на изкуството разширяваме понятието "ние" в обхващане на цялото земно кълбо под формата на глобализация. Мисля че понятието обхваща и околната среда като растения, скали, животни, бактерии... Така че има поле за размисъл върху братския смисъл на "ние" в изкуството днес. Затова има голямо взаимодействие между артистите и зрителите.
- Да поговорим за съвременното изкуство като за бизнес. Цените на някои творби на нашумели художници са смайващи. Как да убедим клиента да даде милиони за стар ръждясал хладилник примерно, колкото и концептуален да е той?
- Не трябва да го правим. Аз самата не го правя. Никога не убеждавам никого да инвестира милиони в каквото и да е. Изключително подозрителна съм към икономическата ситуация в световен план и не мога да повярвам, че нарастването и акумулирането на богатство е ценност. И не смятам, че може да бъдат ценност в изкуството.
Винаги има един вторичен пазар - неща, които преди години са стрували повече, а сега много по-малко. Или пък такива, които не са стрували много, но сега са изключително скъпи. Не съм заинтригувана от пазара за изкуство. Затова и не работя в галерия. Нямам частен салон, не съветвам колекционери. Не предлагам услугите си на аукционни къщи. Не съм против тях, просто не съм заинтригувана. По-интересна ми е философията на изкуството и за мен е по-важно да прекарвам време с творците. Парите разделят артистите от колекционерите. Колекционерите, които купуват изкуство, не общуват с творците. Аз прекарвам времето си с художниците и работите им са най-важното нещо в нашите взаимоотношения.
- Имате ли своя колекция?
- Не.